Запомнете – водата е враг на града Ви! От нея идват всички беди – именно тя руши тротоарите и улиците, тя причинява мръсотията и лошо настроение на пешеходците. Вече си мълча за зимата, когато висулки падат на главите ни, а снеговалежите ни лишават от възможността нормално да се придвижваме по тротоарите. За това задачата на града е колкото се може по-бързо да изведе водата от улиците.
Днес в България има голям проблем с оттичането на водата. Старите отводнителни канали често са разрушени или запушени и не могат да се справят с натоварването. В новите квартали пък изобщо не правят отводнителни канали. У нас сякаш разчитат на това, че водата все някакси сама ще си намери път да се оттече. В резултат от това, дори и при най-малкия дъжд, градът затъва, пътищата и новите плочки се рушат, навсякъде има мръсотия, заледени участъци и лошо настроение.
Защо се случва това? Заради глупаците и икономията. От една страна имаме слабо образован клиент, който изобщо не мисли за експлоатацията. А от друга страна – желание нещо да се открадне. А от какво може да открадне, когато строите нова улица? Не върви да се спести от асфалт или от осветление – веднага всички ще забележат. А от отточна канализация може да се спести. Тя не се вижда от пръв поглед, а за след това ще се разберем.
Днес искам да Ви разкажа, как решават проблема с отвеждането на водата в другите страни. Може би някой от нашите кметове ще се замисли и в България ще се появи още едни град, в който стихиите са обуздани.
За това, както обикновено, имам една молба, след като прочете – препратете до община!
И така, заваля дъжд и някакси водата трябва да се оттече. Извън града всичко е ясно, там голяма част от валежите се просмукват и абсорбират от почвата. А в града, където всичко е асфалтирано и бетонирано, няма къде да се оттече. Извеждането на водата става с помощта на система от отточни канали и се насочва направо към градската канализация.
И тук възникват няколко проблема:
- Системата на отточната канализация не винаги се справя с количеството вода, особено ако дъждът е силен.
- Традиционните системи струват доста скъпо.
- Водата измива от улиците мръсотия, пясък, листа и друг боклук. Всичко това задръства шахтите и ефективността на системата пада.
- Чрез водосточната система, в реките и морето попадат опасни вещества от улиците. Това са тежки метали, течности текли от автомобилите (масло, бензин) и всяка друга мръсотия. Филтрирането на канализационните води е доста скъпо.
От години въпросът с отводняването се решава просто: строят се подземни канализационни колектори. Там живееха костенурките-нинджа и всичко беше наред. Но през последните десетина години тенденциите се промениха.
Един от първите големи примери е във Филаделфия. Износената канализационна система не се справяла с част от валежите, така че градът често се превръщал в огромен водоем. През 2006 г. отделът за водоснабдяване на Филаделфия решил: стига сме разширявали „сивата“ инфраструктура, дайте да инвестираме в „зелената“! Защо безкрайно да слагаме, поправяме и подменяме тръби и филтри, ако можем просто да върнем земята в града. Оказало се, че това е и икономически изгодно: за създаването на зелена инфраструктура щели да бъдат похарчени около 2,4 милиарда долара за 25 години, а за сивата щели да са необходимо 8 милиарда.
Така се родил проекта „Зелен град, чиста вода“. От 2006 г. във Филаделфия е законоустановено, че всички нови строителни обекти с площ по-голяма от 1500 кв.м. са длъжни да имат зелени зони, които са способни да поемат до 3 см валежи. Това е напълно достатъчно, за да не се налага да се обръщат към износената градска канализация.
От тогава насам градът започва активно да се сдобива с цветни лехи, дъждовни градини, зелени покриви, изкуствено заблатени биотрасета и др.п. Около 30% от асфалта е заменен с водопропусклива настилка, която между другото е изобретена във Филаделфия във Франклин Институт през 1977 г. По протежение на пътищата се появява мрежа от траншеи, съставени от водопропускливи материали, камъни и чакъл замаскирани отгоре с пръст и дървета. Благодарение на това, градът кардинално се преобрази, сравнете първата част от снимка с втората (сега и преди).
За пет последователни години Филаделфия е намалила натоварването на канализационната система с почти 30%. Ефектът от „зелената“ инфраструктура надхвърлил очакванията, и Агенцията за защита на околната среда в САЩ (ЕРА) го прави част от своята световна програма Storm Water management Model (SWMM) – това е компютърен модел за планиране, анализ и разработка на проекти, свързани с управлението на дъждовната вода, който се използва в целия свят. С нейна помощ Америка помага на страните да преминат към „Зелената“ страна на силата. Примерът вече е последват от Австралия, Франция, Великобритания, Норвегия, Швеция, Финландия и т.н. България все още не е в списъка 🙁
В края на краищата решението е много просто:
Дъждовни градини. Това са площи в жилищните квартали, засадени с треви и храсти, способни да съществуват в замърсена среда. С тяхна помощ може да се пресъздаде изкуствено природния кръговрат на водата: дъждовете попиват в почвата – естествен филтър, който е пречиства от токсични вещества и попълват ресурса от подземни води.
