През 2020 г. пандемията принуди милиарди хора по света да се запознаят отблизо със своите квартали. Тогава една от най-горещите теми в градското планиране беше „15-минутният град“. Визия за децентрализирана градска зона, която позволява на жителите да задоволят ежедневните си нужди в рамките на четвърт час пеша или с колело от домовете си. Концепцията представлява средство за намаляване на парниковите емисии и повишаване на жизнеността в множество градове. Пример е Париж, където кметът Ан Идалго прие модела на “15 минутния град” като план за възстановяване на френската столица след Covid.
Сега Швеция започва работа по съвсем локални вариации, но национален мащаб. Планът е управляван от шведския национален иновационен център Vinnova и дизайнерския мозъчен тръст ArkDes. Той фокусира вниманието върху това, което Дан Хил, директор на стратегическия център Vinnova, нарича „едноминутен град“. Тази идея е по-малък мащаб от предходните програми за местно планиране. Докато Париж работи с радиус – 15 минути, а Барселона – с девет блока /квартала/, т.нар. суперблок, то шведският модел работи на ниво улица. Той обръща внимание на „пространството пред входната врата и това на най-близките ни съседи”, казва Хил.
Наречена “Street Moves“, инициативата позволява на местните общности да станат съпроектанти на собствените си улици. Чрез семинари и консултации жителите могат да контролират колко улично пространство се използва за паркиране или за други обществени нужди. Инициативата вече е започнала експериментално в четири обекта в Стокхолм, като още три града ще се присъединят. Крайната цел е изключително амбициозна: преосмисляне и преобразяване на пространството на всяка улица в страната през следващото десетилетие. Така че “всяка улица в Швеция да е здрава, устойчива и жизнена до 2030 г.”.
За разлика от “15-минутния град”, едноминутният градски модел на Швеция не е насочен към задоволяване на нуждите на всички жители на града на хиперлокално ниво – което би пренебрегнало обществения транспорт, достъпа до работа или специализираното здравеопазване. Вместо това пространствата, непосредствено пред входните врати на гражданите, са идеални, за да започнат да се разработват нови, по-директни начини за ангажиране с обществеността, предлага Хил. Те са филтър и портал към по-широкия свят; атмосферата, която създават, и удобствата, които съдържат, говорят много за това как функционира една общност и какво цени. „Откритите пространства, които ползваме ежедневно, като например улиците са ключът към нашата култура“, казва Хил.
Когато преосмисляме тези тротоарни петна като свързващи пространства за общностите, проектът се стреми да причупи разбирането, широко разпространено в Швеция и навсякъде по света, че улиците са предимно места за придвижване и паркиране на автомобили. Фокусът върху парчето град пред вашата входна врата, казва Хил, може да бъде клин към по-широката градска трансформация. “Тук имате най-редовното и пряко участие, отговорност и взаимодействие.”
Въпреки че първите стъпки на Street Moves датират преди 2020 г., изборът на този фокус изглежда двойно по-актуален в годината, когато посланията “стой си вкъщи” и уличните демонстрации засилват усещането, че нашите собствени квартали са местата, където трябва да преодолеем първите социални препятствия. Комбинацията от премахване на автомобилното пространство и увеличаване на диалога между хората в общността може да звучи твърде утопично. Интересно е, че основните инструменти, които Street Moves използва, са американско изобретение – улични мебели, по модела „парклет“.
Националният “парклет”
Планът на Vinnova работи по този начин. Съвместно с дизайнерската фирма Lundberg Design екипът разработи серия улични мебели, проектирани да се събират в размерите на стандартно парко място и изградени от употребяване чамова дървесина. Тези единици, вмъкнати в пространствата до бордюра, могат да бъдат монтирани в зависимост от нуждата от места за сядане, стойки за велосипеди или скутери, детски площадки за игра или станции за зареждане на електрически автомобили. Дървените панели могат да бъдат или самостоятелни единици, или свързани да ограждат цяла улица. Според Хил концепцията „черпи вдъхновение от неща като Lego или IKEA – или Minecraft – където имате последователна система, която може да бъде адаптирана, преработена или хакната“.
Докато общините могат да предоставят свои собствени версии на тази модулна система, дизайнът на всяка улица се основава на семинари и разговори с местните жители – включително ученици. Улиците в близост до транзитни спирки може да благоприятстват повече паркиране на велосипеди, докато тези с кафенета могат да изберат повече места за сядане. Някои групи могат да наблегнат озеленяването, други да създадат пространства за игра. Парче по парче, тези инсталации могат да превърнат улиците в места за общуване на открито, използвани ежедневно от жителите на квартала.
Процесът на проектиране от самата общност има не по-малко значение от самите улични елементи, подчертават ръководителите на проекта. Инсталациите лесно се подменят, адаптират или премахват, което ги прави временни предложения вместо универсални постоянни решения. Някои може да са експерименти, които в крайна сметка да доведат до по-мащабни намеси; други може да са сезонни. Истинската им функция на вече направените прототипи, казва Кийрън Лонг, е те „да ни позволят да водим разговор за бъдещето на улиците с минувачи, хора в района, с деца в училище, които играят на тях, хора с електрически велосипеди и скутери и т.н. ”
По този начин дискусиите относно дизайна, които може да се почувстват абстрактни или непознати за мнозина, стават конкретни и осезаеми. Жителите могат да видят на живо някои от идеите си, реализирани в конкретен район. Улиците на Швеция, казва Винова, могат да се превърнат в „иновационна платформа за бързо и мощно справяне с устойчивостта на климата, общественото здраве и социалната справедливост, взети заедно“.
Изкуството на възможното
Трансформацията не би могла да се случи, ако градовете нямат конкретни лостове да го сторят. В момента много градове, натоварени с ежедневието, не чувстват належащо да задействат ново политическо въображение на гражданите в дневния си ред. В Швеция, където ранното нежелание на правителството да въведе блокировки за коронавирус се оказа катастрофално, пандемията допълнително усложнява това предизвикателство, но може и да допринесе за желанието да се натисне бутона за рестарт.
В крайна сметка само инерцията пречи да се прекроят всичките си улици. За да работи проект като този, той трябва да изчисли как градовете могат да намалят паркирането, без да издълбят дупка в бюджета си, и да успокои шофьорите, като разкрие удобството, което ще компенсира загубата на парко места.
Този процес все още е в начален етап. Досега екипът на Street Moves са извършили експериментално преустройство на четири улици в Стокхолм. В началото на 2021 г. ще се случат обекти в Гьотеборг и Малмьо. Той също така е в дискусии с други градове, включително далечния северния град Умео, демонстрирайки, че сезонните екстремни метеорологични условия не са бариера за създаването на по-оживени обществени пространства. Уроците, научени в тези ранни етапи, ще помогнат за реализирането на проекта, тъй като констатациите от първоначалните проекти ще бъдат представени в наръчник, който улесни работата на общините.
Превод: арх. Максим Недков
