Как в Минск спасяват хората по улиците

Всяка година, в катастрофи по пътищата на България загиват 700 души, а повече от 9000 получават травми за цял живот. Обявена е война на хората право под прозорците им. Това е колосален проблем, който отнема живота на близките ни, повишава стойността на медицинското обслужване и намалява икономическото развитие на страната. Но вместо да се търси решение на проблема, у нас се опитват да се справят с последствията.

Проблемът е в това, че осигуряването на безопасност се изчерпва с прехвърляне на отговорността към самите жертви.

Тук можем да си припомним, че с подобен проблем са се сблъсквали практически всички развити страни и големи градове в света, кой по-рано, кой по-късно. В Европа и САЩ успяват да постигнат качествени изменения само след като  приемат концепцията за нулева търпимост към смъртността (Visio Zero) – жертвите на автомобилите спрат да бъдат разглеждани като нещо нормално, всяка катастрофа започва да се разследва от гледна точка на проблема с организирането на пространството, а произшествията без пострадали вече не се регистрират като статистически данни.

Сигурно ще бъде много интересно, ако изпратим авторите на правилника за движение, полицаите и чиновниците в Швеция, Холандия или Великобритания, за да вземат пример от евтините местни решения, но ако сме реалисти – те не искат това. А как стоят нещата в Беларус? За последните 11 години там успяват на намалят смъртността три пъти, след като приемат системния подход за решение на проблема. Днес нивото на смъртност при пътно-транспортни произшествия в Беларус е по-ниско от средното за страните в Евросъюза. Каква ли магия са използвали?

Обществени личности започват дискусия относно безопасността и неправилната държавна политика. След като проучват европейския опит, през 2006 г. активисти на Белоруската асоциация на експертите организират в Минск конференция за решаването на този проблем, на която канят експерти от шведската програма Vision Zero и представители на още 16 страни. Наричат програмата за намаляване на смъртността по пътищата „Всяка година минус сто“. След това започват да се появяват изкуствени неравности и други средства за успокоение на трафика, започва и работа по подобряване на контрола.

След това започват да анализират статистиката за авариите и да разследват техните причини. В резултат от това, се оказва, че всички сили са хвърлени за борба с пияните шофьори, а те са причинители само на 2% от общото количество катастрофи. Поради това, усилията трябва да се насочат в друга посока, по-малко благополучна – например към видимостта на пешеходците в тъмните часове на денонощието. Освен това, те престават да търсят виновните, а започват да разбират факторите, които са довели до тези жертви: защо човекът е пресичал не по пешеходната пътека, защо шофьорът го е забелязал късно и т.н. Тази дейност изважда наяве скритият фактор на опасните пътища – проектантите са по-заинтересовани от бързо да предаване на обекта, от колкото от спасението на хората. Този проблем се отстранява в техническото задание – в него се вписва задължение за нулева смъртност. За нарушаването на тази точка следват наказания, така че на проектантите и на инвеститорите им се налага да изучат влиянието на дизайна върху поведението на хората, а не да обвиняват хората в нарушаване на правилата.

През 2012 г. се появява по-добър системен подход с отделна програма „Добър път“. Програмата е утвърдена от всички отговорни учреждения, тя става основен движещ документ, който определя ежегодните цели и технически задачи. Ако първата програма „Добър път“ води до цялостно намаляване на количеството загинали в пътно-транспортни произшествия до 50 души (планът е преизпълнен, тъй като през 2015 г. в катастрофи са загинали 41 души), то с текущата кампания (2016-2020) обществените деятели и власти имат намерение да намалят смъртността в столицата до 25 души.

От легналите полицаи и осветлението преминават към експерименти с дизайна на улиците, стесняване на платната, острови за безопасност от маркировка и физически такива. Например започват да променят улиците с четири ленти за движение: при тях, шофьорите често паркират и от дясно, и от ляво, като оставят само една лента за движение, поради тази причина и често не виждат пресичащите пешеходци и най-вече децата.

На улиците започват да се появяват места за пресичане на велосипедисти – хората рядко слизат от велосипеда на пешеходните пътеки, това е невъзможно за контролиране, за това е по-добре рано да се предупредят шофьорите, че е възможно да се появи човек на велосипед.

Сега основният проблем на Минск са широките магистрали. За тях се планира намаляване на разрешената скорост, но това е само първата стъпка. Съвсем наскоро е приета нова класификация на градските улици, която отчита не само транспортната им значимост, но и обществената. Дори една и съща улица, в различните си участъци, може да има различни качества, поради което е невъзможно са се приложат едни и същи решения.

Освен това, една от целите на програмата е намаляване на процента на използване на автомобили в града. В списъка със задачи влиза платения паркинг, който е неотменна част от „Добър път“. Въпреки, че вело-инфраструктурата в града е не много добра, но комплексното разглеждане на проблемите и тяхното решение е достойно за уважение. Именно това не ни достига.

ПС за сега не всичко е наред в Минск, има и типични грешки, от рода на подлезите, магистрали без острови за безопасност и т.н. Но те признаха съществуването на проблема и започнаха промени, за да го изкоренят. Работата е именно в кардинално новия подход.

 

Източник.

Други статии

8 Replies to “Как в Минск спасяват хората по улиците”

  1. Колега, много дразнещо е човек, който претендира с някакви знания по градоустройство и транспорт, постоянно да бърка платно и лента!

      1. В тази връзка и в други статии постоянно се бърка лента с платно. Другата грешка на преводача е думата „скамейка“. На български е „пейка“ 🙂

          1. Скамейка е по-рядко използвано в българския език и то за някои специфични думи, които са описани и в линка от уикипедия, който сте пуснал: (подсъдима скамейка, резервна скамейка, ученическа скамейка, студентска скамейка). Във всички случаи в контекста на блога (паркови пейки, улични пейки) е правилно да се използва думата ПЕЙКА!
            Да разбирам ли че българският език не ви е майчин, та толкова ви затруднява използването на правилни термини? Ако имате нужда от помощ за други думи – питайте 🙂

  2. Още една грешка в превода: „..започват да променят улиците с четири платна за движение….“
    Правилното е „четири ленти задвижение“

  3. Не се сърдете на преводача и невполните грешки, а се фокусирайте на смисъла и прекрасните снимки и описания , които са дадени.
    Ако всичко това е вярно – то наистина – впечатлен съм от постигнатото. Очевидно е в нация, където се мисли и има единство по основните проблеми – има решения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *