Светофар с бутон

Много ме е яд, когато чакам на червен светофар, а няма пешеходци. Логично е, да се породи подобно чувство, все пак на всеки времето е ограничено. Мога с увереност да кажа, че и пешеходците ги е яд когато чакат на „червено“, а няма коли, но подобни разговори по-скоро се водят по отношение на шофьорите.

Логично продължение на подобен разговор много често е избирането на единственият изход от проблема, а именно – поставяне на бутон на светофара: нека зелено да свети тогава, когато има кой да преминава през улицата. Логично, нали? А ето, че не е.

Прочетете повече “Светофар с бутон”

Автомобилът няма да Ви направи по-щастливи!

Има два града: норвежкият Осло и канадския Уинипег. И двата се намират в много богати и успешни държави. Градовете са съпоставими по население (в Осло живеят 673 000 души, а в Уинипег – 705 000), по територия (Осло заема 454 кв. км, а Уинипег – 464 кв. км) и по климат (в Уинипег е по-студено, за това пък в Осло зимата е снежна).

Но преди няколко десетилетия, единият от градовете направи избор в полза на човека, а другият – в полза на автомобила. В резултат от това днес Осло е един от най-удобните градове в света, а Уинипег е типичен северноамерикански град, който повече прилича на голяма автостоянка, на която по някаква нелепа случайност са се заселили и хора.

Искам да Ви покажа статия от Winnipeg Free press, в която се обяснява защо се стигна до тук. На мен се струва, че тя може да бъде отличен ориентир за нашите градове, които много искат да приличат на Уинипег, а не на Осло.

Прочетете повече “Автомобилът няма да Ви направи по-щастливи!”

Още един град, в който пешеходците не умират

Наскоро Ви разказах за Осло, където през 2019 г. няма нито един загинал пешеходец. Оказва се, че това не е уникално постижение за Северна Европа! Миналата година и Хелзинки не е бил помрачен от смъртта на нито един пешеходец. За 12 месеца жертви на ПТП са били само трима души – един шофьор и двама мотоциклетиста.

2019 г. е може би най-добрата година от 100 години насам за финската столица в областта на безопасността по пътищата. По не дотам точни данни, на които се опира Helsingin Sanomat, последната година, в която няма регистриран смъртен случай на пешеходец в града е била 1908 г. За това пък, този резултат е най-добрият от 1960 г. насам, от когато ПТП-тата в Хелзинки се регистрират щателно.

Прочетете повече “Още един град, в който пешеходците не умират”

Как озеленяването помага в борбата с престъпността

Така се получи, че гъстите гори и храсти, започнаха да предизвикват страх у хората, да не би да станат жертви на престъпление. Още през 1285 г. английският крал Едуард I издава указ, съгласно който пътищата трябва де се почиства от нежелана растителност – като дървета и храсти, за да нямат възможност разбойниците да нападат от засада пътниците. Подобни мерки са популярни и до днес: управата на някои градове разпорежда премахването на излишните дървета в парковете и жилищните райони, за да намали по този начин броят на престъпленията. На пръв поглед този подход изглежда логичен: площта, след изкореняването на дърветата, изглежда по-добре, а за престъпниците има по-малко шансове да останат незабелязани.

Но в действителност, урбанистите отдавна са доказали, че озеленяването на жилищните райони намалява броя на извършваните в тях престъпления. Как така? Работата е в това, че в жилищните райони, озеленяването изпълнява съвсем различни функции, които пряко влияят върху поведението на престъпниците. Ще ви разкажа по-подробно за това.

Прочетете повече “Как озеленяването помага в борбата с престъпността”

Шведският подход към безопасността по пътищата: произшествията не са проблем

Длъжността на Матс-Оке Белин звучи странно, но е много важна за Швеция: той е стратег по транспортна безопасност в Шведското транспортно управление. Той е един от основните идеолози на програмата Vision Zero, приета през 1997 г. Крайната цел на програмата е да предотврати смъртните случаи и сериозните наранявания.

Именно радикалното отношение на Швеция я направи водеща страна в областта на транспортната сигурност. Когато стартира Vision Zero, смъртните случаи в Швеция са 7 на 100 000 души, а сега, въпреки увеличаването на автомобилите, смъртността е спаднала повече от 2 пъти. В България, например, смъртните случаи по пътищата са 10 на 100 000 души.

Цитираме част от неговото интервю за Citylab относно основните принципи на програмата Vision Zero:

Прочетете повече “Шведският подход към безопасността по пътищата: произшествията не са проблем”

Какво строят холандците на място на морето

Защо в Холандия  успяват да правят сложните неща добре? Въпросът е отворен, но на мен ми харесва този вариант: тук отдавна водят война с водата, за която са необходими съвместни действия на различни хора. Векове борба са научили хората да преговарят по между си и да планират.

Районът IJburg се намира на 15 минути път с трамвая от централната гара на Амстердам, а само преди 30 години тук е имало само вода. Нека да видим, защо холандците воюват с водата!

Прочетете повече “Какво строят холандците на място на морето”

Как да се пише за пътно-транспортните произшествия

Всеки ден по света, в резултат от ПТП, загиват 3400 души. В новините често се пише за това, но историите, скрити зад авариите – а именно кой, защо и как и какво е могло да бъде направено, за да се избегне, по принцип остават неразкрити. Пътно-транспортните произшествия са предотвратими. Пътят за решаването на проблемите е известен, но остава зад кадрите на журналистическите разследвания. Отношението на обществото към този проблем зависи от начина, по който средствата за масово осведомяване го представят.

През 2015 г. Световната здравна организация пусна наръчник за журналисти как да представят пътно-транспортните произшествия. В този наръчник са събрани методически указания, какво точно трябва да се има предвид, при описването на една авария. Въз основа на това помагало ние направихме кратка инструкция – как трябва да се пише за ПТП и какви често срещани грешки трябва да избягваме.

Докато някои медии все още смятат за уместно заглавие от рода на:“ На улица „Печатна“ автомобил „запечата“ ученичка“, това е сигурен знак, че правилата за оповестяване на ПТП не са стигнали до всички. Това трябва да се поправи. И така, ето съветите на СЗО:

Прочетете повече “Как да се пише за пътно-транспортните произшествия”

Нека да видим как живеят европейците!

И така, приятели, след две години се връщам отново в един от най-добрите жилищни квартали в света. Зеещадт Асперн – това е голям квартал в източната част на Виена. Той се строи на три етапа и ще бъде готов през 2028 г.  Като цяло тук ще бъдат изградени жилища за около 20 000 души. Освен това предприемачът обещава, че тук ще бъдат създадени и толкова работни места.

Още през 2013 г. в Зеещадт бе удължена линията на метрото U2 и сега там има две станции – надземна и подземна. Освен това кварталът е свързан с останалата част от града чрез широка мрежа от улици. В района има и околовръстен път, благодарение на който лесно може да стигнете до който и да е квартал.

Бях тук преди няколко години и сега се връщам, за да видя до къде е стигнало строителството! Нека да се разходим из Зеещадт и да видим какво можем да научим от австрийците.

Прочетете повече “Нека да видим как живеят европейците!”

Голяма промяна с малко усилия

Автомобилните пътни възли на обикновени улици разкъсват града: големите разстояния плашат пешеходците, а пътят през стълби и неудобни тротоари превръща града в недостъпен за слабоподвижните, а на велосипедистите и обществения транспорт също ще се наложи да навъртят обиколки. Подобни транспортни възли започнаха да се появяват масово през втората половина на миналия век в много градове – вярата в светлото автомобилно бъдеще не даваше покой на градостроителите, а математиците с грейнал поглед пресмятаха транспортните автомобилни потоци.

Около преди 30-40 години в някои световни градове се появи усещането, че нещо не е както трябва. Град удобен за автомобилите, но неудобен за хората, някакси не работи като град. Ефектът се усилва и от постоянните жертви на произшествия и растящите задръствания. Тази мисъл се трансформира в нов подход към транспорта в града – да се оцени мобилността на всички жители, а приоритет да се даде на пешеходците. Подходът получи името „устойчива мобилност“ и позволи да се извоюва победа над задръстванията и да се направи града по-доброжелателен за всички.

Но какво да правим с автомобилното наследство от миналото? На скоро Ви показах примери от Сеул, където са премахнали една част, а друга са преустроили в парк – доста смел подход. Но какво да правим ако нямаме средства да разрушим всичко или кардинално да го преустроим, а освен това и пътния възел е все още необходим? В Прага отговарят на това с тактически урбанизъм: входовете към моста са обезопасени и са очовечили мястото с обикновени стълбове и маркировка.

Прочетете повече “Голяма промяна с малко усилия”

Училище – айфон от Амстердам

Не познавам нито един човек, на когото да не са се карали в училище, че тича по коридорите. И не дай си боже да остави следи от обувки по пода! Ако ти е скучно в час, то това си е лично твой проблем и трябва да си го изстрадаш сам. Навярно и на Вас Ви се е случвало. Освен това на практика никой не си задава въпроса: защо всъщност децата бягат по коридорите? А къде другаде да го правят? Защо им е скучно? Отговорът е изключително прост: защото са деца и за тях е нормално да се движат и не е нормално да седят дълго време на едно и също място.

Архитектурата и средата в училище може да бъде идеална откъм квадратни метри на ученик или да отговаря добре на изискванията за брой на чиновете, но не бива да подменяме качествените показатели с количествени. Днес в България при проектирането на училища се опитват да вземат предвид всички възможни параметри, но изключват най-важния фактор: удобството и интересите на децата. Как може да се караш на едно дете, че тича по коридорите, ако училищата се състоят единствено от стаи и коридори в казармен стил?

В Холандия ситуацията е коренно различна. Не вземам предвид самата система на образование, въпреки че те отдавна са премахнали дългите по 40 минути уроци, нека просто да погледнем училищата и принципите на проектирането им.

Прочетете повече “Училище – айфон от Амстердам”