Разходка из Прага: електрически автобус, ремонтни дейности, училищна зона и разбира се, трамвай

Прага е един от най-любимите ми градове. Още повече, тъй като го смятам за идеален за живеене. В Прага се срещат повечето от моите лични критерии за комфортен град: място с история и душа, но не консервиран град-музей; град с комфортен размер; идеално застрояване; безопасни улици; отличен обществен транспорт; голям избор на услуги; приемливи цени и сходна култура. Освен това, тук правят вкусна бира, практически са легализирани леките наркотици и лесно се пътува до съседните страни.

Всеки път, когато посещавам Прага, съжалявам само за едно, че съм си оставил твърде малко време за разходка из града. Този път имах грандиозни планове – да разгледам новите и старите райони, да се повозя на трамвая и други типични за мен неща, но не ми се удаде да свърша всичко. От друга страна, пък всичко вървеше добре!

Прочетете повече “Разходка из Прага: електрически автобус, ремонтни дейности, училищна зона и разбира се, трамвай”

Лион: градската среда на здравия човек

Както обещах, започвам пътните си бележки с Лион. Когато бях тук предния път, се оказа, че относно качеството на градската среда и комфорт, това е най-добрият от големите френски градове. Връщам се след 3, 5 години и…всичко е станало много по-хубаво!

Днес ще Ви разкажа как в Лион се грижат за пешеходците, как е устроената системата за наем на електро автомобил и защо градът все повече се доближава до Копенхаген.

Прочетете повече “Лион: градската среда на здравия човек”

Геноцид за автомобилистите или проста справедливост?

В българските градове се наблюдава явен дисбаланс в развитието на инфраструктурата за личните автомобили и тази за обществения транспорт. Този дисбаланс не се е появил от само себе си. Причината се крие в това, че хората, които вземат решения, управляват градовете или имат влияние върху градските власти, се придвижват изключително с автомобили.

Кметът и останалите чиновници, които виждат града само през прозореца на автомобила си, не могат да го направят удобен. Те не могат да си представят как реално може да се подобри инфраструктурата на обществения транспорт, тъй като практически не контактуват с нея.

Прочетете повече “Геноцид за автомобилистите или проста справедливост?”

Как сами да подобрите града си

Тактическият урбанизъм крачи по планетата! Този инструмент активно се използва в големите градове, когато има съмнение относно това, какво трябва да се появи в някой участък от улицата или кога по тази или друга причина там е възможно да се изгради временно обществено пространство.

Прочетете повече “Как сами да подобрите града си”

Рига, Латвия: вече не е СССР, но все още не е европа

Страните от Източна Европа са много по-интересни за изучаване, отколкото Западните. Все пак по съветско време те правеха същите грешки като България, но после поеха по друг път. Става дума не за политика или икономика, а за развитието на гладовете. Винаги е интересно да се види какво може да се направи с панелните микрорайони, ужасните улици и неуютните между блокови пространства.

Прочетете повече “Рига, Латвия: вече не е СССР, но все още не е европа”

Не ни трябва едноетажна България!

Когато Ви показвам микрорайони със застроени жилищни мравуняци, много читатели предлагат като алтернатива – самостоятелните къщи. На тях им се струва, че собствената къща е идеално жилище и дават като аргумент това: „Вижте Америка – всички там живеят така!

В крайна сметка, безкрайните квартали с частни домове „както в Америка“ малко се отличават от панелните гета относно вредата, която нанасят на града.

Това са два различни полюса, но и това, и другото е вредно и лошо и не работи ефективно в града.

Сама по себе си, частната къща е нещо прекрасно. И в застроените с къщички райони, също няма нищо лошо, но само ако са съвременен тип селища, а не гигантско предградие, в което всеки жител е неразривно свързан с града.

Не е възможно да се възползваме от всички блага на града и същевременно да живеем в дървена къща. Ето защо:

Прочетете повече “Не ни трябва едноетажна България!”

Трамваят в Париж

Историята на парижкият трамвай е уникална. Първите трамваи са се появили в Париж още през 1855 г. Париж е бил един от първите европейски градове, в които са се появили трамвайни мотриси, а в началото на 20-ти век е имал почти 100 км трамвайни линии. Но през 1920 година започва постепенната деградация на трамвая. Тогава се смятало, че трамваят пречи на движението на автомобилите и ликвидирането му се разглеждало като начин за борба със задръстванията. Трамваят е прекратил съществуването си в пределите на Париж на 15 март 1937 г., а в покрайнините на града на 14 август 1938 г.

Изминали 50 години и станало ясно, че само със строителството на нови пътища и нови линии на метрото, транспортните проблеми на града няма да се решат. За това в Париж, както и в много други градове във Франция, започнало възраждане на трамвая. Първата линия на новият парижки трамвай е открита през 1992 г. През 2006 г., след 70 години, трамваят отново се завърнал в центъра на града.

Нека да видим какво се е получило в Париж. У нас, не ясно защо, много хора асоциират трамвая със стара гърмяща метална кутия. В действителност съвременните трамваи съвсем не са това, което се движи по нашите улици.

Прочетете повече “Трамваят в Париж”

Трамваят в Будапеща

Трамвайните линии в Будапеща минават за най-натоварените в света. Първият железен уличен път се е появил в Будапеща на 30 юни 1866 г., а първият електрически трамвай – през 1887 година. Интервалите на движение на трамваите са не повече от 10 минути, а в час пик буквално на всяка минута. Именно в Будапеща могат да се видят най-дългите трамваи в света.

Прочетете повече “Трамваят в Будапеща”

Общественият транспорт в Алжир

Да започнем с метрото. Алжир е единствената африканска страна, освен Египет, където има метро. Алжирският метрополитен бе открит наскоро – на 1 ноември 2011 г. Плановете за строителство на метро в Алжир възникват още през 1970 година във връзка с демографския бум в града и нарастващата потребност от градски обществен транспорт. Официално работата по него започва през 1982 г. През 1985 г. цената на нефта спада и парите свършват. През 1990 г. се възобновява реализацията на проекта и така до неговото завършване миналата година.

Прочетете повече “Общественият транспорт в Алжир”