Как да спасите града си от водата

Запомнете – водата е враг на града Ви! От нея идват всички беди – именно тя руши тротоарите и улиците, тя причинява мръсотията и лошо настроение на пешеходците. Вече си мълча за зимата, когато висулки падат на главите ни, а снеговалежите ни лишават от възможността нормално да се придвижваме по тротоарите. За това задачата на града е колкото се може по-бързо да изведе водата от улиците.

Днес в България има голям проблем с оттичането на водата. Старите отводнителни канали често са разрушени или запушени и не могат да се справят с натоварването. В новите квартали пък изобщо не правят отводнителни канали. У нас сякаш разчитат на това, че водата все някакси сама ще си намери път да се оттече. В резултат от това, дори и при най-малкия дъжд, градът затъва, пътищата и новите плочки се рушат, навсякъде има мръсотия, заледени участъци и лошо настроение.

Защо се случва това? Заради глупаците и икономията. От една страна имаме слабо образован клиент, който изобщо не мисли за експлоатацията. А от друга страна – желание нещо да се открадне. А от какво може да открадне, когато строите нова улица? Не върви да се спести от асфалт или от осветление – веднага всички ще забележат. А от отточна канализация може да се спести. Тя не се вижда от пръв поглед, а за след това ще се разберем.

Днес искам да Ви разкажа, как решават проблема с отвеждането на водата в другите страни. Може би някой от нашите кметове ще се замисли и в България ще се появи още едни град, в който стихиите са обуздани.

За това, както обикновено, имам една молба, след като прочете – препратете до община!

И така, заваля дъжд и някакси водата трябва да се оттече. Извън града всичко е ясно, там голяма част от валежите се просмукват и абсорбират от почвата. А в града, където всичко е асфалтирано и бетонирано, няма къде да се оттече. Извеждането на водата става с помощта на система от отточни канали и се насочва направо към градската канализация.

И тук възникват няколко проблема:

  • Системата на отточната канализация не винаги се справя с количеството вода, особено ако дъждът е силен.
  • Традиционните системи струват доста скъпо.
  • Водата измива от улиците мръсотия, пясък, листа и друг боклук. Всичко това задръства шахтите и ефективността на системата пада.
  • Чрез водосточната система, в реките и морето попадат опасни вещества от улиците. Това са тежки метали, течности текли от автомобилите (масло, бензин) и всяка друга мръсотия. Филтрирането на канализационните води е доста скъпо.

От години въпросът с отводняването се решава просто: строят се подземни канализационни колектори. Там живееха костенурките-нинджа и всичко беше наред. Но през последните десетина години тенденциите се промениха.

Един от първите големи примери е във Филаделфия. Износената канализационна система не се справяла с част от валежите, така че градът често се превръщал в огромен водоем. През 2006 г. отделът за водоснабдяване на Филаделфия решил: стига сме разширявали „сивата“ инфраструктура, дайте да инвестираме в „зелената“! Защо безкрайно да слагаме, поправяме и подменяме тръби и филтри, ако можем просто да върнем земята в града. Оказало се, че това е и икономически изгодно: за създаването на зелена инфраструктура щели да бъдат похарчени около 2,4 милиарда долара за 25 години, а за сивата щели да са необходимо 8 милиарда.

Така се родил проекта „Зелен град, чиста вода“. От 2006 г. във Филаделфия е законоустановено, че всички нови строителни обекти с площ по-голяма от 1500 кв.м. са длъжни да имат зелени зони, които са способни да поемат до 3 см валежи. Това е напълно достатъчно, за да не се налага да се обръщат към износената градска канализация.

От тогава насам градът започва активно да се сдобива с цветни лехи, дъждовни градини, зелени покриви, изкуствено заблатени биотрасета и др.п. Около 30% от асфалта е заменен с водопропусклива настилка, която между другото е изобретена във Филаделфия във Франклин Институт през 1977 г. По протежение на пътищата се появява мрежа от траншеи, съставени от водопропускливи материали, камъни и чакъл замаскирани отгоре с пръст и дървета.  Благодарение на това, градът кардинално се преобрази, сравнете първата част от снимка с втората (сега и преди).

За пет последователни години Филаделфия е намалила натоварването на канализационната система с почти 30%. Ефектът от „зелената“ инфраструктура надхвърлил очакванията, и Агенцията за защита на околната среда в САЩ (ЕРА) го прави част от своята световна програма Storm Water management Model (SWMM) – това е компютърен модел за планиране, анализ и разработка на проекти, свързани с управлението на дъждовната вода, който се използва в целия свят. С нейна помощ Америка помага на страните да преминат към „Зелената“ страна на силата. Примерът вече е последват от Австралия, Франция, Великобритания, Норвегия, Швеция, Финландия и т.н. България все още не е в списъка 🙁

В края на краищата решението е много просто:

Дъждовни градини. Това са площи в жилищните квартали, засадени с треви и храсти, способни да съществуват в замърсена среда. С тяхна помощ може да се пресъздаде изкуствено природния кръговрат на водата: дъждовете попиват в почвата – естествен филтър, който е пречиства от токсични вещества и попълват ресурса от подземни води.

Тези кутии с растения могат да се намират на нивото на тротоара, и да се явяват като продължение на бордюра.

Могат да бъдат е по-ниски от нивото на тротоара. По-дълбоките се наричат дъждовни вани.

Това е нова улица в шведския град Малмьо. Тук добре се вижда как работи системата. На всеки 20 метра са поставени подобни дъждовни вани. Те имат три отделения.

Това е първото отделение, тук попада водата от пътя. Това е най-мръсната вода. Чрез решетката се филтрират най-големите боклуци като листа, пясъкът също остава на дъното на резервоара. Вече пречистената вода попада в по-голямата зона с растения.

В случай, че се препълни има отделение с обикновена решетка, от където излишната вода попада в градската канализация.

Всички подобни решения са принципно еднакви. Ето друг вариант:

Почвата тези градинки е смес от 50% пясък, 20-30% компост и 20-30% плодородна почва. За да се отправя водата в дъждовните градини, а не в канализацията, из целия град е изградена специална система от дренажи и канали, които направляват водата там, където е нужно.

В случай, че водата превиши допустимите норми и почвата не успее да я поеме, във всички дъждовни градини са поставени приспособления за отвеждане на излишната вода.

Обикновено се намират на 5 см над почвата. Чрез него излишната вода се оттича в канализацията.

Още един вариант:

Най-често дъждовните градини се поставят между пътя и тротоара и около жилищните сгради, за да поемат стичащата се от покривите вода.

В Париж, в новите квартали, тази система се използва повсеместно.

Пред входовете на жилищните сгради:

Големи градинки са създадени в парковите зони в близост до пътя. Водата идва от пътя чрез дренажната система.

Биотресавища. Съвсем до скоро, една напълно изравнена повърхност изглеждаше като идеалния топ градски пейзаж. Днес всичко стои по друг начин: на улиците и в дворовете в САЩ и в Европа се създават изкуствени релефи, които да направляват дъждовната вода в специално създадени биотресавища – малки блата, засадени с острица, тръстика и друга подобна растителност, която помага да се пречисти замърсената вода.

Във френския град Гренобъл, в квартала Le Caserne de Bonne има отличен пример за биотресавище.

А това вече е в Париж.

Пропускливо покритие. Ако кварталът е толкова плътно застроен, че няма място за дъждовни градини или биотресавища, може просто да се постави пропускливо покритие на пътя. Има два варианта: да се използва специален порест асфалт (този способ обикновено се използва за пътно покритие)

Или когато се полага настилката да се оставя малко разстояние между плочките и паветата, през което да се оттича водата (този вариант е по-подходящ за тротоарите)

Ето как изглежда в действителност, на външен вид почти не се отличава от традиционното поставяне на плочки.

Вижте как работи: подобно покритие може да погълне дори цистерна с вода за няколко секунди.

В дупките между камъните може да посадите трева или мъх – това ще подобри филтрирането на водата, а на външен вид също ще е приятно за гледане: истински жив тротоар.

Зелени покриви. Това е още едно решение за квартали, в които има малко свободно пространство, а стойността на земята е прекалено висока – покривите да се напълнят с растителност. Във Филаделфия това е повсеместно решение, за да се спази законът, за който писах: с валежи до 3 см градските съоръжения трябва да се справят без помощта на канализацията. Само погледнете:

Освен че отпада необходимостта от водосточни тръби, градината на покрива запазва и топлината, така че може да се спести и от отопление.

А в новите квартали на Стокхолм се измислили друг начин как да се избавят от стичащата се от покрива вода. Дъждовната вода преминава през водосточната тръба и се събира в специален резервоар, а след това се използва за поливане. За да не се изпарява водата върху резервоара има защитна решетка.

Понякога резервоарите за вода се поставят не на земята, а под нея. От пластмасови блокове са сглобени резервоари с необходимия размер, в които по време на дъжд се излива водата от пътя, тротоарите, парковете и покривите. А после от тези резервоари водата се абсорбира постепенно в почвата.

Надявам се, че някой ден ще започнем да мислим за оттичането на водата и то компетентно!

Запазете поста и го препратете на кмета си!

 

Източник.

One Reply to “Как да спасите града си от водата”

  1. Още е 10:30, но това определено е най-стойностната статия за деня. Във Варна дъждовете винаги ни изненадват, както снега в София. Проблемите са видни и от доста време, а абсолютно никакви адекватни мерки не са предприети до момента. Идеите са страхотни, дано някой ден и тук започнат в по-голям мащаб да се прилагат. Единствено биотресавищата може да са до някаква степен неприложими по нашите географски ширини, понеже ще завъдят още повече комари. Страхотна статия!

    Яна

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *