11 принципа за добра крайбрежна алея

Към водата в града може да се отнасяме и по-разумно: тя може да бъде или място за лодки и със защитни бариери от наводнения, или приятно място за ежедневен отдих. Понякога улитарният подход се сблъсква с желанието да се благоустрои крайбрежната улица и в резултат от това се получават бетонни участъци, парите са похарчени за нищо.

По долу съм посочил 11 принципа за изграждането на удобна крайбрежна, взети от Projects for Public Spaces. Ако ги следвате хората ще се влюбят във Вашата крайбрежна алея и тя ще се ползва с успех.

Прочетете повече “11 принципа за добра крайбрежна алея”

Шведският път за възстановяване на града

Малмьо е третият по големина град в Южна Швеция, с население малко повече от 300 000 души. Исторически и географски причини превръщат града в главният индустриален център на страната: тук се намира най-голямото скандинавско пристанище, фабрики на автомобилния гигант SAAB, строителни и обслужващи предприятия. През 1960-та година Малмьо е най-големият производител на съдове в света, 50% от населението на града е било заето в промишлеността.

През 1970 –та година конкурентоспособността на шведската промишленост спада и производствата започват да се закриват, а през 1986 г. банкрутира най-големия завод за производство на съдове в Малмьо. Хиляди души губят работата си, рязко се повишава ръста на престъпността, хората започват да напускат града, общината започва да натрупва големи дългове. През 1995 г. в Малмьо е регистрирано най-високото ниво на безработица, броят на пенсионерите надвишавал средният за страната, градът получава статус на най-депресиращия в Швеция.

Но това вече е в миналото. Как го постигнаха?

Прочетете повече “Шведският път за възстановяване на града”

Алтернативата на търговските центрове: опит на Лондон

Развитието на малките предприемачи зависи много от предлаганите на пазара площи под наем. В това число и от доброто месторазположение на магазина или кафенето. В крайна сметка от това ще зависи тяхната рентабилност, а концепцията и качеството са второстепенни неща. Основният въпрос при избор на място за бизнеса: в търговския център или на улицата?

Преимуществата на търговския център са: по-голяма проходимост, взаимовръзка с други магазини, единна служба на безопасност, паркинг, организирана реклама и комунални услуги. Поради тази причина наемът е съществено по-висок, а има и вероятност да не отгатнете предпочитанията на посетителите на точно този търговски център, както и регламентите за работно време и дизайн, установени от администрацията. Ако създавате бизнес на улицата имате по-голяма свобода: възможна е специализация, повече и по-различни по формат заведения, индивидуален подход към всеки. Но това означава, че собственикът ще трябва сам да се заеме с въпросите за рекламата, охраната, плащането на комуналните услуги.

Разпространението на търговските центрове говори за удобството на този формат както за потребителите, така и за бизнесмените. Остава само един проблем: те не са изгодни за града като цяло. Тъй като това е отделна и доста голяма тема за изследване, ще кажем само, че търговските центрове имитират уличното търговско пространство, като се конкурират за привличане на хора с истинските обществени пространства и заведения. Това вече не е просто магазин, където можеш да купиш всичко на едно място, това е зона за разходка, зоопарк, кино, различни представления. Търговският център прави всичко възможно, за да можеш да дойдеш и да останеш по-дълго, да получиш целия спектър от услуги, които са ти необходими и не чак толкова. А улицата се превръща просто в път от единия търговски център до другия.

Прочетете повече “Алтернативата на търговските центрове: опит на Лондон”

На какво може да ни научи Талин

При предишното ми посещение, Талин ми се стори хладен и мъртъв град. Уж всичко е точно и на мястото си, но няма живот. Подобни неща ме отблъскват за повторно посещение на градовете, но упорито ми се струваше, че предния път просто не ми е провървяло и при първото си посещение съм бил в кома. Трябва да призная, че по отношение на времето всичко се оказа вярно, а самият град е много интересен!

Прочетете повече “На какво може да ни научи Талин”

Новите квартали в Талин

Интересно е да се изучава постсъветското пространство като се прави сравнение между различните страни: тъй като те стартират от една изходна точка по едно и също време. След това някои достигат до ниво на мръсотия и разруха, другаде държавата подкрепя икономиката с краткосрочни задачи, а на някои места не изпускат целта от поглед и постепенно стигат до нея. Всичко това ясно личи по строежа на новите квартали, тъй като мнозина продължиха да изграждат панелни блокове по старите планове.

Талин, както и в много полски градове, се пренастрои бързо към новата ситуация, поради тази причина новите квартали са модерни и отчитат новите икономически реалности. Характерното е, че, това не са просто постройки в полето, а внимателно вписани нови сгради във вече съществуващите и обновяване на индустриалните зони: новите офиси и жилищни домове са вписани в градската среда, а не са на някаква поляна с вили и железопътни релси.

Прочетете повече “Новите квартали в Талин”

Вас бавно Ви убиват!

Човек може да бъде убит по много начини, стига да имате фантазия. Градът също може да убива хора: опасни улици, падащи балкони, непочистени от сняг покриви, отворени капаци на шахти и други подобни, които бързо решават проблема с преселението на планетата. Тези проблеми са разбираеми за всички, за това и понякога дори се опитват да ги решат. Но има заложени бомби със закъснител, които е сложно да се докоснат, а ефектът им е видим: замърсената околна среда, прах и шум.

Прочетете повече “Вас бавно Ви убиват!”

Не събирайте листата от тревните площи

„По-добре е листата да останат върху тревата, да изгният там и органичните вещества да проникнат в почвата. Листната маса предпазва почвата и от измръзване. А когато през есента листата изгният, почвата ще се обогати.“

В повечето български градове, общинските власти редовно заповядват почистване на падналите листа от всички тревни площи, в това число и от междублоковите и обществените пространства. Листата се събират през есента по време на листопада и през пролетта. За това се харчат пари от бюджета и се натрупват много часове работа за служителите от чистотата.

Прочетете повече “Не събирайте листата от тревните площи”

Белоруски панелки

Проблемът със застрояването не се свежда само до материалите или височината – може да има и хубави панелни сгради, а височината може да бъде и украшение за квартала. Това правило се отнася дори и към детските площадки – умелите ръце могат да разкрият цветовете, материалите, а не да подчертават грешките.

В този пост искам да Ви покажа новия квартал в предградие на Минск – Нов Боров. В определен момент проектантът не се е побоял да използва млади архитекти и е повярвал в идеите им. С помощта на няколко малки подобрения са могли да спасят почти готовият за издаване квартал от превръщането му в унила сивота.

Прочетете повече “Белоруски панелки”

Засадил си дърво? Тогава го покрий!

Откритата пръст е източник на прах и мръсотия в града и това е факт. Няма значение за колко време – седмица, месец или пет години, ще имате открита купчина пръст – тя ще се мокри, ще изсъхне и ще полети заедно със цялата гадост във въздуха и ще влезе директно в белите Ви дробове. Това води до намаляване на имунитета на хората и до увеличаване на загубите на държавата за здравеопазване, а още по-големи ще са разходите на общините за почистване.

Както вероятно сте разбрали от заглавието, това се отнася и за пръстта около дърветата, но с нея успешно се справят в последните няколко години с помощта на решетки, мулч и други подобни материали. Много по-лесно е веднага да се направи нещо хубаво, от колкото после всяка година да се дават излишни пари за почистване – тази тайна обаче отдавна е забравена от кметовете.

Прочетете повече “Засадил си дърво? Тогава го покрий!”

Новите квартали в Стокхолм. Искате ли да живеете така?

В момента в Стокхолм се реализира градски проект за развитието на бившите пристанищни и промишлени райони. На мястото на старите складове и промишлени зони, масово се строят нови жилища. Строителството започва през 2011 г. и до 2025 г. в шведската столица трябва да се появят 12 000 нови домове.

Проектът получи названието Нора Юргордщатен и аз се отправих към североизточните покрайнини на Стокхолм, за да видя какво всъщност представлява.

Прочетете повече “Новите квартали в Стокхолм. Искате ли да живеете така?”