Днес искам да си поговорим за етажността на сградите, в които живеем. Както сигурно знаете, масовото жилищно строителство в Русия се опитва да достигне до небесата. В покрайнините на градовете растат едни многоетажни мършави мравуняци, а хората си мислят, че това е нормално. Нима у нас има толкова малко място! Ако вземете един средностатистически американски или европейски град, ще видите, че жилищните райони не са високи, а в САЩ по принцип са едноетажни (което също не е толкова хубаво, но това е отделен въпрос). Високите сгради и небостъргачите се появяват само в бизнес центровете. Това е логично, тъй като е необходимо на едно място да се съберат много работни места, затова и зданията растат нагоре. Но тези райони не са комфортни за живеене.
Размерът на сграда, подходяща за хората е например 7 етажа. Основният критерий е зрителният контакт на човека с улицата. Сградата може да е по-ниска, но не е желателно да е по-висока. Най-интересното е, че когато се опитваш да обясниш, защо е по-добре да се строят ниско етажни жилищни сгради, веднага започват да ти показват снимки от Ню Йорк: „Ниско етажни, да бе да, кажи това на американците!“
При такива изказвания, веднага си проличава, че човекът никога не е бил в Ню Йорк. Тъй като, Ню Йорк по принцип е ниско етажен град. А къде са тогава знаменитите небостъргачи? Небостъргачи в действителност има, но те са в Манхатън. И по-точно в два района – Долен Манхатън и Мидтаун. Там се намират най-високите сгради в града и те са причината туристите да си мислят, че целият град се състои от небостъргачи.
Типичните постройки в Ню Йорк са по-скоро такива:
Това са жилищни сгради от 5-8 етажа.
Или така:
Нови сгради в Уилямсбърг – 6-7 етажа.
Сградите в покрайнините и предградията като цяло са едноетажни. Това вече не е град. Изцяло ниско етажни постройки също не са добро решение. Заради изключително ниската плътност жилищните райони се разтягат на по-голямо разстояние с всички произтичащи от това проблеми. Но това е отделен въпрос, за който ще говорим друг път.
Нека да видим и други градове.
Мелбърн
В Мелбърн действат много строги правила в градското планиране. В централната част например, е забранено да се строят сгради по-високи от 24 етажа. В другите райони, максимално допустимата височина също е законодателно ограничена. Ако погледнем на картата ще видим, че в центъра на Мелбърн, средната височина на сградите е от 30 до 60 метра, а останалите три четвърти от града е застроен с ниско етажни къщи с височина 10.20 метра (3-6 етажа).
Така изглежда в реалния живот.
Едноетажен Мелбърн.
Новите жилищни сгради се строят до 10 етажа.
Ванкувър
Във Ванкувър всички високи сгради са концентрирани на неголям участък на полуостров в залива Бърнард. Останалата част от полуострова е заета от старият града, височината на сградите там е с размер между 5 и 30 метра. Но ако не вземем предвид центъра, то средната височина на сградите във Ванкувър е не повече от 10 метра. Много от кварталите на Ванкувър приличат повече на предградия с тихи улици и двуетажни частни домове.
Торонто
В Торонто, основната част от най-високите сгради е съсредоточена в деловия център в южната част на града. По протежение на пътя от центъра към северната част, са разположени още няколко квартала с високи сгради. Но като цяло около 90% от града е застроен със жилища, височината на които не е повече от 15 метра (5 етажа). Търсенето на жилища в Торонто е огромно, поради тази причина са много скъпи.
В последните години градските власти се опитват да предоставят на жителите нещо по-евтино и по-достъпно и поради тази причина започват да строят многоетажни жилищни сгради (тук ги наричат „кондо“). Заради икономии, апартаментите там са с малка площ и ниски тавани. За сега не е ясно какъв извод ще трябва да си извадят градските власти от този експеримент.
Но основната част от града все още изглежда така:
Сан Франциско
Целият Сан Франциско е разделен на зони, всяка от които си има свои ограничения за височината на строителството. В деловия център височината на сградите може да стигне до 180 метра, но това не е показател, тъй като деловия център заема много малка част от града. Останалата територия на града е застроена със сгради със средна височина 30 метра. Всички опити за увеличаване на височината на сградите в тези райони неизменно се възприемат с враждебност от длъжностни лица, политици и обществеността.
Сан Франциско от въздуха.
И от земята
Джърси Сити
Голяма част от Джърси Сити също е заета от жилищни зони с ограничение във височината на сградите (отделени са със син цвят). Тази зона се дели на няколко типа. Единият от тях е с едноетажни или двуетажни части жилищни сгради (най-разпространеният), а има е подтип със жилищни сгради до 4 етажа (срещат се по-рядко, обикновено до главните пътища или индустриални зони). Понякога се срещат малки райони с високи жилищни сгради, но това са редки случаи. Те се строят само там, където има готова и пригодена за такова строителство инфраструктура.
Лондон
В централните райони на Лондон (Сити, Уестминстър, Кенсингтън и няколко други) има достатъчно много сгради с височина 30, че и повече метра. Но те съставляват дори по-малко от половината от центъра на града, а останалата част е заета с ниско етажни сгради. Високите сгради извън центъра са дори по-малко. 70-90% от построените жилищни сгради са не по-високи от 20 метра. Свободната земя в Лондон е много малко, но въпреки това градът не се стреми към строителство на небостъргачи. Вместо това, към ниско етажните сгради се оставят по-малко място за площади или се разполагат по-близо една до друга.
Старият град изглежда така.
Покрайнините:
А ето и нови жилищни сгради в нови квартали:
Париж
Ако в разглежданите градове най-високите сгради са съсредоточени в центъра, то в Париж всичко е на обратно. Тук целият център е зает с ниско етажни исторически сгради. Парижаните се грижат за историческия облик на града си и поради тази причина е забранен строежът на сгради по-високи от 25 метра. По-близо към предградията правилата не са толкова строги. На практика, във всички нецентрални райони е разрешено да се строят сгради с височина до 31 метра. Дори има няколко района, където разрешената височина достига 40-50 метра. Но ако погледнете жилищните сгради, няма да видите многоетажни мравуняци.
А ето как изглеждат новите.
Напомням Ви, че много рискувате ако си купите апартамент в многоетажен мравуняк. Много скоро всички подобни микрорайони ще се превърнат в гето, хората ще напускат, а недвижимостта там ще започне да се обезценява. И сигурно ще бъдат разрушени още докато сме живи!
Евала братле,
много хубав превод.
Моля да уточняваш, че става дума за руснак, пишещ статии на руски, а това тук е превод на тези статии.
Възниква двусмисли като “при нас” “в москва” и т.н.
Нека да е ясно, че не става дума за България, София, Пловдив или т.н.
Поздрави,
keep up the good work!
Да, много добра забележка ! :)… Защото има огромна разлика между жилищните квартали в България, където са средно 6-8 етажни сградите и Русия където средната етажност е 15 – т.е. двойно !…. Или иначе казано при нас панелните комплекси са изградени в правилния човешки мащаб до който за достигнали и другите държави, като най-съвременни тенденции за обитаване…., но който ние престанахме да спазваме от началото на 90 ?!?!… Защо ?!?!