Някои неща, които касаят градската среда и конкретно проектирането на улиците, изглежда са съвсем неочевидни. Например, когато за да се намалят произшествията на улицата, трябва да се премахнат маркировката и пътните знаци.
Вече виждам, как след като е прочел предходното предложение, всеки катаджия започва да се върти, да съска и дими, защото не е способен да си представи път без един куп знаци. Заради позицията на КАТ, много от нашите улици са буквално затрупани от пътни знаци.
Вчера бе публикувано изследване, обхващащо 12 големи мегаполиса, което показа, че в градовете, в които има обособени велоалеи, улиците са по-безопасни, не само за велосипедистите, но и за шофьорите и пешеходците. Учените от университетите в Колорадо и Ню Мексико поясняват, че в градовете със защитени и обособени велоалеи, в ПТП загиват с 44% по-малко хора, отколкото в средно големите градове.
„Обособените велоалеи се оказаха един от основните фактори, водещи до намаляване на смъртността и травмите сред участниците в пътното движение“, съобщава в портала Streetsblog Уесли Маршал – доцент в университета Колорадо в Денвър. „Ако Вие влагате всичките си усилия в това да направите града по-безопасен за голям брой велосипедисти, то в края на краищата, той ще стане по-безопасен за всички“.
Прочетете повече “Искате безопасни улици? Направете велоалеи!”
Привет на всички. На горната снимка виждате остров за безопасност. От името му следва да е ясно, че той се поставя с точно определена цел. Това е изключително просто и евтино нещо в сравнение с бордюрите, знаците и асфалта, но е трудно да бъде открито по нашите улици. Обикновено, когато стане дума за тези острови, катаджиите и проектантите започват да се смеят и измислят небивалици от рода на увеличавате на аварийните случаи (да-да, островите за безопасност увеличават произшествията), почистването на снега и други подобни митове.
Като цяло, в цивилизования свят, островите за безопасност отдавна са станали неотменима част от елементите за спасяване на живот и създаването на удобни пътища: те не са нужни само на пешеходците, но помагат и на шофьорите!
Прочетете повече “Едно просто нещо, което спасява много животи”
Как вече 40 години в цивилизовани държави разбират, че няма никакъв начин да построиш удобен, безопасен и справедлив град, където почти всички се предвижват с кола. Това е много поучителна история. Те са търсели решения за един удобен град по метода на проба-грешка, а ние имаме пред себе си вече готови примери. Ако искате да прочетете подробно за транспортното планиране в града, заповядайте.
Някой може да каже: “Това не Ви е Амстердам!” Същите тези градове, които днес ни се струват удобни за разходки, до вчера тънеха в задръствания, а по тротоарите не можеше да се мине. Аз вече съм показвал, как са изглеждали тези градове преди 40-50 години. Хората са сбутани на тесен остров между прелитащи от двете им страни автомобили. Да, 50 години назад холандците са имали възможност да се почувстват като в България през 21-ви век.
Докато целия цивилизован свят дестимулира използване на автомобили в града, тук приключва строежа на една магистрала сред жилищни квартали, която по някакво недоразумение се нарича булевард. И все пак, може би не всичко е толково лошо? И нашите чудесни пътни инженери са намерили решения, които позволяват не само на водачите да се чувства щастливи, но и нуждите на пешеходците и велосипедистите не са забравени?
Каня ви на разходка по край булеварда магистрала Левски, от кръгово на бул. Владислав Варненчик и до бул. 8-ми Приморски полк Полк и обратно.
В сравнение с Финландия, столицата на Швеция изглежда като Лас Вегас! Не в смисъла на лоша архитектура или ориентация към автомобилите, а в човешки план. По улиците има много хора, кипи живот и е пълно с приятни детайли. Ако Хелзинки Ви се струва космически, то Стокхолм е една глава над него.
Но искам да сложа акцент върху шведската фикс идея: безопасността на пътното движение. Vision Zero или нулевата търпимост към смъртта, стартира в Швеция през 1997 г. За 25 години (1990-2015) смъртността в пътните катастрофи тук е намаляла със 66%, днес годишно загиват 2,8 души на 100 000. При това с население от 9.8 милиона души има 6,1 милиона автомобили – нивото на автомобилизация е дори по-висока, от колкото у нас.
