Това е снимка на типична за Цюрих улица. Какво виждате?
Тя е като тест на Роршах за транспорт и градоустройство. Ако сте пътник в трамвая, който се движи по релсите, заели по-голямата част от улицата, то за Вас тази снимка ще изобразява свободата на придвижване и осъзнаване на това, че в Цюрих обществения транспорт е с приоритет. Ако пък сте пешеходец, тази улица ще Ви изглежда относително удобна, с различни лавки, ресторанти, магазинчета (може да посетите магазина за модели на влакове на ъгъла с Халденбахщрасе). Ако сте велосипедист – то тази улица, както и повечето в Цюрих, няма да Ви се стори отлична, но все пак става.
Но ако сте български турист, първата Ви мисъл ще бъде „Тези европейци са странни! Виж само колко автомобили са заседнали в задръстването, а има толкова неизползвано място!“ А транспортните инженери, които са обучени по стария метод, вероятно ще се съгласят с Вас и ще видят пълния провал. На езика на проектантите на транспортни услуги, нивото на обслужване на тази улица е най-лошо.
В теста на Роршах е необходимо картината да се завърти и анализира, както ще направим и ние. Това е типична за Цюрих улица, на която минимум от 1980 г. е отредено специално обособено място за обществения транспорт, както и му е осигурено предимство на всяко кръстовище със светофар. Конкретно на тази улица Университетс-щрасе в Университетския район на Цюрих, са сложени релси в двете направления, като на всеки 3-4 минути минава по един трамвай. Освен това, улицата е една от четирите, по които автомобилите могат да стигнат от центъра до магистралата, водеща на север от града (на останалите пътища също има трамвайни релси, освен на един, който повече прилича на магистрала).
Нека поговорим първо за туристите, които виждат неефективност. В час пик, по лентата за автомобили преминават 400 коли, в които се движат 500 души. С трамвая за час се превозват примерно 3500 души. И така, нищо че на пръв поглед трамвайните линии изглеждат пусти и неефективни, с числата всичко е на обратно: трамваите вършат голяма работа като извозват 7 пъти повече хора, отколкото автомобилите и с лекота могат да извозят още толкова. А все още не сме разгледали екологичните и икономическите преимущества на обществения транспорт пред автомобилния. (целогодишният билет в Цюрих струва 782 франка около 1389 лв. – но все пак е необходима малка субсидия от града, кантона и държавата, тъй като приходите покриват само 2/3 от разходите за функциониране на системата).
Сега нека преминем към „традиционните“ транспортни инженери, чийто правила гласят, че трябва да се направи нещо за облекчаване на болката на хората в автомобилите. Какво може да се направи? Като начало да се отнеме предимството на трамвая на улицата и на кръстовищата. И да се добави по още една лента в двете страни. А освен това да се направи и лента за обръщане на кръстовищата, тогава ще има място за преминаването на около 700-800 автомобила в час. Може да напишете в отчета си: “Готово! Нивото на обслужване се повиши! Все още не е идеално, но е по-добро от преди!“
Но така инженерите забравят за около 3500 души, които са в трамвая (и още хиляди пешеходци и велосипедисти). Колко от тях ще продължат да се придвижват с трамвая, който заради автомобилите ще се движи все по-бавно и все по-малко надеждно? Какво ще стане ако 1000 души от тях се качат на автомобилите или на Юбер, което още повече ще влоши положението на трамвая? Не забравяйте: това е богат град и хората имат избор. И така ще се върнем в началото. Какво ще правим по-нататък? Картината не е приятна: трамваят ще се нуждае от повече субсидии и ще предлага по-некачествената услуга, а ние няма да сме подобрили ситуацията за автомобилите, тъй като ще сме добавили от стотици ежедневни пътувания по улиците.
Разбира се, може да се премине и към по-радикални мерки, като премахване на сгради за разширяване на пътното платно. Това ще ни доведе до това, че с бързото ни придвижване до предградията ще подкопаем икономиката на града, тъй като няма да искаме да прекараме повече време в него. Със загубата на малките местни магазинчета, на жителите ще им се наложи да пътуват до някъде за продукти, което ще изкара още повече коли на улицата.
А сега още веднъж си помислете и си представете как би изглеждал Цюрих, ако в действителност се разширят улиците, за да се справят с проблема за нивото на обслужване. Това е лесно: прекрасно знаем как ще изглежда, за пример имаме градове в България и по света, които са избрали този път.
Университес-щрасе може да ни каже много за жертвите, които трябва да направим в името на удобните пътувания с кола. Тя ни показва, че подобна жертва не си струва загубата. Но едновременно с това и сочи, че ако се подходи по-комплексно към въпроса, какво искаме да постигнем в градското и транспортното проектиране, може да компенсираме част от щетите, които са нанесени на града от въвеждането на недомислени транспортни догми.
Като гледате Университес-щрасе, не забравяйте, че тя е изглеждала по съвсем друг начин: имало е повече места за автомобили и много по-малко за хората. Както и други европейски градове, които сега са водещи в транспортната политика след като се отказват от автомобилите, така и Цюрих след войната и бил автомобилен рай. Но през 1970 г. градът започва далновидна политика за развитие на обществения транспорт и отказване от пътуванията с автомобил, като приема радикални мерки – намалява местата за паркиране в центъра на града. Градът, който виждаме днес, е резултат от многобройни промени, които са имали една цел: да го направят удобен за обществения транспорт. Сега в Цюрих има по-малко автомобили на глава от населението, от колкото през 1980 г.
Тези промени са се осъществили благодарение на гражданските активисти през 60-те и 70-те години, които на два пъти успяват да убедят хората да гласуват против плановете за разширяване на магистралите. Вместо това правителството се съгласило да преустрои транспортната система около трамваите, които през това време се използвали все по-рядко. Днес населението на Цюрих наброява 400 000 души и градът продължава да разширява и без това голямата си трамвайна мрежа.
Такъв тест на Роршах е едно напомняне, че в града живеят предимно хора, а транспортът е длъжен да ги допълва, а не да ги заменя.
В книгата си „Градът срещу задръстванията“, излязла през 1972 г., критично настроеният британски транспортен проектант Стивън Плауден пише, че при транспортното планиране вниманието е приковано само към очевидните проблеми – колите, стоящи в задръстване. Не забелязваме другите проблеми: хората, наблъскани в градския транспорт, който няма достатъчно финансиране; пешеходците, принудени да чакат цяла вечност, за да пресекат улицата; велосипедистите, чиято лента за движение вечно е заета. А дори не виждаме проблемът на хората, които изобщо не излизат на улицата, например пенсионерите, които си стоят в къщи, понеже не разполагат с кола. Цюрих дава пример за това, че изграждането на ефективна транспортна система е необходимо да се мисли по-широко, от колкото само за автомобилите и да се действа в интерес на целия гради и на всичките му жители.
