Градове за хората

Малмьо е третият по големина град в Южна Швеция, с население малко повече от 300 000 души. Исторически и географски причини превръщат града в главният индустриален център на страната: тук се намира най-голямото скандинавско пристанище, фабрики на автомобилния гигант SAAB, строителни и обслужващи предприятия. През 1960-та година Малмьо е най-големият производител на съдове в света, 50% от населението на града е било заето в промишлеността.

През 1970 –та година конкурентоспособността на шведската промишленост спада и производствата започват да се закриват, а през 1986 г. банкрутира най-големия завод за производство на съдове в Малмьо. Хиляди души губят работата си, рязко се повишава ръста на престъпността, хората започват да напускат града, общината започва да натрупва големи дългове. През 1995 г. в Малмьо е регистрирано най-високото ниво на безработица, броят на пенсионерите надвишавал средният за страната, градът получава статус на най-депресиращия в Швеция.

Но това вече е в миналото. Как го постигнаха?

Прочетете повече “Шведският път за възстановяване на града” →

До сега не съм бил в Краков, а градът според мен се асоциира с три неща. Първото и най-страшнот: на 60 км от града се намира един от най-големите концентрационни лагери: Освиенцим. Това е полското име, на немски лагерът се е казвал Аушвиц. Освен това, недалеч от Краков се намират някакви вълшебни солни мини, които са превърнати в музей. А не трябва да обръщаме гръб и на краковския салам. Не много градове могат да се похвалят със собствени продукти, известни по целия свят!

Прочетете повече “Краков: най-европейския град в Полша” →

Не можете да паркирате пред дома си? Нека да позная, за това са виновни строителите, архитектите и чиновниците? А ако променят стандартите и разрешат всеки апартамент да има по едно паркомясто, ще бъде ли по-добре? Не и не! Това може и да противоречи на логиката, но колкото по-малко задължителни места за паркиране има пред жилищните сгради, толкова по-добре ще бъде за всички.

Българите са свикнали да мислят, че всеки им е с нещо длъжен и непременно трябва да има място за паркиране на личния им автомобил. Така смятат не само обикновените граждани, но и чиновниците. Това е толкова популярно твърдение, че дори се използва в предизборните кампании. Има и изключения, но те са по-скоро статистическа грешка.

Прочетете повече “Колко паркоместа трябва да има една жилищна сграда” →

Всеки град е длъжен да работи над вида и имиджа си. Важно е не само да се поддържат сградите в нормален вид, да се почистват улиците и да се създава комфортна градска среда – но също така не трябва да се забравя и индивидуалността. Детайлите, архитектурата, траспорта са неща, по които хората различават един град от друг. Никога няма да объркаме Ню Йорк с Париж или Барселона с Москва, защото те са различни и това е ясно видимо.

Големите градове по-лесно създават уникална архитектура или наливат средства в специалния дизайн на автобусите, но как се справят малките градове? Църквите и украсените сгради не удивляват хората. В шведския град Гьотеборг, например има приличен стар център, малко съвременна архитектура и е просто комфортно – това е хубаво, но с подобно нещо може да се похвали всеки втори европейски град. Струва ми се обаче, че тук са намерили изход –те просто поддържат старите трамваи в добро състояние, а те вече формират индивидуалността.

Прочетете повече “Гьотеборг – градът на трамваите” →

Основният проблем на новите райони в българските градове се крие не в лошата архитектура, неудобните междублокови пространства или ужасното транспортно обслужване – това са последствия от един прост, но изключително важен проблем: никой не мисли какво ще стане с тези сгради и жилища след като бъде готов обекта. За някои е важно бързо да продадат апартаментите, а други да отчетат нов рекорд по предадени квадратни метра.

Най-печалното в случая е, че потенциалните купувачи също не мислят за бъдещето по време на покупката. Това е едно от най-важните вложения в живота на човек, но всички гледат само първоначалната цена и не мислят за възможните проблеми и загуби. Ето защо въпросите свързани с паркирането, детските градини, сутрешните задръствания или отсъствието на зелени площи, възникват не по време на покупката, а след година-две – когато хората изведнъж осъзнават печалната реалност. И това е само върхът на айсберга, тъй като жилището трябва от време на време да бъде ремонтирано, да се управляват общите части и т.н.

Днес искам да Ви покажа района Хамарби Щьостад в Стокхолм. Тук не са бързали с проекта и завършването му, за сметка на това се е получил балансиран и устойчив към измененията пълноценен градски район.

Прочетете повече “Ще бъдат ли доволни потомците на новите райони?” →

Развитието на малките предприемачи зависи много от предлаганите на пазара площи под наем. В това число и от доброто месторазположение на магазина или кафенето. В крайна сметка от това ще зависи тяхната рентабилност, а концепцията и качеството са второстепенни неща. Основният въпрос при избор на място за бизнеса: в търговския център или на улицата?

Преимуществата на търговския център са: по-голяма проходимост, взаимовръзка с други магазини, единна служба на безопасност, паркинг, организирана реклама и комунални услуги. Поради тази причина наемът е съществено по-висок, а има и вероятност да не отгатнете предпочитанията на посетителите на точно този търговски център, както и регламентите за работно време и дизайн, установени от администрацията. Ако създавате бизнес на улицата имате по-голяма свобода: възможна е специализация, повече и по-различни по формат заведения, индивидуален подход към всеки. Но това означава, че собственикът ще трябва сам да се заеме с въпросите за рекламата, охраната, плащането на комуналните услуги.

Разпространението на търговските центрове говори за удобството на този формат както за потребителите, така и за бизнесмените. Остава само един проблем: те не са изгодни за града като цяло. Тъй като това е отделна и доста голяма тема за изследване, ще кажем само, че търговските центрове имитират уличното търговско пространство, като се конкурират за привличане на хора с истинските обществени пространства и заведения. Това вече не е просто магазин, където можеш да купиш всичко на едно място, това е зона за разходка, зоопарк, кино, различни представления. Търговският център прави всичко възможно, за да можеш да дойдеш и да останеш по-дълго, да получиш целия спектър от услуги, които са ти необходими и не чак толкова. А улицата се превръща просто в път от единия търговски център до другия.

Прочетете повече “Алтернативата на търговските центрове: опит на Лондон” →

Така се получи, че в средата на 20-ти век, Брюксел се сбогува с миналото си и опита да се превърне в съвременен град. С радикални методи като: широки автомобилни пътища и небостъргачи в замяна на старите сгради. Днес, обаче пешеходците и велосипедистите отвръщат на удара. В ход е обновяване на града, в което предвид са взети всички, освен автомобилистите.

За промените в столицата, през последните години отговаря министъра на транспорта и обществените дейности в Брюксел – Паскал Смет. Неговата цел е увеличаване на обществените пространства, разширяване на териториите за пешеходци и велосипедисти, развитие на градския транспорт като противовес на личния. На неговия сайт има цял раздел „Брюксел за хората“, където може да се види какво вече е направено и какво предстои.

Нека и ние да видим, как при добро желание може да се промени една европейска столица:

Прочетете повече “Как само се разхубави Брюксел без автомобили!” →