Фасадите на историческите сгради не бива да се затварят с декоративни рекламни пана. За сажаление в центъра на Варна само две сгради, които отговарят на това изискване.
Метрото в Сингапур
Днес ще погледнем метрото в Сингапур. То е осветено, чисто, съвременно, но и много неудобно. Възможно е да ни ми и провървяло с избора на маршрути, но всеки един от тях е осъществен с повече от две прекачвания.
Това метро е сравнително младо, тъй като е построено в края на осемдесетте години на ХХ век. Между другото, Сингапур е уникален с това, че метрото е основния транспорт в страната.
Теория на счупените прозорци
През 1980-те Ню Йорк е врящ престъпен котел. На ден се извършват по около 1500 тежки престъпления, от които 6-7 са убийства. По улиците е опасно да се ходи нощем.
В метрото да се пътува – дори денем. Грабителите и просяците изобилстват, пероните са едва осветени, пътниците газят в боклуци, стените са издраскани, във влакчетата няма отопление.
Много от влизащите просто прескачат преградите, вместо да си платят. Не е рядкост някой бандит да застане до счупената преграда и да кара пътниците да плащат на него…
През 1990 г. престъпността достига върха си. След това обаче започва да спада.
Към 2000 г. в метрото се извършват около четири пъти по-малко престъпления. По някаква причина десетки хиляди хулигани, кримки и вандали престават да нарушават закона… Защо? Как?
Нещата тръгват от публикувана през 1982 г. статия на криминалистите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. В нея те обсъждат „ефекта на счупеното стъкло” – как престъпността е неизбежно следствие от липсата на порядък. Ако един прозорец е счупен и никой не го поправя, минаващите покрай него решават, че на никой не му пука и никой не отговаря за нищо.
Скоро ще бъдат счупени и още прозорци. Сигналът за безнаказаността ще се разпространи из цялата улица, после из квартала, после из града… Сигнал, който отваря вратата към по-сериозни престъпления.
Човек нарушава закона не толкова заради лоша наследственост или лошо възпитание.