Колко етажа ще строим?

Днес искам да си поговорим за етажността на сградите, в които живеем. Както сигурно знаете, масовото жилищно строителство в Русия се опитва да достигне до небесата. В покрайнините на градовете растат едни многоетажни мършави мравуняци, а хората си мислят, че това е нормално. Нима у нас има толкова малко място! Ако вземете един средностатистически американски или европейски град, ще видите, че жилищните райони не са високи, а в САЩ по принцип са едноетажни (което също не е толкова хубаво, но това е отделен въпрос). Високите сгради и небостъргачите се появяват само в бизнес центровете. Това е логично, тъй като е необходимо на едно място да се съберат много работни места, затова и зданията растат нагоре. Но тези райони не са комфортни за живеене.

Прочетете повече “Колко етажа ще строим?”

Разходка из Амстердам

Толкова много пъти съм бил в Амстердам и съм написал толкова много статии, че вече не знам какво да ви разкажа. Амстердам – градът на победилият велофашизъм, град с прекрасни канали, по които можеш да се разхождаш до безкрай. Най-лошото в Амстердам – това са няколко квартала в центъра (червени фенери в близост до кафенетата), където се стича целият световен добитък. Градът има лоша репутация и мнозина малообразовани граждани смятат, че Амстердам – това е да пушиш трева и да натискаш мадама за 100 евро в някоя мръсна стая. За щастие това е концентрирано в определен район и към момента към това Амстердам има такова отношение, както Арбат към Москва. Т.е. шоу за туристите, но не и повече. Ние тези райони ще ги заобиколим.

Прочетете повече “Разходка из Амстердам”

Разходка из Ротердам

Преди седмица по това време се разхождах из Ротердам. Мнозина считат Ротердам за архитектурната столица ако не на света, то със сигурност на Европа. Тук има много архитектурни бюра и всяка година се строи по нещо удивително. Градът е бил почти напълно разрушен по време на войната, така че архитектите е имало къде да се развихрят.

Прочетете повече “Разходка из Ротердам”

Да видиш Париж и да не умреш, част 1

Обичате ли Париж, така както аз го обичам? Не? Аз също не го обичам. Най-нелюбимият ми град в Европа. Единственото хубаво нещо в Париж е безупречният градски дизайн. Прекрасни скамейки, стълбове, разкошни обществени пространства, трамвай и спирки. Всичко останало не ми харесва. Лондон, Амстердам, Берлин, Копенхаген, Барселона – там е чудесно, а Париж ще мине и без мен…

Прочетете повече “Да видиш Париж и да не умреш, част 1”

Защо в София не е хубаво

Шеметни небостъргачи, задръстени улици, шум, прах и мръсотия – София е всичко друго, но не и град за хората. И няма да бъде очовечена, докато ние самите не престанем да се дивим на голямото, бързото, лъскавото.

Коментар от Ивайло Дичев:
Градското пространство е наситено с власт и тя ни заварва беззащитни, защото е невидима. Мислим си, че животът е просто така устроен – висиш в задръстване, живееш в сянката на съседния блок, чуваш всяка кихавица у съседите. Тази невидима власт ни въздейства някак подсъзнателно, телесно. Може да не се трогнем много от това, че някой опитва да присвои военен завод на 200 километра от нас, но изпадаме в тиха истерия, когато излезем от дома си и заварим все така осеяния с дупки тротоар, прясно набучен с нелепите зебровидни колчета.

Затова и така спонтанно възникват граждански движения в защита на града, най-често без идеология и дори без ясна програма – просто като рефлекс на телесната самозащита. Повече ги има в места като Стара Загора и Пловдив, за жалост по-малко в София, където градски дух така и не възниква.

Прочетете повече “Защо в София не е хубаво”

Парклет

Какво е това парклет? Това е неголяма обществена зона (да-да, не се отдръпвайте от това словосъчетание), която се обособява върху местата за паркиране на платното и представлява логическо продължение на тротоара.

Прочетете повече “Парклет”

Обща улица. Как Ви се струва?

Как изглежда една обикновена улица? Тротоар, път, а може би и велоалея. Понякога тротоарите са отделени от пътя с огради, да не би пешеходците да избягат. Но има и изцяло различен тип улици, на които колите, пешеходците и велосипедистите не са разделени, а са смесени. Това чудо на урбанистичната мисъл се нарича “shared space” или общо (споделено) пространство. На тези улици няма бордюри, светофари, знаци и пешеходни пътеки. Шофьорите и пешеходците сами се организират, така че да е удобно за всички.

Прочетете повече “Обща улица. Как Ви се струва?”