Градският дизайн може да има голямо въздействие върху щастието ви

Независимо дали става въпрос за голям мегаполис или малък град, градските пространства могат да играят голяма роля за психичното и емоционалното състояние на жителите му.

Треминът: градски дизайн се отнася до проектирането на физическите компоненти на даден град. Архитекти, урбанисти и строителни инженери имат задачата да проектират справедливи и устойчиви градове – към това обаче градският дизайн трябва да вземе предвид безспорното му въздействие върху психичното състояни на жителите на даден град.

Психолози и социолози са провели изследвания и са идентифицирали няколко фактора, които допринасят за щастието на жителите на даден град. Важни например са: достъпът до природа и качеството на визуалната среда.Въздействието на града върху физическата и социалната активност на жителите му също играе ключова роля.

Прочетете повече “Градският дизайн може да има голямо въздействие върху щастието ви”

Едноминутния град

 

През 2020 г. пандемията принуди милиарди хора по света да се запознаят отблизо със своите квартали. Тогава една от най-горещите теми в градското планиране беше „15-минутният град“. Визия за децентрализирана градска зона, която позволява на жителите да задоволят ежедневните си нужди в рамките на четвърт час пеша или с колело от домовете си. Концепцията представлява средство за намаляване на парниковите емисии и повишаване на жизнеността в множество градове. Пример е Париж, където кметът Ан Идалго прие модела на “15 минутния град” като план за възстановяване на френската столица след Covid.

Сега Швеция започва работа по съвсем локални вариации, но национален мащаб. Планът е управляван от шведския национален иновационен център Vinnova и дизайнерския мозъчен тръст ArkDes. Той фокусира вниманието върху това, което Дан Хил, директор на стратегическия център Vinnova, нарича „едноминутен град“. Тази идея е по-малък мащаб от предходните програми за местно планиране. Докато Париж работи с радиус – 15 минути, а Барселона – с девет блока /квартала/, т.нар. суперблок, то шведският модел работи на ниво улица. Той обръща внимание на „пространството пред входната врата и това на най-близките ни съседи”, казва Хил.

Прочетете повече “Едноминутния град”

Залцбург: център и предградия

Преди две години бях в Залцбург, тогава ми харесаха новата ЖП гара и хубавите тролейбуси. Сега планът беше в Залцбург да се прикача, а в няколкото часа, докато чакам влака за Германия, да се разходя. Но заради обстановката с вируса, пътуването до Мюнхен отпадна и останах по-дълго в Залцбург. Така имах повече време да търся интересни неща.

Прочетете повече “Залцбург: център и предградия”

Линц

Отново отправяме поглед към Австрия. Този път отиваме в Линц – третият по брой население град в страната, с 190 хил. жители. У нас, градове от такъв мащаб често пораждат унилост и неприятно чувство, но тук не е така, нито в детайлите, нито в транспорта, нито в услугите.

Прочетете повече “Линц”

Как озеленяването помага в борбата с престъпността

Така се получи, че гъстите гори и храсти, започнаха да предизвикват страх у хората, да не би да станат жертви на престъпление. Още през 1285 г. английският крал Едуард I издава указ, съгласно който пътищата трябва де се почиства от нежелана растителност – като дървета и храсти, за да нямат възможност разбойниците да нападат от засада пътниците. Подобни мерки са популярни и до днес: управата на някои градове разпорежда премахването на излишните дървета в парковете и жилищните райони, за да намали по този начин броят на престъпленията. На пръв поглед този подход изглежда логичен: площта, след изкореняването на дърветата, изглежда по-добре, а за престъпниците има по-малко шансове да останат незабелязани.

Но в действителност, урбанистите отдавна са доказали, че озеленяването на жилищните райони намалява броя на извършваните в тях престъпления. Как така? Работата е в това, че в жилищните райони, озеленяването изпълнява съвсем различни функции, които пряко влияят върху поведението на престъпниците. Ще ви разкажа по-подробно за това.

