Как да проектираме улици

Дори и най-прекрасният закон не може да направи от лошия специалист добър. За съжаление, от една страна има лоши закони, в които са залегнали принципи от миналия век, а от друга страна лоши проектанти. Ние ударихме джакпота и за това всеки ден по улиците на града унижават или убиват хора. Обидното е това, че под ударите попадат всички: жители, пешеходци, велосипедисти, шофьори и пътници в автобуси. Никой, дори и не помисля за улицата, като за обществено пространство.

Нека да се опитаме да поправим това и да видим типовите елементи, за които е длъжен да помисли всеки проектант и чиновник в общината.

Прочетете повече “Как да проектираме улици”

Това е Дюселдорф!

Няма да ми повярвате, но пак се оказах в Дюселдорф. Самият аз не вярвам, още повече, че направих всичко възможно да го избегна! Но градът е много странен, всички пътища водят към него! Аз смятах да пътувам за холандския Айндховен и да нощувам там. Но всичко в този ден бе против мен: лошо време, няма коли под наем, няма удобни влакове… И така бях принуден да се върна в Дюселдорф и да нощувам тук.

Градът ужасно ми е омръзнал. Бил съм тук пет пъти и съм го обиколил целия и дори не мога да си представя за какво още да пиша или да снимам. Чувството е малко странно, когато се озовеш на някое място и разбереш, че за него вече си разказал. Ето една сграда – за нея вече си писал, ето трамвай – и за трамвайната система на Дюселдорф си писал. Имам такова усещане, все едно съм в компютърна игра, само че няколко нива назад и всички чудовища вече са убити, а съкровищата са събрани…

А какво ще правим, когато целият свят стане такъв? Струва ви се, че планетата ни е толкова голяма, че цял живот няма да ви стигне да я разучите, а всъщност дори не можете да си представите, колко е малка тя и предсказуема.

Трябва да пийнем немска бира…

Прочетете повече “Това е Дюселдорф!”

Колко етажа ще строим?

Днес искам да си поговорим за етажността на сградите, в които живеем. Както сигурно знаете, масовото жилищно строителство в Русия се опитва да достигне до небесата. В покрайнините на градовете растат едни многоетажни мършави мравуняци, а хората си мислят, че това е нормално. Нима у нас има толкова малко място! Ако вземете един средностатистически американски или европейски град, ще видите, че жилищните райони не са високи, а в САЩ по принцип са едноетажни (което също не е толкова хубаво, но това е отделен въпрос). Високите сгради и небостъргачите се появяват само в бизнес центровете. Това е логично, тъй като е необходимо на едно място да се съберат много работни места, затова и зданията растат нагоре. Но тези райони не са комфортни за живеене.

Прочетете повече “Колко етажа ще строим?”

Разходка из Амстердам

Толкова много пъти съм бил в Амстердам и съм написал толкова много статии, че вече не знам какво да ви разкажа. Амстердам – градът на победилият велофашизъм, град с прекрасни канали, по които можеш да се разхождаш до безкрай. Най-лошото в Амстердам – това са няколко квартала в центъра (червени фенери в близост до кафенетата), където се стича целият световен добитък. Градът има лоша репутация и мнозина малообразовани граждани смятат, че Амстердам – това е да пушиш трева и да натискаш мадама за 100 евро в някоя мръсна стая. За щастие това е концентрирано в определен район и към момента към това Амстердам има такова отношение, както Арбат към Москва. Т.е. шоу за туристите, но не и повече. Ние тези райони ще ги заобиколим.

Прочетете повече “Разходка из Амстердам”

Разходка из Ротердам

Преди седмица по това време се разхождах из Ротердам. Мнозина считат Ротердам за архитектурната столица ако не на света, то със сигурност на Европа. Тук има много архитектурни бюра и всяка година се строи по нещо удивително. Градът е бил почти напълно разрушен по време на войната, така че архитектите е имало къде да се развихрят.

Прочетете повече “Разходка из Ротердам”

Да видиш Париж и да не умреш, част 1

Обичате ли Париж, така както аз го обичам? Не? Аз също не го обичам. Най-нелюбимият ми град в Европа. Единственото хубаво нещо в Париж е безупречният градски дизайн. Прекрасни скамейки, стълбове, разкошни обществени пространства, трамвай и спирки. Всичко останало не ми харесва. Лондон, Амстердам, Берлин, Копенхаген, Барселона – там е чудесно, а Париж ще мине и без мен…

Прочетете повече “Да видиш Париж и да не умреш, част 1”

Защо в София не е хубаво

Шеметни небостъргачи, задръстени улици, шум, прах и мръсотия – София е всичко друго, но не и град за хората. И няма да бъде очовечена, докато ние самите не престанем да се дивим на голямото, бързото, лъскавото.

Коментар от Ивайло Дичев:
Градското пространство е наситено с власт и тя ни заварва беззащитни, защото е невидима. Мислим си, че животът е просто така устроен – висиш в задръстване, живееш в сянката на съседния блок, чуваш всяка кихавица у съседите. Тази невидима власт ни въздейства някак подсъзнателно, телесно. Може да не се трогнем много от това, че някой опитва да присвои военен завод на 200 километра от нас, но изпадаме в тиха истерия, когато излезем от дома си и заварим все така осеяния с дупки тротоар, прясно набучен с нелепите зебровидни колчета.

Затова и така спонтанно възникват граждански движения в защита на града, най-често без идеология и дори без ясна програма – просто като рефлекс на телесната самозащита. Повече ги има в места като Стара Загора и Пловдив, за жалост по-малко в София, където градски дух така и не възниква.

Прочетете повече “Защо в София не е хубаво”