Не ни трябва едноетажна България!

Когато Ви показвам микрорайони със застроени жилищни мравуняци, много читатели предлагат като алтернатива – самостоятелните къщи. На тях им се струва, че собствената къща е идеално жилище и дават като аргумент това: „Вижте Америка – всички там живеят така!

В крайна сметка, безкрайните квартали с частни домове „както в Америка“ малко се отличават от панелните гета относно вредата, която нанасят на града.

Това са два различни полюса, но и това, и другото е вредно и лошо и не работи ефективно в града.

Сама по себе си, частната къща е нещо прекрасно. И в застроените с къщички райони, също няма нищо лошо, но само ако са съвременен тип селища, а не гигантско предградие, в което всеки жител е неразривно свързан с града.

Не е възможно да се възползваме от всички блага на града и същевременно да живеем в дървена къща. Ето защо:

Загубени възможности и блага

Хората не просто така се заселват в градовете от хилядолетия насам, за това има очевидна причина. В града има възможности за развитие, обучение, търсене на пари, развлечения, работа и т.н. Гъстотата на населението позволява на хората да обменят блага и да се развиват.

Когато се премести в предградието, човек доброволно се лишава от избор. Най-близките достъпни точки, с изключение на къщата, ще са бензиностанцията, един търговски комплекс и шиш кебап на пътя. По тези места няма избор на кафене, бар, библиотека, курсове за деца или школи: буквално няма хора, за да се появи предложение от страна на бизнеса или държавата.

Можем да си припомним вица „защо холандците винаги имат топъл хляб в къщи“, защото живеят компактно, придвижват се през повечето време пеш или с велосипед и по пътя минават покрай пекарната. В предградието може да забравите за подобен живот: в най-добрият случай ще отидеш с колата си до търговския център веднъж в седмицата.

 

Транспорт

Работата в предградията е малко, поради това, ако вашата дейност е свързана с офис, магазин или срещи ще се наложи да се доберете до града. Може да забравите за нормален обществен транспорт: за него е необходима гъстота на населението, без която той просто ще превозва въздух. И като цяло най-накрая ще имате само един вариант – автомобил.

Необходимо ли е да казвам, че с пътуването Ви с автомобил до града ще се създадат проблеми за самия град? Всъщност Вие ще откраднете пари от гражданите, заради собствения Ви комфорт.

Американците вече стигнаха до този извод: Здравей град! Реших да използвам правото си на свобода и да живея в предградията. Сега искам бързо да се придвижа през града. Искам държавните пари да бъдат похарчени за разширяване на Вашите пътища, намаляване на Вашата безопасност, влошаване на здравето Ви и качеството Ви на живот.

Може да захвърлите всичко настрани и да превърнете Варна в Лос Анджелис. За тази цел обаче, ще трябва да разрушите квартали, да преселите хората, да им отнемете бизнеса, да промените улиците и самата същност на града.

 

Екология

Хората произвеждат по-малко отпадъци (било то загуба на енергия или боклук под мивката) когато живеят компактно. Кое е по-лесно за отопление: самостоятелна къща за двама души или апартамент за двама души? Предвид това, че фасадата във втория случай е в пъти по-малка, отговорът е очевиден.

Друг пример. Кое нанася по-малка вреда на околната среда: къща в гората, от която всеки ден някой пътува с кола за продукти или до работа, или човек с апартамент в „бетонната джунгла“, който ходи пеш или с велосипед, или с обществен транспорт? Мисля, че сами разбрахте. Можем да си припомним и за нагрятата повърхност на асфалта, отпадъците от строежите и т.н.

 

Начин на живот

Не забравяйте за медицината! Хората от предградията се движат малко в ежедневието си. Става дума, не за занимания със спорт, а за ходене. Колкото по-малко човек се придвижва пеш, толкова по-бързо умира и струва по-скъпо на държавата.

Не напразно, градовете по света, създават комфортни условия за пешеходци и велосипедисти: хората, които се движат редовно, боледуват по-малко. Дори може и да не забележите това, но придвижването пеш до метрото, спирката или магазина – това е движение и по-здравословен начин на живот, отколкото използването на автомобил.

 

Митът за американската мечта

Усещам как мнозина от Вас вече искат да напишат коментар за едноетажната Америка: „ Ето при тях се е получило и всички са щастливи!“ Не бързайте.

Американската мечта се появява чрез лобиране след Втората световна война. От една страна, едноетажната Америка възниква като отговор на заплахата от комунизъм: „ Ако човек си има собствена къща и късче земя, той никога няма да стане комунист. Той просто няма да има време за това. Собствениците на жилища не стачкуват.“ – казва Уилям Левит, един от бащите на предградията.

От друга страна, перспективата от застрояване на огромни територии и последващите продажби на автомобили (един или повече) за едно семейство, носи много радост на големите корпорации, които биха могли да се окажат в лоши позиции след Втората световна война. Поради тази причина, градът започна да се руши в полза на пътищата, а къщите да се строят в полета за картофи.

Детройт през 1950 г., 1967 г. и 1997 г.

70 години след началото на строежа на големите американски предградия започва обратен процес: хората започнаха отново да се връщат в града и да се заселват в многостайни апартаменти. За проблема започна да се пише, да се провеждат изследвания и да се изучава чуждия опит. Изследванията посочиха, че заради постоянните пътувания до работните места от предградията и обратно, в 50 големи агломерации на САЩ, обществото губи 107 милиарда долара. Поради тази причина, все повече американски градове се обръщат към ползата от пешеходните инфраструктури. Появяват се идеи, разрушените по-рано територии, да бъдат възстановени, например в Детройт (на спътниковата снимка).

Ценностите също се променят: ако сравните американските сериали преди 20 години и съвременните, ще видите, че главните герои вече живеят в града, а не в покрайнините. Явно им омръзна да прекарват живота си зад волана на автомобила.

 

Как трябва да бъде

Градовете трябва да бъдат компактни – тогава те ще бъдат удобни за пешеходците, велосипедистите, шофьорите на градския транспорт и предприемачите. При такава ситуация отпада проблема с транспорта, околната среда и устойчивото развитие като цяло.

Но трябва да се начертае граница между комфортните и привлекателни условия за хората и гъстотата на населението. Хонконг и Делхи не предлагат всички блага на града, а по-скоро принуждават човек да избяга от там при първа възможност. За това се смята, че идеалният компромис е 7-етажно жилищно застрояване.

Самата жилищна сграда трябва да бъде разнообразна. Апартаментите могат да бъдат на две нива, със малък участък на първия етаж, с изход към покрива. Трябва да има жилища за любителите на красивите гледки, къщи-близнаци, средноетажни, нискоетажни, човек трябва да има избор спрямо портфейла си и начин на живот. В града може да има и самостоятелни къщи със собствен участък, но по-близо до предградията и на съответната цена.

Трябва да има прост принцип на застрояване: гъстотата на заселване трябва да намалява от центъра към предградията. В близост до спирките на метрото и железопътните линии гъстотата е по-висока в сравнение с отдалечаването на скоростния транспорт.

Самостоятелните къщи не могат да бъдат масови. Не трябва да си поставяме цели от типа: „на всеки българин – къща“, тъй като това ще убие градовете.

Хората ще бягат към предградията, строителният отрасъл ще започне да загива, градът ще губи от данъци и едновременно с това ще се появи необходимостта да се спасиш от ежедневната миграция от предградията. Ще се получи порочен кръг, който трудно може да бъде прекъснат.

Трябва да различаваме вилните зони от предградията от американски тип. У нас все още няма такива райони, но започват тук там да се появяват. Важното е тенденцията да се прекрати в зародиш, преди да се превърнем в безкрайно поле от къщички.

 

Източник.

 

Други статии

One Reply to “Не ни трябва едноетажна България!”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *