Пешеходната пътека е относително ново явление за градските улици, като масовата им поява започва преди около 100 години. Въвеждат се с една единствена цел – да се даде възможност на автомобилите да се движат по-бързо и да растат техните продажби. На някои места вече разбраха, че самата концепция за места, на които на хората е позволено да пресичат улиците, е погрешна, тъй като хората са пресичали, пресичат и ще пресичат там, където им е удобно, а не там, където е удобно за проектантите. Вижте сами: в повечето големи мегаполиси в света се следва концепцията на улиците в жилищните райони, където пешеходците са с приоритет, да няма зебри; или например във Великобритания, където няма глоба за пресичане на непозволено място; пресичане от всяко място, без приоритет, както е в Германия и Франция и т.н. – всичко това е явно доказатлество. Но разбира се, това не са нашите хора и по принцип у нас съвсем не е така, за това нека да видим как правилно се поставя пешеходна пътека, която да бъде максимално удобна и безопасна.
За начало – основните грешки. Грешка номер едно – рисуват са зебри по правилник, точно в такива случаи се стига до това, някой да попадне под колелата на автомобила, въпреки че на сто метра има пешеходна пътека.
Москва
Практиката показва, че при хората преобладава рационалния подход към такива пешеходни пътеки – те няма да тичат насам-натам, да губят време и сили и дори оградите няма да помогнат.
Красноярск
От друга страна, хората не са самоубийци, така че, колко е по-широко е пътното платно и колкото по-силен е потока от автомобили, толкова по-слабо ще е желанието да се пресича извън пешеходната пътека.
Грешка номер 2 – подлези и надлези по градските улици. Не са необходими. Ако имате желание да разредите потока, то пуснете автомобилите под/над земята.
Красноярск
Грешка номер три – да превърнете пешеходната пътека в новогодишна елха. Подсветка на знаците, светещи рамки, сигнални светлини – това са все пари, хвърлени на вятъра, тъй като шофьорът трябва да види хората, а не глупавине знаци.
Самара
Същото се отнася и за самите зебри.
Сочи
Да критикува може всеки, ти сега кажи как трябва да се направи!
Има няколко прости правила, как да се направят безопасни и удобни пешеходни пътеки. Правило номер едно – нерегулируемите пешеходни пътеки могат да се поставят само на път 1 или 1+1 ленти за движение. Въпреки че, на подобни улици, хората така или иначе ще пресичат там, където им е удобно, поради тази причина зебрите трябва да се поставят на местата, където потокът е максимално концентриран, а също и там, където пешеходците трябва да са с приоритет (например до училища, детски градини и др.п.).
Лондон
При това трябва да има осветление за пешеходците:
Берлин
Львов
Рига
При повече от две платна? Непременно трябва да има светофар, тъй като шофьорът може просто да не види пешеходеца, заради съседната кола.
Москва
И без изключения. В жилищните райони често правят улиците двупосочни, за да спестят от светофари. В Израел, например, на подобни улици не са необходими светофари, тъй като те поначало са тесни и безопасни:
Ще Ви споделя една тайна – ако пешеходната пътека е със светофар, тогава няма нужда да се харчат пари за знаци и маркировка, така че три пъти да стане ясно, че това е пешеходна пътека (това всичко струва пари, които така или иначе нямаме?).
Берлин
Лондон
Киев
Правило номер две – острови за безопасност и стеснение на пътя. В идеалният случай, на всяка пешеходна пътека и кръстовище трябва да има остров за безопасност и стесняване, тъй като те принуждават шофьора да намали скоростта, както при завой, така и при движение на право. Освен това правят пешеходните пътеки забележими.
Москва
Цюрих
Ришон-ле-Цион
Освен това, островите за безопасност разделят пешеходните фази на светофара и дават възможност да се намали времето за изчакване на зелената светлина.
Прага
Това са основните правила, но ако искате да направите всичко идално е необходимо да повдигнате пешеходната пътека на нивото на тротоара. Това не само ще я направи достъпна за слабоподвижните хора и ще предпази краката от локви, но и ще успокои трафика. Този способ върши отлична работа при излизането от второстепените към главните улици, където шофьорите задължително намаляват скоростта.
Лондон
Москва
Като допълнение, за по-добра видимост, може да направите пешеходната пътека с плочки, това само ще подсили ефекта й:
Берлин
И това е. Може, разбира се, да добавите и нещо друго, но това са основните неща, които правят пресичането на улиците безопасно и удобно. Както виждате не е сложно, важното е да се съобразите с хората, а не да превръщате гражданите в роботи, на които като им кажеш – върви и те вървят. Налагането на кабитентния дизайн никога не води до нищо добро, а в случая с пешеходните пътеки, този подход убива хора, в прекия смисъл на думата.
Добро четиво за кметове. Споделяйте, за да се знае!
