Какво трябва да научим от американците

Какво трябва да научим от американците? Демокрацията? Свободата на словото? Независимият съд? Честните избори? Не ме разсмивайте!

Днес ще се учим от американците как да проектираме улици!

Ще започна с един малък град в Калифорния. Дори не помня как се казваше. Просто пътувах и безумно ми се прииска да хапна истински американски ребърца. Влязох в Yelp (това е най-доброто приложение за избор на ресторанти в САЩ и Европа), въвеждам BBQ и ми показва пътя до най-близкото заведение. И какво си мислите? Веднага забравих за глада! Защото попаднах на съвършено нова улица! Беше някакво чудо, все едно съм открил оазис в пустинята! Веднага да Ви кажа, че това не е най-скъпата улица в центъра, за това не обръщайте внимание, че вместо плочки тук има прост бетон. Трябва да се гледа принципа на проектиране. Нека да започнем!

01. Никакви кабели, всички са прокарани под земята. Велоалеята е отделена с ярко зелен цвят, така е навсякъде в САЩ. Там, където велоалеята преминава близо до тротоара са положени груби павета, за да може зазяпаният пешеходец да се замисли и да спре. Тук няма бордюри, а велоалеята е на нивото на тротоара – от следващата снимка ще разберете защо.

02. Това е много показателен момент: метри преди автобусната спирка, велоалеята е отклонена отстрани на пътя! Тук са засадени пораснали дървета.

03. А ето и самата спирка. Велоалеята минава зад нея, за да не пречат велосипедистите на пътниците от автобуса.

04. Ето и най-важната особеност на проекта! Вижте как са направили канализацията за оттичане на водата. „А къде им е водосточната канализация?“ – ще попитате Вие? Ха-ха, сега ще Ви разкажа!

И така, малко теория.

Водата е главният враг на града. Още древните са казали: „Улиците ги погубва не водката, а водата!“ водата разрушава всяко покритие, водата причинява ерозия на пътищата, ями, свлачища, срутвания и други подобни. За това задачата на всеки проектант е максимално да защити проекта си от водата. А ако не може да се защити от водата, то трябва да се намери начин тя бързо да се оттече.

Как да го направим?

Най-простият начин е водата сама да си отиде. За това е необходим наклон. Добре е ако имате релеф и водата сама, под действието на тежестта си да се продъни в ада. Точно както отводняват покривите. Тук всичко е ясно.

А какво да правим ако няма наклон?

Тогава водата трябва да се събира някъде и след това да се оттича. Най-лесният начин е крайпътна канавка, или както искате там си я наречете. Такива има по второстепенните пътища и в селата. Подобни канавки има по магистралите, за да може водата по най-бързия начин да се оттече.

Но в центъра на града канавките заемат много място. Освен това са неудобни, трудно се почистват, тъй като в тях попада най-различен боклук. За това е измислена и водосточната канализация.

Тук няма нищо необичайно. Под улиците са сложени колектори за вода, от които водата по естествен начин се влива в някоя подземна река и после всичко се изхвърля в някоя река или езеро. Така е устроен подземния свят, всички знаят това от „костенурките-нинджа“.

Но да се поставят водосъбирателни колектори е много скъпо, за това в България често забравят за тази дреболия. Може да посетите някой нов квартал и да поискате да видите решетката на водосточната канализация. Ха-ха! По-скоро няма да има такава.

Но и с традиционната канализация има проблем.

1. Тя е много скъпа.

2. В нея попада всякакъв боклук като пясък, листа и др.п., които задръстват тръбите, за това и диаметърът на тръбите трябва да е по-голям. Освен това не е никак хубаво всякакви боклуци и хартийки да се отнасят заедно с дъждовната вода в реката или морето. Не е екологично!

3. По време на дъжд, във водосточната канализация попада много вода. За да се предотвратят наводнения, пропускателната способност на подобен колектор трябва да бъде достатъчно голям. Т.е. канализацията трябва да бъде предвидена за екстремно натоварване.

Има още един вариант!

На улицата, където трябва да се оттича водата се изграждат бетонни басейни. Те са покрити с пръст и чакъл, а след това се засажда трева, която обича повече вода. Когато вали дъжд водата не отива направо във водосточната канализация, а в тези басейни.

В тях има водоприемник, поставен по-високо от нивото на земята. В него постъпва вода, само след като се препълни басейна. Освен това всички боклуци като пясък, фасове и листа остават във басейна и не попадат в резервоара.

На теория тази система ще се справи с обикновен дъжд. Ако дъждът е слаб, водата просто се събира в тези бетонни резервоари и след това се изпарява или поглъща от растенията.

Ако валежът е силен, водата бавно преминава в колектора и после по тръбите.

Плюсовете на тази система са:

1. Красиво е, по протежението на пътя расте трева.

2. Не е много скъпо, тъй като могат да се използват тръби с по-малък диаметър.

3. В колектора не попада боклук и пясък, както при обикновената водосточна канализация.

Подобни решения може да видите често в САЩ.

 

05.Вижте колко е красиво!

06. Това са резервоари за събиране на дъждовна вода

07. Водата попада в тях от пътя чрез пролуки в бордюрите.

08. Ето от тук водата попада в канализацията, но само след като се препълни басейна.

09. Аналогични системи има изградени и в тревните площи! В България например, никъде не съм видял да се мисли за оттичане на водата от тревните площи.

10. На пешеходните пътеки не винаги може да се постави остров за безопасност (въпреки, че би могло). Ако съвсем няма как, то поставят специален знак, за да бъдат шофьорите по-внимателни.

11. Между другото, идеята със знаците е добра е не е много скъпа. Интересно, дали може да се въведе и у нас? За сега виждам само проблем с почистването през зимата.

12. Пешеходните пътеки на американците не са идеални. Можеха да повдигнат нивото им или да направят остров за безопасност. Добре е да не се забравя и за безбариерната среда.

13. Паркинг за мотоциклети.

14. Чак сега си спомних, че дойдох за ребърца! Мястото за хранене разполага с готино кафене, направено от морски контейнер и много сладки детски масички. Не съм виждал нещо подобно до сега.

15. Дизайн

16. Нямате си и представа колко е вкусно. Сега гледам снимката и стомахът ми ме моли за билет до Тексас!

17. Това е новият шикарен транспортен център в Сан Франциско. На него нещо не му провървя, първо бе открит, а после закрит.

Наречен е Salesforce Transit Center (или още Tansbay Transit Center). По същността си е огромна автогара, която трябвало да обслужва залива на сан Франциско. По-рано тази дейност се извършвала от старата гара, но през 1989 г. тя била повредена при земетресението Лома-Приета.

След това се взело решение, вместо да възстановяват гарата, да построят нова. Строителството й започнало през 2010 г. и през 2018 г. автогарата бе открита.

Общественият транспорт влиза в нея на нулевото ниво, а платформите за международните автобуси са разположени на втория етаж.

Вторият етап в строителството на автогарата предвижда подземни спирки за електрическите влакове Caltrain и скоростната несъществуваща до сега железопътна линия California Haigh-Speed Rail.

Автогарата е много дълга, почти половин километър. Фасадата е покрита с алуминиева панели с преплетени шарки.

Основната атракция на Salesforce Transit Center трябваше да бъде парка на покрива й, но той (вероятно поради грешка в сметките) за малко не го погуби.

Автогарата поработила само месец, когато през септември 2018 г. открили пукнатите в две стоманени греди, поддържащи парка на покрива и съоръжението било затворено за ремонт. През май тази година гредите били ремонтирани, но още месец отне автогарата да се приведе в ред. Между другото, бе обещано паркът да бъде открит на 1 юли за посетители. Самата автогара трябва да заработи с пътници до края на месеца.

18. Входове за обществения транспорт. Сега всички са затворени.

19. Спирки.

20. Кабелите за тролейбусния транспорт са сложени в специални жлебове.

21. Сега всички врати са затворени и да се влезе в автогарата е невъзможно.

22. Само през прозорците можем да се полюбуваме на огромната зала.

23. И на цветния под.

24. Скамейки с храсти.

25. Около автогарата има голяма зона с контейнери за съхранение на велосипеди, което е платено.

26. В щатите започнаха да поставят три вида кофи за боклук. Преди имаше два – само за боклука за преработване и за обикновения. Сега за органичния боклук поставят кафяви кофи с надпис Compost. Под „компост“ се разбира обелки от банани, огризки от ябълки, недоядена пица и т.н.

27. Новият мост, по който автобусите ще се изкачват до втория етаж.

28. Стрийт арт.

29. Трамвайната система в сан Франциско се нарича Muni Metro. Преди няколко години градът е закупил нови вагони Siemens S200, които са пуснати през 2017 г. Скоростта на такъв трамвай е до 80 км/ч и може да превозва до 203 пътници (но най-вероятно в друга конфигурация).

30. Благоустройство.

31. Модерна градска скулптура. Между другото какво Ви е отношението към съвременната скулптура?

32.Това е „човешка конструкция“ на Джонатан Борофски – представлява 11 метрова инсталация, съставена от оцветени стоманени фигури. Тук има общо 62 фигури (всяка една от тях е в човешки ръст), те образуват 5 кръгли кули. Седем фигури са останали неоцветени – просто поцинкована стомана.

33. Ама, че работа!

34. Нека да видим как благоустрояват улиците в районите с къщи на богаташи.

35. Стандартна решетка около дърветата.

36. В САЩ често засаждат около дърветата разни странни растения. Получава се доста красиво.

37. Навсякъде са различни.

38.

39. Вместо саксия с цветя

40. През лятото част от местата за паркиране покрай улиците се отдават на гражданите и се получават временни обществени зони – парклети. Това е дървена платформа, монтирана на височината на тротоара. На нея може да има скамейки, саксии с цветя, трапезни или шахматни маси, паркинг за велосипеди, тренажори, люлки и т.н. парклетът може да бъде сезонен или постоянен, но във всеки случай не е капитално строителство, така че струва значително по-малко от колкото „пълноценното“ обществено пространство с плочки.

41. Първите парклети се появяват в Сан Франциско още през 2010 г. по принцип, парклетите се създават за пасивен отдих, но нищо не пречи там да се поставят тренажори, баскетболен кош, маса за тенис или пък мишена за дартс. В интерес на истината, първият опит с поставяне на велотренажори на парклет в Лос Анджелис беше провал: те почти не се използваха. Освен това, парклетът може да реши проблема с тесните тротоари през летния период. Когато има парклет, цялата ширина на пешеходната зона  може да се използва за придвижване на минувачите, а зоните за отдих могат да бъдат изместени на бившите места за паркиране. По-подробно за парклетите може да прочетете тук.

42. в Сан Франциско табелите с имената на улиците често са монтирани направо в тротоара. Изглеждат готино и е по-удобно да се ориентираш.

43. Шикозен стълб.

44. Ремонт

45. Тактилните плочи в САЩ, както и у нас, понякога са оцветени в жълто. Вси още ми е непонятно защо.

46. Под знака има надпис „Дайте път на пешеходците преди да завиете“.

47. Отделната линия за обществения транспорт, тук не е в дясно, а по средата на улицата. Не е ясно каква е причината. Явно, за да могат по-лесно да се паркират колите.

48. Интересна ограда във вид на завеса.

49. На стълбовете може да видите кутии специално за угарки от цигари. След това те биват преработвани.

 

Източник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *