Етикет: градска среда

Развитието на малките предприемачи зависи много от предлаганите на пазара площи под наем. В това число и от доброто месторазположение на магазина или кафенето. В крайна сметка от това ще зависи тяхната рентабилност, а концепцията и качеството са второстепенни неща. Основният въпрос при избор на място за бизнеса: в търговския център или на улицата?

Преимуществата на търговския център са: по-голяма проходимост, взаимовръзка с други магазини, единна служба на безопасност, паркинг, организирана реклама и комунални услуги. Поради тази причина наемът е съществено по-висок, а има и вероятност да не отгатнете предпочитанията на посетителите на точно този търговски център, както и регламентите за работно време и дизайн, установени от администрацията. Ако създавате бизнес на улицата имате по-голяма свобода: възможна е специализация, повече и по-различни по формат заведения, индивидуален подход към всеки. Но това означава, че собственикът ще трябва сам да се заеме с въпросите за рекламата, охраната, плащането на комуналните услуги.

Разпространението на търговските центрове говори за удобството на този формат както за потребителите, така и за бизнесмените. Остава само един проблем: те не са изгодни за града като цяло. Тъй като това е отделна и доста голяма тема за изследване, ще кажем само, че търговските центрове имитират уличното търговско пространство, като се конкурират за привличане на хора с истинските обществени пространства и заведения. Това вече не е просто магазин, където можеш да купиш всичко на едно място, това е зона за разходка, зоопарк, кино, различни представления. Търговският център прави всичко възможно, за да можеш да дойдеш и да останеш по-дълго, да получиш целия спектър от услуги, които са ти необходими и не чак толкова. А улицата се превръща просто в път от единия търговски център до другия.

Прочетете повече “Алтернативата на търговските центрове: опит на Лондон” →

При предишното ми посещение, Талин ми се стори хладен и мъртъв град. Уж всичко е точно и на мястото си, но няма живот. Подобни неща ме отблъскват за повторно посещение на градовете, но упорито ми се струваше, че предния път просто не ми е провървяло и при първото си посещение съм бил в кома. Трябва да призная, че по отношение на времето всичко се оказа вярно, а самият град е много интересен!

Прочетете повече “На какво може да ни научи Талин” →

Интересно е да се изучава постсъветското пространство като се прави сравнение между различните страни: тъй като те стартират от една изходна точка по едно и също време. След това някои достигат до ниво на мръсотия и разруха, другаде държавата подкрепя икономиката с краткосрочни задачи, а на някои места не изпускат целта от поглед и постепенно стигат до нея. Всичко това ясно личи по строежа на новите квартали, тъй като мнозина продължиха да изграждат панелни блокове по старите планове.

Талин, както и в много полски градове, се пренастрои бързо към новата ситуация, поради тази причина новите квартали са модерни и отчитат новите икономически реалности. Характерното е, че, това не са просто постройки в полето, а внимателно вписани нови сгради във вече съществуващите и обновяване на индустриалните зони: новите офиси и жилищни домове са вписани в градската среда, а не са на някаква поляна с вили и железопътни релси.

Прочетете повече “Новите квартали в Талин” →

Човек може да бъде убит по много начини, стига да имате фантазия. Градът също може да убива хора: опасни улици, падащи балкони, непочистени от сняг покриви, отворени капаци на шахти и други подобни, които бързо решават проблема с преселението на планетата. Тези проблеми са разбираеми за всички, за това и понякога дори се опитват да ги решат. Но има заложени бомби със закъснител, които е сложно да се докоснат, а ефектът им е видим: замърсената околна среда, прах и шум.

Прочетете повече “Вас бавно Ви убиват!” →

„По-добре е листата да останат върху тревата, да изгният там и органичните вещества да проникнат в почвата. Листната маса предпазва почвата и от измръзване. А когато през есента листата изгният, почвата ще се обогати.“

В повечето български градове, общинските власти редовно заповядват почистване на падналите листа от всички тревни площи, в това число и от междублоковите и обществените пространства. Листата се събират през есента по време на листопада и през пролетта. За това се харчат пари от бюджета и се натрупват много часове работа за служителите от чистотата.

Прочетете повече “Не събирайте листата от тревните площи” →

Проблемът със застрояването не се свежда само до материалите или височината – може да има и хубави панелни сгради, а височината може да бъде и украшение за квартала. Това правило се отнася дори и към детските площадки – умелите ръце могат да разкрият цветовете, материалите, а не да подчертават грешките.

В този пост искам да Ви покажа новия квартал в предградие на Минск – Нов Боров. В определен момент проектантът не се е побоял да използва млади архитекти и е повярвал в идеите им. С помощта на няколко малки подобрения са могли да спасят почти готовият за издаване квартал от превръщането му в унила сивота.

Прочетете повече “Белоруски панелки” →

Откритата пръст е източник на прах и мръсотия в града и това е факт. Няма значение за колко време – седмица, месец или пет години, ще имате открита купчина пръст – тя ще се мокри, ще изсъхне и ще полети заедно със цялата гадост във въздуха и ще влезе директно в белите Ви дробове. Това води до намаляване на имунитета на хората и до увеличаване на загубите на държавата за здравеопазване, а още по-големи ще са разходите на общините за почистване.

Както вероятно сте разбрали от заглавието, това се отнася и за пръстта около дърветата, но с нея успешно се справят в последните няколко години с помощта на решетки, мулч и други подобни материали. Много по-лесно е веднага да се направи нещо хубаво, от колкото после всяка година да се дават излишни пари за почистване – тази тайна обаче отдавна е забравена от кметовете.

Прочетете повече “Засадил си дърво? Тогава го покрий!” →

В момента в Стокхолм се реализира градски проект за развитието на бившите пристанищни и промишлени райони. На мястото на старите складове и промишлени зони, масово се строят нови жилища. Строителството започва през 2011 г. и до 2025 г. в шведската столица трябва да се появят 12 000 нови домове.

Проектът получи названието Нора Юргордщатен и аз се отправих към североизточните покрайнини на Стокхолм, за да видя какво всъщност представлява.

Прочетете повече “Новите квартали в Стокхолм. Искате ли да живеете така?” →

Появата на автомобилите, лобирането на производителите на автомобили и промяната в ценностната система не са философски разсъждения на урбанистите, а предизвикателства на 20 в. пред архитектите, проектантите и чиновниците. Правилата за движение, зони за пресичане на улиците, физическо разделение на пространствата и потоците – са неща, които са се появили във вид на екстрени мерки, без да се направи опит да се види и случващото се от другата страна. Български градове доста по-късно се сблъскват с автомобилизацията, в сравнение със западните си съседи и на нас явно ни провървя – можем да заимстваме решения от съседите и да избегнем техните грешки (друг въпрос е, че не се възползваме от това).

Прочетете повече “Улица без тротоари, пътно платно и пешеходни пътеки – реки от кръв или ред в хаос?” →

Смесено застрояване (от англ. Mixed-use development) – е тип застрояване, при което жилищни, търговски, офис-, културни, социални, индустриални  и др. сгради са смесени помежду си, и може да се стигне пеш от едната до другата.

С други думи, територията не е разпределена на зони с еднотипно застрояване.

Прочетете повече “Теория за смесеното застрояване” →