Градът на автомагистралите е решил да се откаже от автомобилите

Бирмингам е вторият по население град във Великобритания (над 1 млн. жители) и е известен със своите „градски магистрали“, но сега властите са твърдо решени да фокусират вниманието си върху пешеходната и велосипедната инфраструктура, а също върху развитието на обществения транспорт.

Според приетия план, градът ще бъде разделен на зони, свободни  от автомобили като водачите ще могат единствено да използват околовръстни (обходни маршрути) за преминаване между различните зони.

Целта е придвижването на хората взели решение да слязат от автомобила да бъде максимално комфортно и безопасно, а градският транспорт да стане по-бърз и по-надежден. За основа на проекта е взет опита на град Гент (Белгия).

Прочетете повече “Градът на автомагистралите е решил да се откаже от автомобилите”

Вземете пример от Финландия

Как да направим града комфортен и да го спасим от трафика. Ако погледнем какво се случва в България, може да ни се стори, че проблемът може да бъде решен само чрез строителство на нови булеварди и разширяване на съществуващите с допълнителни ленти, създаване на обходни маршрути както и на подлези и надлези за пешеходци и т.н. Това временно ще реши проблема, но в дългосрочна перспектива само ще влоши положението. Ако се развива само автомобилната инфраструктура все повече хора ще предпочитат автомобила пред градския транспорт и велосипеда. В следствие автомобилите ще се увеличат и ще изпаднем отново в същата ситуация и ще трябва да разширяваме булеварди, да строим подлези и надлези и да правим градовете все по-некомфортни и замърсени. Нужно е да решим проблема по различен начин, като мотивираме хората да не използват автомобили. Как? – Като предложим комфортен начин на придвижване до нужното място чрез градски транспорт и поощряване на велосипедното придвижване.

Един от аргументите против сериозна инвестиция в създаване на удобна среда за велосипедисти е, че велосипедът е подходящо транспортно средство само през топлата част от годината. „Климатът не предразполагал, зимата пречела, затова не си заслужава парите, защото велосипедът не може да измести автомобила.“ Страни с доста по-суров климат от нашия успешно доказват, че това не е вярно и е въпрос на организация на движението, осигуряване на необходимата безопасност на пътя. Ако искаме хората да пожелаят сами да покарат колело до магазина или до работя трябва първо да решим именно тези въпроси. Важно е да подчертаем, че строителство на велопътеки и места за паркиране на велосипеди са необходимо, но недостатъчно условие.

Като пример за успешно развитие и популяризация на велотранспорта можем да дадем Финландия. От 1 юни тази година влезе в сила нов закон за регулация на движението на велосипедисти и други участници в движението и техните взаимоотношения. В закона има почти 200 параграфа, но нека обърнем внимание на новите пътни знаци:

Прочетете повече “Вземете пример от Финландия”

Новите предградия на Париж. Искате ли да живеете така?

Днес ще ви покажа Париж, като ще погледнем два квартала – един по-евтин, а друг по-скъп.

И така първият квартал в града, за който ще ви разкажа е квартал Маси (Massy). Разположен е на юг от Париж и ви отнема около 40 минути с влак.
Мястото е станало доста привлекателно за живот, след откриването на нова железопътна гара, откъдето можете да се повозите на високоскоростните влакове TGV, който се движат за югозападна Франция. Появата на ново транспортната връзка, увеличава привлекателността на предградието. Откриването на гарата през 1991 година е дало нов живот на региона и това е повлияло на икономическото му развитие. В крайна сметка тук са реконструирали бивша промишлена зона, преоборудвали многочислените предприятия, занимавали се със строителството на нови жилища, въобще районът активно се е развил. Строиш ли гара, строиш и порядък в града.

А Маси е френски аналог на столичният квартал Манастирски ливади. Отдалеченото място, спрямо центъра на града е нова станция.
Нека погледнем, какво в крайна сметка се получава у французите.

Прочетете повече “Новите предградия на Париж. Искате ли да живеете така?”

Берлин : уличен дизайн и вело инфраструктура

Продължаваме с разглеждането на Берлин, като в тази част ще си поговорим за улиците от гледна точка на движение на автомобили и велосипеди. В този конкретен случай, не бива да разглеждаме тези два въпроса по отделено. И да, заглавието е просто за привличане на вниманието 😉

Отдавна се знае, че най-добрите улици са тесните, те осигуряват удобство и безопасност за абсолютно всички и запазват улицата като обществено пространство. Освен това, човечеството отдавна е разбрало, че е глупаво улицата да се превръща във високоскоростно шосе, поради тази причина в целия цивилизован свят, на градските улици има ограничение от 50 км/ч, като един компромис между безопасността и скоростта. Но тези ограничения се поставят само на основните улици,  в повечето случаи в жилищните зони, скоростта се ограничава до 30 км/ч. Именно в това се крие тайната за ниската смъртност в ПТП в Европа. Берлин не прави изключение.

Прочетете повече “Берлин : уличен дизайн и вело инфраструктура”

Залцбург: център и предградия

Преди две години бях в Залцбург, тогава ми харесаха новата ЖП гара и хубавите тролейбуси. Сега планът беше в Залцбург да се прикача, а в няколкото часа, докато чакам влака за Германия, да се разходя. Но заради обстановката с вируса, пътуването до Мюнхен отпадна и останах по-дълго в Залцбург. Така имах повече време да търся интересни неща.