Тези кутии с растения могат да се намират на нивото на тротоара, и да се явяват като продължение на бордюра.
Могат да бъдат е по-ниски от нивото на тротоара. По-дълбоките се наричат дъждовни вани.
Това е нова улица в шведския град Малмьо. Тук добре се вижда как работи системата. На всеки 20 метра са поставени подобни дъждовни вани. Те имат три отделения.
Това е първото отделение, тук попада водата от пътя. Това е най-мръсната вода. Чрез решетката се филтрират най-големите боклуци като листа, пясъкът също остава на дъното на резервоара. Вече пречистената вода попада в по-голямата зона с растения.
В случай, че се препълни има отделение с обикновена решетка, от където излишната вода попада в градската канализация.
Всички подобни решения са принципно еднакви. Ето друг вариант:
Почвата тези градинки е смес от 50% пясък, 20-30% компост и 20-30% плодородна почва. За да се отправя водата в дъждовните градини, а не в канализацията, из целия град е изградена специална система от дренажи и канали, които направляват водата там, където е нужно.
В случай, че водата превиши допустимите норми и почвата не успее да я поеме, във всички дъждовни градини са поставени приспособления за отвеждане на излишната вода.
Обикновено се намират на 5 см над почвата. Чрез него излишната вода се оттича в канализацията.
Още един вариант:
Най-често дъждовните градини се поставят между пътя и тротоара и около жилищните сгради, за да поемат стичащата се от покривите вода.
В Париж, в новите квартали, тази система се използва повсеместно.
Пред входовете на жилищните сгради:
Големи градинки са създадени в парковите зони в близост до пътя. Водата идва от пътя чрез дренажната система.
Биотресавища. Съвсем до скоро, една напълно изравнена повърхност изглеждаше като идеалния топ градски пейзаж. Днес всичко стои по друг начин: на улиците и в дворовете в САЩ и в Европа се създават изкуствени релефи, които да направляват дъждовната вода в специално създадени биотресавища – малки блата, засадени с острица, тръстика и друга подобна растителност, която помага да се пречисти замърсената вода.
Във френския град Гренобъл, в квартала Le Caserne de Bonne има отличен пример за биотресавище.
А това вече е в Париж.
Пропускливо покритие. Ако кварталът е толкова плътно застроен, че няма място за дъждовни градини или биотресавища, може просто да се постави пропускливо покритие на пътя. Има два варианта: да се използва специален порест асфалт (този способ обикновено се използва за пътно покритие)
Или когато се полага настилката да се оставя малко разстояние между плочките и паветата, през което да се оттича водата (този вариант е по-подходящ за тротоарите)
Ето как изглежда в действителност, на външен вид почти не се отличава от традиционното поставяне на плочки.
Вижте как работи: подобно покритие може да погълне дори цистерна с вода за няколко секунди.
В дупките между камъните може да посадите трева или мъх – това ще подобри филтрирането на водата, а на външен вид също ще е приятно за гледане: истински жив тротоар.
Зелени покриви. Това е още едно решение за квартали, в които има малко свободно пространство, а стойността на земята е прекалено висока – покривите да се напълнят с растителност. Във Филаделфия това е повсеместно решение, за да се спази законът, за който писах: с валежи до 3 см градските съоръжения трябва да се справят без помощта на канализацията. Само погледнете:
Освен че отпада необходимостта от водосточни тръби, градината на покрива запазва и топлината, така че може да се спести и от отопление.
А в новите квартали на Стокхолм се измислили друг начин как да се избавят от стичащата се от покрива вода. Дъждовната вода преминава през водосточната тръба и се събира в специален резервоар, а след това се използва за поливане. За да не се изпарява водата върху резервоара има защитна решетка.
Понякога резервоарите за вода се поставят не на земята, а под нея. От пластмасови блокове са сглобени резервоари с необходимия размер, в които по време на дъжд се излива водата от пътя, тротоарите, парковете и покривите. А после от тези резервоари водата се абсорбира постепенно в почвата.
Надявам се, че някой ден ще започнем да мислим за оттичането на водата и то компетентно!
Запазете поста и го препратете на кмета си!
Още е 10:30, но това определено е най-стойностната статия за деня. Във Варна дъждовете винаги ни изненадват, както снега в София. Проблемите са видни и от доста време, а абсолютно никакви адекватни мерки не са предприети до момента. Идеите са страхотни, дано някой ден и тук започнат в по-голям мащаб да се прилагат. Единствено биотресавищата може да са до някаква степен неприложими по нашите географски ширини, понеже ще завъдят още повече комари. Страхотна статия!
Яна