Бившият главен отговорник по планирането във Ванкувър – Брент Тодериан, вече 10 години живее необременен от автомобил. Но трябва да отбележим, че още щом кажем, че е „освободен от автомобила“, той започва да ни поправя.
„Когато се избавихме от колата през 2009 година, ние останахме „без автомобил“. Никога не казвам „освободен от автомобила“, защото все още той е част от нашия мултимодален начин на живот. Ние използваме различни способи за споделяне на автомобили, вземаме такси или наемаме кола.“, казва той.
През целия си съзнателен живот Тодериан сравнително рядко е използвал автомобил, сяда зад волана за да стигне до Икеа или да отиде някъде на ски. Но с развитието на начините на споделяне на автомобили, не е останала причина, поради която семейството му да притежава такъв.
Концепцията „семейство без автомобили“ има стотици плюсове, но малко от тях могат да бъдат измерени в пари, изразходвани за актив с намаляваща стойност, който стои през 95% от времето.
Не ми се налага да мисля за разходи по автомобила вече много години и това е една невероятна свобода“- твърди Тодериан, като отбеляза, че той самият изобщо не зависи от цената на горивото. „Непредсказуемостта на цените е една от основните причини, поради които хората започват да преосмислят зависимостта от автомобила.
През 2012 г. Канадската автомобилна асоциация публикува най-пълният анализ на годишните разходи за автомобил, включващи загуби от цената, застраховка, гориво, обслужване, подобрения, паркинг и регистрация. Средните разходи за притежаване и използване на автомобил са 10452 долара годишно. Ако се откажете от това бреме и похарчите част от парите за споделяне на автомобил или наем на такъв ще започнете всяка година да спестявате все по-големи суми пари.
Но ако наречем Тодериан велосипедист, той пак ще ни поправи: “Аз използвам различен по вид транспорт. Всеки път избирам най-добрият, най-бързият или най-интересният начин да се придвижа в зависимост от конкретната ситуация.“
Да кара велосипед е само един от начините за неговото семейство да стигне от т. А до т. Б и то зависи от сезона, мръсотията, времето и други особености на пътуването. „Велосипедите са част от нашето ежедневие и почивни дни, но не основната част. Няма такъв начин на придвижване, който да ни позволи напълно да се откажем от автомобилите – нито пеш, нито велосипеда, нито обществения транспорт, нито споделянето кола. Винаги има някаква комбинация, подпомогната от умело изчисляване, която ни позволява да преминем от рядкото използване до пълният отказ от автомобил.“
Като професионалист в градското планиране, Тодериан консултира града, правителството и прогресивните разработчици, като постоянно рекламира велосипедите (и велоинфраструктурата в допълнение) като средство за решаване на задачи, свързани с градската мобилност, общественото пространство, спестяването, икономическия ръст, социалното взаимодействие и здравето на обществото.
Когато ме питат, защо обичам велосипедите, отговарям кратко : „обичам успешните градове“., заявява Тодериан. „Моето възхищение от велосипедите се основава на прагматизъм по отношение на предизвикателствата, пред които са изправени съвременните градове. Дори да ненавиждах велосипедите, което съвсем не е така, пак щях да ги харесвам, заради това, което правят за града.
Но за градските власти е почти неразрешима задача да разберат каква роля биха могли да играят велосипедите в решението на проблема.
От някъде идва едно невярно убеждение, една опасна лъжа, че хората на велосипеди някакси послъгват и не плащат за пътя.“, пояснява Тодериан.“Това дори не е заблуждение, това е голяма грешка. Ние знаем, че пешеходците и велосипедистите спестяват обществени пари за сметка на изминати километри. А дори не разглеждаме плюсовете, които нямат отношение към парите.
Властите в Копенхаген първи забелязват този феномен. През 2012 г. те пускат отчет, в който разглеждат голям спектър от загуби и печалби от транспорта, включително безопасността, комфорта, брандирането, туризма, времето, изразходвано в път и здравето. Сборът от тези фактори дава следните цифри: един километър, изминат с велосипед носи на обществото 26 цента, а с автомобил – струва 14 цента. При това не се отчитат свързаните с това последствия, като например измененията в климата.
И други изследвания стигат до същите изводи, което потвърждава това, че градовете, които не могат да инвестират в подобряването на велоинфраструктурата, са или лицемерни, или сгрешени.
Ако за вас е важен резултата и се вълнувате от бюджета и данъците, тогава сте длъжни да се погрижите за велосипедите в града, тъй като те пестят пари. Забавно е когато т.нар. данъчни консерватори нападат велодвижението, тъй като това показва само, че не могат да смятат.
Все повече градове в Западна Канада, включително Виктория, Калгари и Едмънтън, разширяват мрежата от велоалеи с бързи темпове – това е знак, че местните власти са започнали да разбират от математика. Защото според Тодериан, прехвърлянето на хората в активния транспорт е политическа воля, а не разход.
„Цифрите, за които говорим (които действително пестят пари) – са грешки при закръглянето на транспортния бюджет“, казва Тодериан. „ За това градовете просто губят пари, а не инвестират във велоинфраструктурата.“