Тук са решили да стигнат и по-далеч, смърт причинява не само желязото със скорости – слабата подвижност на хората бавно, но сигурно краде от живота. Сега при планирането и реализацията на решенията се стремят максимално да стимулират хората да се движат повече пеш или с велосипед. Ако вие имате добра идея, но тя влошава условията за пешеходците и велосипедистите, значи не е толкова добра.
Нека да видим, какво толкова са измислили!
Прочетете повече “Стокхолм – столицата на пътната безопасност”
Сам по себе си, автомобилът не носи опасност – с него дори можеш да си играеш, ако е паркиран и стои спокойно. Но всичко се променя, когато започне да се движи, тъй като най-опасното всъщност е скоростта. Може дълго време да се опитвате да нагласите градските улици за високоскоростен трафик, но това няма да завърши с успех, според целия световен и български опит.
В някой момент, по света осъзнаха, че изграждането на пътни възли, премахването на пешеходните пътеки и светофари, носи повече вреда, отколкото полза. И проблемът не е само в транспорта (улиците не са приспособени за бързото усвояване на голям брой лични автомобили – за това са основните видове обществен транспорт и вътрешните градски улици), но и в безопасността. Поради тази причина, в цял свят има правило пределната скорост в градовете да не надвишава 50 км/ч. По-точно, така беше до скоро, днес градовете масово намаляват тази скорост до 20-30 км/ч.
Всяка година в ПТП загиват повече от 1 350 000 души, но този проблем не получава същата гласност както самолетните, морските или железопътните катастрофи. Мнозина считат смъртта по пътищата за неизбежно и естествено зло. Но това е съвършено грешен подход.
Авторите на подхода „Безопасна система“ отделят максимално внимание на човешкия живот и на това, колко уязвим е той. Те изхождат от това, че дори най-съзнателните хора правят грешки и никой не е длъжен да плаща с живота си за това. Важно е да помним това, когато мислим за безопасността на тези, които се придвижват из града с велосипед, мотоциклет или просто пеша, тъй като тези хора са особено уязвими и са повече от половината, загинали на пътя.
„Устойчива и безопасна среда“ – това е доклад на WRI Ross Center for Sustainable Cities и Световната банка, публикуван в началото на 2018 г. В него са предложени идеи за проектиране на относително безопасни улици, удобни за всички участници в движението. Ако се изпълняват и осемте ключови точки ще се намалят основните рискове и ще се направи живота в града по-безопасен.
Понякога вали сняг и най-добрите световни практики се появяват на градските улици в цялата страна!
Автомобилното развитие в градовете и обществата е един от основните проблеми на 21 век. Проблемите със здравето, екологията, смъртността, загубата на ресурси – възникват заради желанието на човек да сутрин да тръгне на работа с автомобила си. Това е трагедията на общите блага, за която у нас малко се говори.
В западните страни страдат по-дълго от този проблем, мнозина вече са видели цялостното картина на случващото се и се опитват да въведат контрол икономически и физически. Правилото е просто – да се движиш с личния си автомобил из града само при крайна нужда, а не защото днес така ти се е приискало. Това е непопулярна, но необходима мярка. По-нататък, авторът на текста Driving is the new smoking сравнява автомобилите с цигарите и намира много общи неща.
В държавите на Европа е приета концепцията за нулева търпимост към смъртността (Vision Zero). След всяко произшествие с пострадали там се провежда разследване, а първостепенната отговорност носи държавата. Дори ако всичко е направено по стандарт, пак може да бъдеш лишен от длъжност или от свобода: ти си специалист, поради тази причина си длъжен да предвидиш опасните участъци от пътя и да ги обезопасиш. Стандартите задават рамките на допустимостта, а конкретното решение винаги се взима от проектанта.
Сега нека да погледнем пътищата и улиците в Норвегия, една от най-безопасните страни в света: по данни на Световната здравна организация, в автомобилни катастрофи загиват 3,8 души на 100 000. За сравнение в България са 10 души на 100 000.
Прочетете повече “Как да направим улиците безопасни: да вземем пример от Норвегия”