Прочетете повече “Залцбург: център и предградия”

Линц

Отново отправяме поглед към Австрия. Този път отиваме в Линц – третият по брой население град в страната, с 190 хил. жители. У нас, градове от такъв мащаб често пораждат унилост и неприятно чувство, но тук не е така, нито в детайлите, нито в транспорта, нито в услугите.

Прочетете повече “Линц”

По-високи глоби, по-ниска смъртност

Решихме да Ви покажем един пример, за това как в една страна, благодарение на увеличените глоби, смъртността по пътищата значително намалява.

Тази страна е Дания. От 1 януари 2012 г. глобите за всички нарушение по пътищата бяха увеличени почти два пъти (а за някои видове нарушения – 5 пъти). Минималното увеличение до 1000 крони (260 лв.) е за превишаване на скоростта до 20% над разрешената. Т.е. ако ограничението е 50 км/ч, а ти караш с 59 км/ч, то бъди така добър да платиш 260 лв.

А как стои въпросът с намаляването на глобата. Намаляването може да е максимум 50% и не се предоставя на всички, както и няма такова при бързо плащане на глобата. Намаление се полага на тези, чийто годишен доход не надвишава 125 000 крони (32714 лв.) – това е горе-долу два пъти по-нисък доход от средния, след заплащане на данъците.

Рекорд за всичките години, през които е водена статистика

Това радикално увеличение на глобите проработи мигновено. През 2012 г. броят на жертвите в ПТП в Дания е намалял от 220 на 167 души годишно. В същото време, тази година е отчетена като най-безопасна от 1930 г. насам.

Преди увеличаването на глобите, темповете на намаляване на смъртните случаи на пътя били бавни – държавната програма, която действала до този момент, нямала успех. Точно преди въвеждането на глобите, през 2011 г. смъртните случаи по пътищата намалели само с 15%. След това е приета нова програма за безопасност до 2020 г., която позволява да се поддържа следния резултат – средно в Дания на 100 000 души загиват 3-ма, а на 100 000 автомобили – 5.ма. Сравнете цифрите с тези в България: 9 загинали на 100 000 жители.

Датският съвет за пътна безопасност определя два основни приоритета в своята работа:

  • Грешките на участниците в движението не трябва да водят до сериозни последици
  • Преднамерено опасното шофиране трябва да бъде сведено до минимум

Ограничаването на скоростта и увеличаването на глобите са пряко свързани с тези приоритети. Ограничаването на скоростта на движение на автомобилите намалява в пъти вероятността от сериозни последици в случай на грешки: вероятността пешеходец да оживее при сблъсък с автомобил, движещ се с 60 км/к е 15 %, а високите глоби ще способстват за намаляване на тази скорост. Небрежността трябва да бъде наказвана.

 

Източник.

 

Светофар с бутон

Много ме е яд, когато чакам на червен светофар, а няма пешеходци. Логично е, да се породи подобно чувство, все пак на всеки времето е ограничено. Мога с увереност да кажа, че и пешеходците ги е яд когато чакат на „червено“, а няма коли, но подобни разговори по-скоро се водят по отношение на шофьорите.

Логично продължение на подобен разговор много често е избирането на единственият изход от проблема, а именно – поставяне на бутон на светофара: нека зелено да свети тогава, когато има кой да преминава през улицата. Логично, нали? А ето, че не е.

Прочетете повече “Светофар с бутон”

Автомобилът няма да Ви направи по-щастливи!

Има два града: норвежкият Осло и канадския Уинипег. И двата се намират в много богати и успешни държави. Градовете са съпоставими по население (в Осло живеят 673 000 души, а в Уинипег – 705 000), по територия (Осло заема 454 кв. км, а Уинипег – 464 кв. км) и по климат (в Уинипег е по-студено, за това пък в Осло зимата е снежна).

Но преди няколко десетилетия, единият от градовете направи избор в полза на човека, а другият – в полза на автомобила. В резултат от това днес Осло е един от най-удобните градове в света, а Уинипег е типичен северноамерикански град, който повече прилича на голяма автостоянка, на която по някаква нелепа случайност са се заселили и хора.

Искам да Ви покажа статия от Winnipeg Free press, в която се обяснява защо се стигна до тук. На мен се струва, че тя може да бъде отличен ориентир за нашите градове, които много искат да приличат на Уинипег, а не на Осло.

Прочетете повече “Автомобилът няма да Ви направи по-щастливи!”

Още един град, в който пешеходците не умират

Наскоро Ви разказах за Осло, където през 2019 г. няма нито един загинал пешеходец. Оказва се, че това не е уникално постижение за Северна Европа! Миналата година и Хелзинки не е бил помрачен от смъртта на нито един пешеходец. За 12 месеца жертви на ПТП са били само трима души – един шофьор и двама мотоциклетиста.

2019 г. е може би най-добрата година от 100 години насам за финската столица в областта на безопасността по пътищата. По не дотам точни данни, на които се опира Helsingin Sanomat, последната година, в която няма регистриран смъртен случай на пешеходец в града е била 1908 г. За това пък, този резултат е най-добрият от 1960 г. насам, от когато ПТП-тата в Хелзинки се регистрират щателно.

Прочетете повече “Още един град, в който пешеходците не умират”