Шведският път за възстановяване на града

Малмьо е третият по големина град в Южна Швеция, с население малко повече от 300 000 души. Исторически и географски причини превръщат града в главният индустриален център на страната: тук се намира най-голямото скандинавско пристанище, фабрики на автомобилния гигант SAAB, строителни и обслужващи предприятия. През 1960-та година Малмьо е най-големият производител на съдове в света, 50% от населението на града е било заето в промишлеността.

През 1970 –та година конкурентоспособността на шведската промишленост спада и производствата започват да се закриват, а през 1986 г. банкрутира най-големия завод за производство на съдове в Малмьо. Хиляди души губят работата си, рязко се повишава ръста на престъпността, хората започват да напускат града, общината започва да натрупва големи дългове. През 1995 г. в Малмьо е регистрирано най-високото ниво на безработица, броят на пенсионерите надвишавал средният за страната, градът получава статус на най-депресиращия в Швеция.

Но това вече е в миналото. Как го постигнаха?

През 1991 г. градските власти започват да работят над проект за преосмисляне и трансформация на индустриалното минало на града, главата им задача е да се превърне Малмьо от град на работещи в град на знаещи, с абсолютно нова иновационна инфраструктура.

Историческата част на града се състои от седем пристанищни района, за които се взема решение да се превърнат в нови уникални жилищни, образователни и технологични пространства. Така, в един от тези райони, през 1998 г. е построен първият университет за града.

Поканени са шведски и датски архитекти, които да разработят концепцията за преобразяването на пристанищните райони в нови еко-райони. Вярвайки в идеите на еколозите и архитектите, федералните власти отпуснали средства за изпълнението на амбициозния проект “Bo01” (Во от шведски – озн. Живот).

Новият облик на районите много напомня на стокхолмските нови квартали: средно етажно застрояване, квартали с човешки размери, разнообразна архитектура и т.н. Тук също използват алтернативни източници на енергия и се съсредоточават върху симбиозата между човек и природа.

Жилищата са много разнообразни, от градски къщи…

…до обичайните многоетажни блокове.

Често различните типове жилища се комбинират едно до друго. Тук, например градските къщи със собствени дворчета се редуват с обикновените блокове:

При това доста добре са съвместили обществения достъп до водата с частната територия: всеки може да стигне до водата, макар и само от едната страна, но няма удобства за продължителността на пребиваването на хората, особено за големите компании:

В тази сграда има място за събиране на съседите. Има плазмен телевизор, място за различни дейности, сгъваеми мебели, барбекю!

На друго място има изградена система от канавки: водата се събира от парцелите и покрива, изпраща се към дърветата, а излишъкът отива в канализацията. В резултат от това се спестява от поливане на растенията не страда и микроклимата – красота!

В центъра на квартала се е появил небостъргач. На мен той много не ми харесва, но на живущите служи като ориентир. Доста добре освежава вида на обикновените улици:

Новата крайбрежна улица на района, тук акцентът е поставен върху естествената природа и тихата почивка:

Мило, нали?

Това е продължението й, но вече във вид на крайбрежна алея:

Тук няма бариера, разделяща от водата, а ролята на ограда играе дървената настилка:

За тези, които карат колело или ролери е направена асфалтова алея, но тя не е обозначена като вело алея. Тук навсякъде юридически и физически е дадено предимство на пешеходците, но може спокойно да се премине. Това е подход на здрав урбанизъм – в парковете и крайбрежните улици не са необходими велоалеи, но трябва да има условия за свободно преминаване.

Тук има много бизнес начинания: предимно кафенета и ресторанти.

Трудно е да се каже, че това е „спален“ район, все пак тук има офиси, бизнес и хотели.

Обикновено застрояване и благоустройство, но място е живо и приятно. Банално приятно е да седиш на улицата или в заведение с изглед към улицата.

В географския център на новия район е построен голям парк, както в Базел.

Всички големи и шумни детски площадки са именно тук, в междублоковите пространства обикновено се поставят малки пясъчници или люлки с елементарно благоустрояване (и без места за паркиране).

Тук има детска градина с място за игра. При строежа на подобни зони се стараят всичко да се прави от естествени материали с обучаваща среда – никой няма да бъде впечатлен от пластмасова пързалка, а детето трябва да опознае света около себе си в процеса на игра.

Каквото и да си мислите, тук всичко е гладко и хубаво – ето един надлез:

Малко по-нататък има площадка за скейтбордисти

Като част от трансформацията на пристанищните райони, общината създава голям брой работни помещения, центрове за съвместна дейност, инкубатори, клъстери за подпомагане на малкия бизнес в областта на творческата индустрия.

