Едноминутния град

 

През 2020 г. пандемията принуди милиарди хора по света да се запознаят отблизо със своите квартали. Тогава една от най-горещите теми в градското планиране беше „15-минутният град“. Визия за децентрализирана градска зона, която позволява на жителите да задоволят ежедневните си нужди в рамките на четвърт час пеша или с колело от домовете си. Концепцията представлява средство за намаляване на парниковите емисии и повишаване на жизнеността в множество градове. Пример е Париж, където кметът Ан Идалго прие модела на “15 минутния град” като план за възстановяване на френската столица след Covid.

Сега Швеция започва работа по съвсем локални вариации, но национален мащаб. Планът е управляван от шведския национален иновационен център Vinnova и дизайнерския мозъчен тръст ArkDes. Той фокусира вниманието върху това, което Дан Хил, директор на стратегическия център Vinnova, нарича „едноминутен град“. Тази идея е по-малък мащаб от предходните програми за местно планиране. Докато Париж работи с радиус – 15 минути, а Барселона – с девет блока /квартала/, т.нар. суперблок, то шведският модел работи на ниво улица. Той обръща внимание на „пространството пред входната врата и това на най-близките ни съседи”, казва Хил.

Прочетете повече “Едноминутния град”

Как да спасите града си от водата

Запомнете – водата е враг на града Ви! От нея идват всички беди – именно тя руши тротоарите и улиците, тя причинява мръсотията и лошо настроение на пешеходците. Вече си мълча за зимата, когато висулки падат на главите ни, а снеговалежите ни лишават от възможността нормално да се придвижваме по тротоарите. За това задачата на града е колкото се може по-бързо да изведе водата от улиците.

Днес в България има голям проблем с оттичането на водата. Старите отводнителни канали често са разрушени или запушени и не могат да се справят с натоварването. В новите квартали пък изобщо не правят отводнителни канали. У нас сякаш разчитат на това, че водата все някакси сама ще си намери път да се оттече. В резултат от това, дори и при най-малкия дъжд, градът затъва, пътищата и новите плочки се рушат, навсякъде има мръсотия, заледени участъци и лошо настроение.

Защо се случва това? Заради глупаците и икономията. От една страна имаме слабо образован клиент, който изобщо не мисли за експлоатацията. А от друга страна – желание нещо да се открадне. А от какво може да открадне, когато строите нова улица? Не върви да се спести от асфалт или от осветление – веднага всички ще забележат. А от отточна канализация може да се спести. Тя не се вижда от пръв поглед, а за след това ще се разберем.

Днес искам да Ви разкажа, как решават проблема с отвеждането на водата в другите страни. Може би някой от нашите кметове ще се замисли и в България ще се появи още едни град, в който стихиите са обуздани.

За това, както обикновено, имам една молба, след като прочете – препратете до община!

Прочетете повече “Как да спасите града си от водата”

Вече е доказано: градът, ориентиран към пешеходците, намалява риска от хипертония

Учените твърдят, че най-голямото изследване на връзката между удобствата за пешеходците и кръвното налягане може да служи за доказателство за “нематериалната стойност на градското планиране” за подобряване на здравето на хората.

В изследването са взели участие 430 000 души на възраст между 38 и 73 години от 22 английски града и разкрива силната връзка между по-голямата пешеходна достъпност на района и по-ниското кръвно налягане и намаляването на риска от хипертония сред жителите на този район.

Резултатите остават стабилни дори след прибавяне на социално-демографските фактори, начина на живот и околната среда. Особено се открояват резултатите сред жените на възраст между 50 и 60 години, живеещи в неблагоприятни райони, както и в райони с плътно застрояване.

Изследването е публикувано в Международното списание за хигиена и здраве на обкръжаващата среда в началото на тази година. Като отчитат факта, че хипертонията е основна причина за появата на хронични сърдечно-съдови заболявания, учените от Университетът в Хонконг и Оксфорд заявяват, че при проектирането на градовете трябва да е съобразено със здравето на населението.

Прочетете повече “Вече е доказано: градът, ориентиран към пешеходците, намалява риска от хипертония”

Булевард Левски и пешеходец (Варна)

Как вече 40 години в цивилизовани държави разбират, че няма никакъв начин да построиш удобен, безопасен и справедлив град, където почти всички се предвижват с кола. Това е много поучителна история. Те са търсели решения за един удобен град по метода на проба-грешка, а ние имаме пред себе си вече готови примери. Ако искате да прочетете подробно за транспортното планиране в града, заповядайте.

Някой може да каже: “Това не Ви е Амстердам!” Същите тези градове, които днес ни се струват удобни за разходки, до вчера тънеха в задръствания, а по тротоарите не можеше да се мине. Аз вече съм показвал, как са изглеждали тези градове преди 40-50 години. Хората са сбутани на тесен остров между прелитащи от двете им страни автомобили. Да, 50 години назад холандците са имали възможност да се почувстват като в България през 21-ви век.

Докато целия цивилизован свят дестимулира използване на автомобили в града, тук приключва строежа на една магистрала сред жилищни квартали, която по някакво недоразумение се нарича булевард. И все пак, може би не всичко е толково лошо? И нашите чудесни пътни инженери са намерили решения, които позволяват не само на водачите да се чувства щастливи, но и нуждите на пешеходците и велосипедистите не са забравени?

Каня ви на разходка по край булеварда магистрала Левски, от кръгово на бул. Владислав Варненчик и до бул. 8-ми Приморски полк Полк и обратно.

Прочетете повече “Булевард Левски и пешеходец (Варна)”

Колко паркоместа трябва да има една жилищна сграда

Не можете да паркирате пред дома си? Нека да позная, за това са виновни строителите, архитектите и чиновниците? А ако променят стандартите и разрешат всеки апартамент да има по едно паркомясто, ще бъде ли по-добре? Не и не! Това може и да противоречи на логиката, но колкото по-малко задължителни места за паркиране има пред жилищните сгради, толкова по-добре ще бъде за всички.

Българите са свикнали да мислят, че всеки им е с нещо длъжен и непременно трябва да има място за паркиране на личния им автомобил. Така смятат не само обикновените граждани, но и чиновниците. Това е толкова популярно твърдение, че дори се използва в предизборните кампании. Има и изключения, но те са по-скоро статистическа грешка.

Прочетете повече “Колко паркоместа трябва да има една жилищна сграда”

Стига с тези спални райони

Във времената на промишлената революция и разцвета на вредните производства се появи концепция за град-градина, която после прерасна в идея за „спални“ микрорайони на известния Льо Корбюзие. Така компактните квартали със всичко необходимо за човека заминаха в миналото, а архитектите зонираха градовете по функции: търговска, административна, жилищна, промишлена и т.н. Градовете се сдобиха със „спални“ райони, а новите градове по принцип заприличаха на една голяма спалня.

Сега няма такова разделение. Освен това в новите квартали специално се комбинират условия за живот, работа, учене и отдих.

По-рано градовете се създаваха около човека, така че от квартирата до работата да са няколко минути пеш. Промишлената революция се нуждаеше от повече работници, на което градът отговори с появата на трамваи и крайни квартали. Днес няма потребност от работна ръка за тежък труд, но има квартали извън центъра и те трябва да бъдат обновени. Така се появи движението Mixed-use development – смесено застрояване.

Прочетете повече “Стига с тези спални райони”

Как да направим града подходящ за пешеходците: 7 правила

Забелязали ли сте, че на някои места ви се иска да се разхождате без прекъсване, а на други искате да ги преминете възможно най-бързо? Всеки проявява различно отношение към града, а улиците играят ключова роля в това. Как да направим „градските артерии“ по-добри?

Ще Ви кажа една страшна тайна: няма универсална рецепта. Всеки град и неговите жители са уникални, поради което често е невъзможно да се повтори успеха от едно място на друго, дори и в рамките на един и същи град. По-скоро съществуват общи принципи, които позволяват с по-голяма вероятност да не се правят грешки и да се започне процесът на превръщане на тухлите и бетона в жива и безопасна обществена среда.

Според мен ключовите принципи за създаването на комфортен град са:

Прочетете повече “Как да направим града подходящ за пешеходците: 7 правила”

Седем принципа за проектиране на града

Отдавна е известно, как градът може да се направи безопасен и удобен за хората, за това е нужно следното:

Прочетете повече “Седем принципа за проектиране на града”

Отводнителни шахти

Годишната норма валежи в Торонто е почти два пъти повече от Варна например. При това, по улиците на канадския град, не се наблюдават потопи, а локвите са по-скоро изключение. Причината се крие в това, че водата е много добър разрушител и е по-просто още отначало да помислиш как да я отведеш, отколкото да се справяш с последствията. За щастие водата се подчинява на простите закони на гравитацията и е необходимо само да съобразиш наклона и да поставиш в най-ниската точка решетка за оттичане.

Прочетете повече “Отводнителни шахти”

Теория за смесеното застрояване

Смесено застрояване (от англ. Mixed-use development) – е тип застрояване, при което жилищни, търговски, офис-, културни, социални, индустриални  и др. сгради са смесени помежду си, и може да се стигне пеш от едната до другата.

С други думи, територията не е разпределена на зони с еднотипно застрояване.

Прочетете повече “Теория за смесеното застрояване”