Прочетете повече “Как озеленяването помага в борбата с престъпността”

Какво трябва да научим от американците

Какво трябва да научим от американците? Демокрацията? Свободата на словото? Независимият съд? Честните избори? Не ме разсмивайте!

Днес ще се учим от американците как да проектираме улици!

Ще започна с един малък град в Калифорния. Дори не помня как се казваше. Просто пътувах и безумно ми се прииска да хапна истински американски ребърца. Влязох в Yelp (това е най-доброто приложение за избор на ресторанти в САЩ и Европа), въвеждам BBQ и ми показва пътя до най-близкото заведение. И какво си мислите? Веднага забравих за глада! Защото попаднах на съвършено нова улица! Беше някакво чудо, все едно съм открил оазис в пустинята! Веднага да Ви кажа, че това не е най-скъпата улица в центъра, за това не обръщайте внимание, че вместо плочки тук има прост бетон. Трябва да се гледа принципа на проектиране. Нека да започнем!

Прочетете повече “Какво трябва да научим от американците”

Този пост ще разплаче катаджиите

 

Фото: https://bigthink.com/

 

Някои неща, които касаят градската среда и конкретно проектирането на улиците, изглежда са съвсем неочевидни. Например, когато за да се намалят произшествията на улицата, трябва да се премахнат маркировката и пътните знаци.

Вече виждам, как след като е прочел предходното предложение, всеки катаджия започва да се върти, да съска и дими, защото не е способен да си представи път без един куп знаци. Заради позицията на КАТ, много от нашите улици са буквално затрупани от пътни знаци.

Прочетете повече “Този пост ще разплаче катаджиите”

Как да построим град „на чисто“: холандският опит

Много пъти съм казвал, че по света няма удачни примери за нови градове. Да се построи град на чисто поле, така че да бъде удобен и комфортен, може вероятно само на теория, но в реалността, това не се е случвало. Работата не е само в проектантите и строителите. Градът не е просто сбор от жилища и улици, той е и история. Той е наслояване на различни култури, стилове, традиции и епохи. С течение на времето градът се променя и оформя. Удачните решения се открояват и акцентират, а грешките се поправят. За това е необходимо време, докато градът се превърне в Град. Удобен и интересен. А знаете ли, че един от най-младите градове в света се намира в Холандия? Точно до Амстердам, холандците са построили град, буквално на празно поле! И това е най-добрият нов град в света. Но не и идеалният.

Прочетете повече “Как да построим град „на чисто“: холандският опит”

11 принципа за добра крайбрежна алея

Към водата в града може да се отнасяме и по-разумно: тя може да бъде или място за лодки и със защитни бариери от наводнения, или приятно място за ежедневен отдих. Понякога улитарният подход се сблъсква с желанието да се благоустрои крайбрежната улица и в резултат от това се получават бетонни участъци, парите са похарчени за нищо.

По долу съм посочил 11 принципа за изграждането на удобна крайбрежна, взети от Projects for Public Spaces. Ако ги следвате хората ще се влюбят във Вашата крайбрежна алея и тя ще се ползва с успех.

Прочетете повече “11 принципа за добра крайбрежна алея”

Шведският път за възстановяване на града

Малмьо е третият по големина град в Южна Швеция, с население малко повече от 300 000 души. Исторически и географски причини превръщат града в главният индустриален център на страната: тук се намира най-голямото скандинавско пристанище, фабрики на автомобилния гигант SAAB, строителни и обслужващи предприятия. През 1960-та година Малмьо е най-големият производител на съдове в света, 50% от населението на града е било заето в промишлеността.

През 1970 –та година конкурентоспособността на шведската промишленост спада и производствата започват да се закриват, а през 1986 г. банкрутира най-големия завод за производство на съдове в Малмьо. Хиляди души губят работата си, рязко се повишава ръста на престъпността, хората започват да напускат града, общината започва да натрупва големи дългове. През 1995 г. в Малмьо е регистрирано най-високото ниво на безработица, броят на пенсионерите надвишавал средният за страната, градът получава статус на най-депресиращия в Швеция.

Но това вече е в миналото. Как го постигнаха?

Прочетете повече “Шведският път за възстановяване на града”