Тези пространства са притегателен център за голямо брой хора от различни градове и страни, които тук намират среда, в която могат да творят, да си сътрудничат и да обменят знания и опит с други хора и т.н. Градът като цяло се подмлади и сега около 50% от населението е под 35 години.

Това на свой ред доведе до рязко покачване на малкия бизнес – около 25% от населението на града работи в компании с брой на сътрудниците не повече от 10 души. През 2003 г. само 15% от жителите са били заети в промишлеността.

Като цяло в града се появи много и качествена съвременна архитектура.

Често се вижда преосмисляне на наследството:

Новите райони използват алтернативни източници на енергия, в града се появяват нови станции за преработване на отпадъци, както и „зелени“ автобуси, използващи газа от преработените битови отпадъци, целият град се е покрил с велоалеи.

Освен това има и електро автобуси

Някога в Малмьо е имало трамвай, но той е бил унищожен с фанфари. Сега тук работят много дълги автобуси, но това е пределът за такъв вид транспорт:

През 2000 г. е построен мостът Йоресунд между Малмьо и Копенхаген, което открива нови възможности за града: животът в Копенхаген е по-скъп, отколкото в Малмьо, а новото транспортно съоръжение дава нови възможности за развитие на бизнеса и качеството на живот като цяло.

От 2010 г. действа Сити тунел – линия на градското метро от 17 км, от които 6 под земята и три спирки. Тя е пряко свързана с моста до Копенхаген, дори често не може да се справи с потока от желаещи да е ползват.

А ето така е променена гарата, тук да построили нов павилион и подземна спирка.

Градската гара вече не е претъпкана, защото старата част е вече под пазара. Снимах през нощта, така че не се учудвайте на затворените магазини.

Основните транспортни функции са прехвърлени в новата постройка:

Паркингът за велосипеди е фундаментален, но много неудобен.

Да не си помислите, че хората паркират като идиоти, просто проектантът никога не е ползвал велосипед за придвижване. Невъзможно е да се закрепи рамката на велосипеда за куката, а колелата могат да бъдат бързо свалени:

На други спирки, проблемът е решен по-красиво: част от паркоместата са отнети в полза на велосипедите.

През 2012 г. Малмьо е признат за градът с най-добра Вело инфраструктура в Европа.

Тук има много велосипедисти и те карат основно без каски – близостта на Копенхаген се чувства. Но да се нарече градът най-добър (дори и едни от най-добрите) е доста сложно – инфраструктурата и дизайнът дори не се доближават до съседния Копенхаген, да не говоря за Холандия изобщо.

Ако сравняваме с България, тук са космическо разстояние напред, всеки човек може с велосипед да стигне до всяка точка на града.

А в града има и кмет по осветлението – човекът на тази длъжност отговаря за осветлението в града. Не само за фенерите, а и за архитектурното осветление, правилният избор на температура, поддръжка, настроение на гражданите и т.н.

Светлина влияя много силно на нашето поведение, самочувствие и развитие на територията. Лошото осветление може да намали нашата работоспособност, на влоши настроението или да направи опасно възприятието за безопасно пространство. Например, в Малмьо има случай на възстановяване на район с помощта на дизайнерско осветление: мястото станало ярко осветено е разпознаваемо, хората започнали да идват и да се снимат, бизнесът станал по-активен е завзел първите етажи на сградите, а престъпността просто изчезнала – скъпите лампи се изплатили от данъците на бизнеса и намаляването на престъпността.

На какво ни учи този опит? От депресивен постиндустриален град Малмьо се превръща в един от най-съвременните и развити градове в света, това се оказва възможно благодарение на промените в градската среда. Градът започва да се конкурира за жители, инфраструктурата служи за развитие на малкия бизнес, комфортните вътрешни условия привличат нови жители, инвестиции и туристи.

Малмьо е признат за един от най-иновационните градове в света (2013 г.), дружелюбен към децата, един от „най-зелените“ градове на Европа. През 2010 г. Малмьо получава награда UN-HABITAT, като показателен пример за решаване на градските проблеми по пътя на сътрудничеството между общинските власти и гражданите.

Архитектурата, транспорта, благоустройството, образователните и социалните промени служат за двигател в новите партньорски взаимоотношения между градските власти и жителите. Със своя пример, Малмьо показва защо е нужна урбанистиката.

 

Източник.

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *