Време е! Нека изкараме хората на улиците!

Да се изкарат хората на улицата не е толкова лесно. На този въпрос у нас не се отделя достатъчно внимание, но в други държави това е приоритетна задача. Чиновниците провеждат непопулярни реформи, изправят се срещу лобистите, корпорациите харчат милиони и всичко това само за да излезете и да тръгнете по улиците.

С интерес отбелязвам, как някои мои познати, които заминаха за Европа и Щатите, започват да се хвалят с извървените от тях километри на ден. Повечето хора, пристигайки в Лондон, Амстердам или Ню Йорк, не бързат да скочат в такси или метро, а с удоволствие се разхождат цял ден из града. При това изобщо не ги интересува дали са били вече там или не. Много от български градове не стават за разходка. Причината за това, не се крие в разрухата, лошите пътища, студената зима или горещото лято, а в устройството на града.



Повечето от нас дори не се замислят, какво кара хората да се наслаждават на разходката в един град и да я избягват в друг.

Комфорт: удобство и безопасност

Да започнем с основното: никой не обича да се разхожда по неравни тротоари. Равната повърхност е минимално изискване за качество. Въпреки че, у нас този минимум често го приемат за максимум. Но комфортът не се ограничава само с това.

 

Ето един набор от елементи на добрата улица:

– Правилно поставена водосточна система: водата от покривите отива в канализацията под земята, а самият тротоар е на по-високо ниво от земята.
– Покритието е от плочки или гранитни павета – това ще помогне да различи тротоара от пътното платно.
– Дървета – дават защита от слънце, дъжд и шум.
– Удобни мебели на улицата: анатомични скамейки, чисти кошчета, светофари за пешеходци и др.
– Човешки мащаб.
– Достъпен обществен транспорт.
– Максимално кратки траектории. Форми като кръгове и многоъгълници, които не съответстват на пешеходния поток, не са необходими на никого – те са приятни за гледане само от самолет.



 

Какво НЕ трябва да има на тротоара:

– Заграждения. Запомнете: ако на улицата масово се поставят огради, значи в града се е появил някой задник, чийто познания за организацията на уличното движение са от играта Need for Speed
– Рекламни табла и билбордове. Те удобно преграждат тротоара като карат хората да влязат при вас, но те са само маркетинг и агресия в градската среда.
– Излишни отклонения в нивата и стълби. Никой не обича стълби, така че ако е възможно не ги правете.
– Прекъсване на тротоара при входове към дворове или второстепенни улици. Това са места за потенциални локви и психологическо отклонение от пътя, а не продължение на тротоара.
– Подлези или надлези.

Защо удобството и безопасността са обединение в една точка? Защото това са два неразривно свързани елемента. Може да се изгради един абсолютно безопасен подлез в страни от пътнико потока и да се вкарат хората под земята, но това ще е неудобно – гражданите ще започнат да пренебрегват пътя и подлеза ще започне да дава обратен ефект. Така че когато говорим за комфорт, това е въпрос на баланс между удобство и безопасност. За това пешеходните пътеки трябва да бъдат наземни (ако е необходимо със светофар) и да са разположени по естествената траектория, по която се движат хората.

 

Да бъде интересно.

Ние не сме роботи, които безчувствено се разхождат напред-назад като по програма. Поради това много важен параметър се явява този : да ни е интересно. Това е комплексен принцип, който влияе психологически на времето за придвижване. Когато минаваш покрай красива фасада с магазини, времето тече по-бързо, от колкото ако се разхождаш по пуста улица или край ограда.

За да бъде разходката интересна е необходимо:

– Връзка на сградите с тротоара. Фасадите са неотменима част от улиците, където се разполагат магазини или градинките на живущите на първите етажи. Витрините и градинките формират детайли, които човек разглежда по време на разходката си.

– Архитектура. Фасадата трябва да се разкрива пред човека в знак на благодарност при приближаване към дома му. Този принцип работи много добре при старите сгради с богати декорации. При новите проекти не е необходимо да се прави реплика на стари сгради, ако се ръководят от този принцип може да не се получи добре. Не е задължително сградите да бъдат с богати детайли в замазката – достатъчно е да имат интересен партер, щори, мозайка или форма.

Много е важно да се следи състоянието на фасадата, да не се опитват да я закрият с едноцветна вент фасада – всичко това би убило градската среда и ще понижи привлекателността на града за хората и бизнеса. Същият е случая с хаотичното остъкляване, климатиците и входовете към жилищните сгради. Уважавайте труда на архитекта и мястото, където живеете.

– А какво става с витрините. Градът трябва да бъде жив. Зад витрините трябва да има живот. Много добре изглежда, когато зад прозорците на първите етажи, в които има кафе или финтес център се виждат хора. За пешеходеца е много важен контактът с другите хора. Когато вървите покрай сгради с глухи фасади или витрини, градът Ви изглежда мъртъв. Не е приятно да бъдеш в такъв град.



– Интересни детайли. Паметници, улично изкуство и др. – изобщо всичко, което кара човек да спре и да разгледа с любопитство. Ето така например :

 

Или така:

Разнообразие от атрактивни места

По принцип ние не се разхождаме просто така, а с някаква цел. Разходката трябва да е полезна: човек трябва да е привлечен от атрактивни места. Те могат да бъдат много разнообразни. Улица със закрити кинотеатри няма да представлява интерес за хората през по-голямата част от седмицата, за това пък ако в квартала има бар, библиотека, пицария, японски ресторант, мол и кино, ситуацията коренно ще се промени. Освен това всяка сграда означава отделна витрина и уличен детайл.

За разлика от предишните точки, държавата и общината не могат да влияят на частния бизнес, като им заповядат да отваря разни заведения. Някои пробваха да въведат разпределяне на заведенията по зони, но бюрократизмът на чиновниците е твърде тромаво и глупаво нещо и трябва просто да не се меси. Пример за нормална еволюция на квартала са Патриаршеските езера в Москва, където бизнесът оживи улицата, като я направи привлекателна 24 часа в денонощието. Ако в подобна ситуация са намеси градската управа или държавата е по-вероятно да провалят всичко без да намерят баланса между жителите, бизнеса и комфорта на улицата.

Надявам се, вече стана ясно, защо никой не иска да се разхожда из микрорайоните, превърнати в „спални“, за разлика от центъра на града. В панелните квартали всичко е безлично, с елементи на потискаща пустота, в тях няма разнообразие. Човешкото око не може да се хване за нищо друго, освен за това как се паркира в детска площадка. За това и живущите в панелките бързат да скочат в колите си, за да не виждат това, което в нормалните градове са променя за секунди. Не става дума само за комфорт в градската среда и бизнеса, но и за транспорта: пешеходецът трябва да стигне някак си до спирката, а ако пътят му е предимно агресивен или скучен, то естествено че ще избере автомобила си при първа възможност.

В България широко е разпространен митът, че шофьорът е полезен за града, за разлика от пешеходеца. Шофьорите плащат данъци, купуват бензин и всички сме длъжни да ги обичаме. Това обаче не е така. Шофьорите не са изгодни за града. Данъците и митата върху горивото не стига дори за текущи ремонти на улиците, да не говорим за строежа на нови. А ползата от пешеходците е голяма. Дори не става въпрос, за това, че вървенето пеш е полезно за здравето. Докторите препоръчват да се правят 10 000 крачки – това понижава риска от много заболявания, а в дългосрочен план разходите за здравеопазване ще бъдат по-малко. Разхождащият се по улицата човек по-често взема спонтанни решения като да влезе в кафене или магазин, по-често пазарува. А шофьорът просто изминава разстоянието от точка А до точка Б. Колко повече разхождащи се хора има, толкова по-активно се развива бизнеса, откриват се нови заведения, създават се работни места. Удобните за пешеходци градове, привличат туристите, за разлика от пригодените за шофьори градове. И така нататък… Градът има интерес ние да се разхождаме. Създайте удобства и хората ще тръгнат по улиците!

 

* Оригиналът е от блога на Илья Варламов

Други статии

2 Replies to “Време е! Нека изкараме хората на улиците!”

  1. Чудесен блог. Крайно време беше да се появят интересни четива за градска среда на български език.
    Успех!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *