Берлин : уличен дизайн и вело инфраструктура

Продължаваме с разглеждането на Берлин, като в тази част ще си поговорим за улиците от гледна точка на движение на автомобили и велосипеди. В този конкретен случай, не бива да разглеждаме тези два въпроса по отделено. И да, заглавието е просто за привличане на вниманието 😉

Отдавна се знае, че най-добрите улици са тесните, те осигуряват удобство и безопасност за абсолютно всички и запазват улицата като обществено пространство. Освен това, човечеството отдавна е разбрало, че е глупаво улицата да се превръща във високоскоростно шосе, поради тази причина в целия цивилизован свят, на градските улици има ограничение от 50 км/ч, като един компромис между безопасността и скоростта. Но тези ограничения се поставят само на основните улици,  в повечето случаи в жилищните зони, скоростта се ограничава до 30 км/ч. Именно в това се крие тайната за ниската смъртност в ПТП в Европа. Берлин не прави изключение.

Прочетете повече “Берлин : уличен дизайн и вело инфраструктура”

По-високи глоби, по-ниска смъртност

Решихме да Ви покажем един пример, за това как в една страна, благодарение на увеличените глоби, смъртността по пътищата значително намалява.

Тази страна е Дания. От 1 януари 2012 г. глобите за всички нарушение по пътищата бяха увеличени почти два пъти (а за някои видове нарушения – 5 пъти). Минималното увеличение до 1000 крони (260 лв.) е за превишаване на скоростта до 20% над разрешената. Т.е. ако ограничението е 50 км/ч, а ти караш с 59 км/ч, то бъди така добър да платиш 260 лв.

А как стои въпросът с намаляването на глобата. Намаляването може да е максимум 50% и не се предоставя на всички, както и няма такова при бързо плащане на глобата. Намаление се полага на тези, чийто годишен доход не надвишава 125 000 крони (32714 лв.) – това е горе-долу два пъти по-нисък доход от средния, след заплащане на данъците.

Рекорд за всичките години, през които е водена статистика

Това радикално увеличение на глобите проработи мигновено. През 2012 г. броят на жертвите в ПТП в Дания е намалял от 220 на 167 души годишно. В същото време, тази година е отчетена като най-безопасна от 1930 г. насам.

Преди увеличаването на глобите, темповете на намаляване на смъртните случаи на пътя били бавни – държавната програма, която действала до този момент, нямала успех. Точно преди въвеждането на глобите, през 2011 г. смъртните случаи по пътищата намалели само с 15%. След това е приета нова програма за безопасност до 2020 г., която позволява да се поддържа следния резултат – средно в Дания на 100 000 души загиват 3-ма, а на 100 000 автомобили – 5.ма. Сравнете цифрите с тези в България: 9 загинали на 100 000 жители.

Датският съвет за пътна безопасност определя два основни приоритета в своята работа:

  • Грешките на участниците в движението не трябва да водят до сериозни последици
  • Преднамерено опасното шофиране трябва да бъде сведено до минимум

Ограничаването на скоростта и увеличаването на глобите са пряко свързани с тези приоритети. Ограничаването на скоростта на движение на автомобилите намалява в пъти вероятността от сериозни последици в случай на грешки: вероятността пешеходец да оживее при сблъсък с автомобил, движещ се с 60 км/к е 15 %, а високите глоби ще способстват за намаляване на тази скорост. Небрежността трябва да бъде наказвана.

 

Източник.

 

Светофар с бутон

Много ме е яд, когато чакам на червен светофар, а няма пешеходци. Логично е, да се породи подобно чувство, все пак на всеки времето е ограничено. Мога с увереност да кажа, че и пешеходците ги е яд когато чакат на „червено“, а няма коли, но подобни разговори по-скоро се водят по отношение на шофьорите.

Логично продължение на подобен разговор много често е избирането на единственият изход от проблема, а именно – поставяне на бутон на светофара: нека зелено да свети тогава, когато има кой да преминава през улицата. Логично, нали? А ето, че не е.

Прочетете повече “Светофар с бутон”

Още един град, в който пешеходците не умират

Наскоро Ви разказах за Осло, където през 2019 г. няма нито един загинал пешеходец. Оказва се, че това не е уникално постижение за Северна Европа! Миналата година и Хелзинки не е бил помрачен от смъртта на нито един пешеходец. За 12 месеца жертви на ПТП са били само трима души – един шофьор и двама мотоциклетиста.

2019 г. е може би най-добрата година от 100 години насам за финската столица в областта на безопасността по пътищата. По не дотам точни данни, на които се опира Helsingin Sanomat, последната година, в която няма регистриран смъртен случай на пешеходец в града е била 1908 г. За това пък, този резултат е най-добрият от 1960 г. насам, от когато ПТП-тата в Хелзинки се регистрират щателно.

Прочетете повече “Още един град, в който пешеходците не умират”

Как да се пише за пътно-транспортните произшествия

Всеки ден по света, в резултат от ПТП, загиват 3400 души. В новините често се пише за това, но историите, скрити зад авариите – а именно кой, защо и как и какво е могло да бъде направено, за да се избегне, по принцип остават неразкрити. Пътно-транспортните произшествия са предотвратими. Пътят за решаването на проблемите е известен, но остава зад кадрите на журналистическите разследвания. Отношението на обществото към този проблем зависи от начина, по който средствата за масово осведомяване го представят.

През 2015 г. Световната здравна организация пусна наръчник за журналисти как да представят пътно-транспортните произшествия. В този наръчник са събрани методически указания, какво точно трябва да се има предвид, при описването на една авария. Въз основа на това помагало ние направихме кратка инструкция – как трябва да се пише за ПТП и какви често срещани грешки трябва да избягваме.

Докато някои медии все още смятат за уместно заглавие от рода на:“ На улица „Печатна“ автомобил „запечата“ ученичка“, това е сигурен знак, че правилата за оповестяване на ПТП не са стигнали до всички. Това трябва да се поправи. И така, ето съветите на СЗО:

Прочетете повече “Как да се пише за пътно-транспортните произшествия”

Голяма промяна с малко усилия

Автомобилните пътни възли на обикновени улици разкъсват града: големите разстояния плашат пешеходците, а пътят през стълби и неудобни тротоари превръща града в недостъпен за слабоподвижните, а на велосипедистите и обществения транспорт също ще се наложи да навъртят обиколки. Подобни транспортни възли започнаха да се появяват масово през втората половина на миналия век в много градове – вярата в светлото автомобилно бъдеще не даваше покой на градостроителите, а математиците с грейнал поглед пресмятаха транспортните автомобилни потоци.

Около преди 30-40 години в някои световни градове се появи усещането, че нещо не е както трябва. Град удобен за автомобилите, но неудобен за хората, някакси не работи като град. Ефектът се усилва и от постоянните жертви на произшествия и растящите задръствания. Тази мисъл се трансформира в нов подход към транспорта в града – да се оцени мобилността на всички жители, а приоритет да се даде на пешеходците. Подходът получи името „устойчива мобилност“ и позволи да се извоюва победа над задръстванията и да се направи града по-доброжелателен за всички.

Но какво да правим с автомобилното наследство от миналото? На скоро Ви показах примери от Сеул, където са премахнали една част, а друга са преустроили в парк – доста смел подход. Но какво да правим ако нямаме средства да разрушим всичко или кардинално да го преустроим, а освен това и пътния възел е все още необходим? В Прага отговарят на това с тактически урбанизъм: входовете към моста са обезопасени и са очовечили мястото с обикновени стълбове и маркировка.

Прочетете повече “Голяма промяна с малко усилия”

Как да направим спирките безопасни

У нас много обичат да се борят не с причините за проблемите, а с техните последствия. Например, след като някой автомобил връхлети върху спирка, хората обикновено предлагат тя да бъде заградена с ограда, бетонни блокове или противотанкови стълбове. Необходимо ли е да Ви казвам, че това по-скоро ще увеличи вероятността още някой автомобил да налети на спирката, тъй като бързото шофиране ще им се струва още по-безопасно.

По света отдавна се използват начини за успокояване на трафика, дори когато на човек не му хрумва да се движи със скорост 80-150 км/ч по обикновена улица. За тези дизайнерски решения съм писал отдавна и по много, днес предлагам да обърнем внимание конкретно на спирките за обществен транспорт: как може да се създаде безопасна среда с помощта на прости средства.

Спойлер: няма да предлагам „джобове“ за автобуси.

Прочетете повече “Как да направим спирките безопасни”

Тактически урбанизъм на стероиди: опит за очовечване на улиците в САЩ

Преимуществата на пешеходните улици от икономическа гледна точка и от гледна точка на обществената безопасност, вече са демонстрирани нееднократно. Въпреки това, добре обмислените преобразувания на скоростните магистрали са скъпоструващи проекти – те отнемат много време и изискват значителен политически капитал.

Тактическият урбанизъм, който насърчава краткосрочните проекти за тестване на дългосрочните промени, съществува от около десет години и цели да направи улиците по-достъпни. Въпреки това, дори след подобна намеса, с цел да се засили желанието за промяна, проблемите с разходите на пари и време остават.

Прочетете повече “Тактически урбанизъм на стероиди: опит за очовечване на улиците в САЩ”

Транспортна революция в Алмати (Казахстан)

На практика всички големи градове в света задължително се сблъскват с транспортни и екологични проблеми. Най-често това са взаимосвързани въпроси, все пак в днешно време задръстванията замърсяват въздуха повече от заводите. Заедно с това настъпват и социалните проблеми, доколкото автомобилите заемат жизнено пространство и изместват човека от улиците и дворовете – това намалява привлекателността на града за хората. Не бива да се забравя и за здравето на гражданите – най-често страдат децата, но и възрастните получават своята доза гадост.

Европейските градове поеха първият удар на автомобилизацията, все пак столетия наред урбанизацията поставяше улици за хората и трамваите, а не за автомобилите – за това проблемът стана видим много по-рано в Европа, отколкото в Северна Америка или Русия. Отдавна се измислени универсални рецепти за борба със задръстванията и осигуряването на комфортна среда – градът контролира желанието на хората да се придвижват с автомобил през града и създава благоприятни условия на първо място за пешеходците и обществения транспорт. По нашите земи, обаче на това често се гледа като на нещо паднало от Космоса или магия.

Ролята на автомобила в града не зависи от манталитета, географията или разположението на звездите – това е въпрос на геометрия и математика, и не ми пука за мнението на чиновниците. Но да се премахнат автомобилите от улиците е изключително сложно политически, затова дори само в една страна ситуацията с транспорта може да бъде кардинално различна.

Сега е време да видим постиженията в Алмати – в последните години печелят големи успехи във връщането на хората в града.

Прочетете повече “Транспортна революция в Алмати (Казахстан)”

Този пост ще разплаче катаджиите

 

Фото: https://bigthink.com/

 

Някои неща, които касаят градската среда и конкретно проектирането на улиците, изглежда са съвсем неочевидни. Например, когато за да се намалят произшествията на улицата, трябва да се премахнат маркировката и пътните знаци.

Вече виждам, как след като е прочел предходното предложение, всеки катаджия започва да се върти, да съска и дими, защото не е способен да си представи път без един куп знаци. Заради позицията на КАТ, много от нашите улици са буквално затрупани от пътни знаци.

Прочетете повече “Този пост ще разплаче катаджиите”