Стокхолм – столицата на пътната безопасност

В сравнение с Финландия, столицата на Швеция изглежда като Лас Вегас! Не в смисъла на лоша архитектура или ориентация към автомобилите, а в човешки план. По улиците има много хора, кипи живот и е пълно с приятни детайли. Ако Хелзинки Ви се струва космически, то Стокхолм е една глава над него.

Но искам да сложа акцент върху шведската фикс идея: безопасността на пътното движение. Vision Zero или нулевата търпимост към смъртта, стартира в Швеция през 1997 г. За 25 години (1990-2015) смъртността в пътните катастрофи тук е намаляла със 66%, днес годишно загиват 2,8 души на 100 000. При това с население от 9.8 милиона души има 6,1 милиона автомобили – нивото на автомобилизация е дори по-висока, от колкото у нас.

Тук са решили да стигнат и по-далеч, смърт причинява не само желязото със скорости – слабата подвижност на хората бавно, но сигурно краде от живота. Сега при планирането и реализацията на решенията се стремят максимално да стимулират хората да се движат повече пеш или с велосипед. Ако вие имате добра идея, но тя влошава условията за пешеходците и велосипедистите, значи не е толкова добра.

Нека да видим, какво толкова са измислили!

Да започнем отначало: какво е Vision Zero? Зад гръмките лозунги и цифри се крие фундаментална промяна на политиката. Тук са разбрали, че човек греши, а грешката на човек зад волана може да коства животите на други хора. За това задачата на държавата е да създаде инфраструктура, която да прощава грешките. И съответно, ако шофьорът е блъснал пешеходец на пешеходна пътека или велосипедист, или е излетял на среща – виновен ще бъде, и  проектанта, и инвеститора.

Да се намалят жертвите до нула и много сложна задача. Не бива да се примиряваме дори с една жертва, това не е плащане за прогреса или механизъм за подбор. Специална комисия започва да разследва всяка катастрофа с жертви и накрая излиза с предложение за избягване на повторенията.

Промените засегнаха много отрасли (медицина, анализ, контрол и т.н.), но аз ще се спра на дизайна на улиците. Тук не започнаха да поставят повече огради, да копаят за подлези или да слагат знаци на всеки метър. За това пък започнаха да се появяват кръстовища с кръгово движение, разделителни бариери, острови за безопасност и т.н. Какво влияние оказва дизайнът на улиците върху удобството и безопасност, вече съм разказал подробно. Съвсем отговорно заявявам, че толкова много острови на безопасност не съм виждал на едно място:

Те буквално са навсякъде. Това ме вдъхнови да напиша пост за любовта към островите за безопасност.

Друг пример: не виждате знака, но вече разбирате, че е джоб за паркиране. Самият дизайн го подсказва и не е нужно да се поставят знаци. Такъв примерно би следвало да е всеки път – правилното шофиране трябва да е следствие от дизайна на пространството, а не от страха да не те глобят. Аналогична е ситуацията с пешеходците: трябва да се поставят пешеходни пътеки, на местата, от които минават хората, а не да се превръщат всички в нарушители и негодници.

В градовете ограничиха скоростта до 30 км/ч. Според изследванията на учените, 30 км/ч е пределната скорост, при която повечето пешеходци оцеляват, в случай на сблъсък с трафика. Извън града скоростта е намалена до 70 км/ч по подразбиране. Властите, съвместно с автомобил производителите, започнаха активно да напомнят за коланите за безопасност. Започнаха да въвеждат и проби с дрегер.

И знаете ли какво? Нито една минута от пребиваването си в Стокхолм, не съм се почувствал в опасност в близост до автомобилите.

Днес този подход се внедрява по целия свят и всички са изключително доволни.

Между другото, има един забавен и поучителен факт: на 9 март 1967 г. Швеция преминава от ляво движение към дясно движение. Пътната полиция прогнозирала море от кръв по улиците, заради неразбирането, но броят на смъртните случаи намалял от 1300 на 1100, с около 17%. Ефектът обаче не продължил дълго, през 1970 г. хората продължавали да загиват също както и през 1966 г. Така в Швеция стигнали до извода, че човек може да предвиди опасността и да избере по-внимателен стил на шофиране. Поради тази причина, по-страшни катастрофи се случват при сухо и ясно време, а при снеговалеж всичко е по-спокойно – хората зад волана не се чувстват толкова уверени и внимават. През 21-ви век пътните инженери се възползват от това с помощта на общите улични пространства, тесните платна и други неприятни елементи за успокояване на трафика по пътищата.

Moving Beyond Zero е възможното логическо продължение на тази програма. Не мога да кажа, дали в момента в града има малко велосипедисти, но Стокхолм има накъде да се развива в тази посока.

Автомобилите се движат спокойно, но да се движиш с тях в потока от коли или около големите автобуси, не е много приятно. Подобна инфраструктура не привлича хората. Ако вие карате от известно време и се чувствате уверени на велосипеда, няма проблем, но да направите първата стъпка и да се качите от колата на велосипеда е проблематично:

Временна велоалея:

Навсякъде може да срещнете помпи за колелата на велосипедите, което не може да се каже за уличните тоалетни:

Поставени са дори на рекламните пана, всеки може да ги ползва безплатно. Как Ви се струва?

Тук често специално удължават пътя на автомобилите. Например, правят улицата без изход, като оставят място само за преминаване на велосипедисти:

Или правят улицата с приоритет на пешеходците:

Важно е не само да се направи равен и достатъчно широк тротоар, но и да се погрижиш разходката да бъде интересна. Например, да се разхождаш покрай витрини или красиви сгради е много по-интересно, отколкото покрай сива стена – времето минава по-бързо и не ти минават мисли от рода на „кога най-после ще стигна?“. Тук покрай голям строеж са направили прозорчета, от които и възрастните, и децата могат да погледнат – така се подобрило качеството на средата и разходката, а и се запазва социалния контрол върху територията зад оградата:

Това е многоетажен паркинг, но той не се откроява от останалите сгради и изглежда прилично. Първият етаж е с търговски помещения, човекът на тротоара може дори и да не разбере, че над главата му има паркинг.

Тук без скъпа реконструкция са променили пропорциите, крайната лента е преотстъпена на велосипедистите, след това са направили паркинг и са оставили една лента за движение.

Наскоро било въведено платено пътуване до островите. Първоначално всичко било много зле, но след това самите жители поискали връщане на таксата:

Цената е променлива, в час пик е по-скъпо:

Това е магистрален път, който свързва центъра на крада с покрайнините. Обърнете внимание на пропорциите: една лента за автобуси, една за автомобили, една за велосипедисти и тротоар с ширина на пътна лента. Така се разпределя пространството в градове със здрава транспортна система:

А тук, отдолу минават улици с човешки размери, по които можеш да се разхождаш или да караш колело.

Нека да хвърлим око на една от централните улици в града. Сега минава трамвай, има широка велоалея и тротоари:

Преди няколко години тук имаше постоянно задръствания, много шум, тесни тротоари и доста лоша среда за велосипедисти. Автомобилите просто бяха премахнати и заменени с трамваи – това увеличи броя на пътниците и оживи линията, подобри градската среда и възприемането на града от пешеходците.

Въпреки това проблемите остават: в центъра движението е много напрегнато, тъй като трамваят може да попадне в задръстване заради автобусите. Ето защо, постоянно напомням, че не може да има общи ленти за движение на трамваи и автобуси.

Тук автобусите много любопитна система за защита срещу падащи хора или нещо друго. Ще бъде болезнено, но ще ви изхвърли настрана, за да не попаднете под колелата.

Неочаквано за мен, но Стокхолм се оказа многопластов град. Тук има дори обществени ескалатори. Съща както в Барселона, само че при северен климат:

Това е също много интересно решение от гледна точка на бизнеса. Тук няма само един етаж с витрини и магазини, а няколко! Съответно и стойността на квадратните метри е по-висока и желаещите са повече.

В една от тези витрини видях магазин на ИКЕА. Именно магазин, а не хипермаркет – тук можеш да дойдеш и с колело, за да си купиш легло.

Като гледате снимката може да си помислите, че това са просто други хора. Град без задръствания, където вземат такса за преминаване, през зимата карат колела и от четири ленти за движение са оставили само една за автомобили – може ли да си представите нещо подобно в България? Сега не, но този свят съществува само на три часа полет от София – това е факт, който може да пречупи психиката на мнозина. Хората не разбират, как е възможно това, за това започват да говорят за климата, манталитета, размерът на градовете и т.н.

Тайната е проста: европейците също минаваха през затрупани с автомобили тротоари, лоша околна среда, загинали в катастрофи близки, но на тях им писна. Сега те създават среда, в която автомобилът не е толкова необходим за живот в града. Ако нямата проблем с пресичането на улиците, спокойно можете да пуснете детето си пеш до училище, да отидете на работа с веросипед и т.н.

Дори за служебни цели се оказва, че е по-удобно да се използва нещо не толкова голямо и вредно като автомобилът:

Ако в Амстердам бяха построили пътни възли по улиците и разрешената скорост е 80 км/ч покрай училищата и жилищните сгради, то тогава там нямаше да има велосипедисти, те щяха да изберат друг начин за придвижване. Важно е да се разбере, че човекът създава средата, но и средата формира човека.

 

Източник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *