С какво могат да Ви помогнат урбанистите

Преди дни, след чаша вкусен чай с познат архитект, тръгна разговор за това „кои са тези урбанисти и с какво изобщо се занимават“. С пътните инженери, архитектите или лекарите всичко е ясно, но за урбанистите въпросът е интересен, всеки има собствен отговор от „такава професия не съществува“ до „това е супермен“. За това и у нас за урбанисти се смятат и проектантите на огради, и еколозите, и дори предприемачите. Сега ще Ви представя моята гледна точка.

Прочетете повече “С какво могат да Ви помогнат урбанистите”

Булевард Левски и пешеходец (Варна)

Как вече 40 години в цивилизовани държави разбират, че няма никакъв начин да построиш удобен, безопасен и справедлив град, където почти всички се предвижват с кола. Това е много поучителна история. Те са търсели решения за един удобен град по метода на проба-грешка, а ние имаме пред себе си вече готови примери. Ако искате да прочетете подробно за транспортното планиране в града, заповядайте.

Някой може да каже: “Това не Ви е Амстердам!” Същите тези градове, които днес ни се струват удобни за разходки, до вчера тънеха в задръствания, а по тротоарите не можеше да се мине. Аз вече съм показвал, как са изглеждали тези градове преди 40-50 години. Хората са сбутани на тесен остров между прелитащи от двете им страни автомобили. Да, 50 години назад холандците са имали възможност да се почувстват като в България през 21-ви век.

Докато целия цивилизован свят дестимулира използване на автомобили в града, тук приключва строежа на една магистрала сред жилищни квартали, която по някакво недоразумение се нарича булевард. И все пак, може би не всичко е толково лошо? И нашите чудесни пътни инженери са намерили решения, които позволяват не само на водачите да се чувства щастливи, но и нуждите на пешеходците и велосипедистите не са забравени?

Каня ви на разходка по край булеварда магистрала Левски, от кръгово на бул. Владислав Варненчик и до бул. 8-ми Приморски полк Полк и обратно.

Прочетете повече “Булевард Левски и пешеходец (Варна)”

11 принципа за добра крайбрежна алея

Към водата в града може да се отнасяме и по-разумно: тя може да бъде или място за лодки и със защитни бариери от наводнения, или приятно място за ежедневен отдих. Понякога улитарният подход се сблъсква с желанието да се благоустрои крайбрежната улица и в резултат от това се получават бетонни участъци, парите са похарчени за нищо.

По долу съм посочил 11 принципа за изграждането на удобна крайбрежна, взети от Projects for Public Spaces. Ако ги следвате хората ще се влюбят във Вашата крайбрежна алея и тя ще се ползва с успех.

Прочетете повече “11 принципа за добра крайбрежна алея”

Шведският път за възстановяване на града

Малмьо е третият по големина град в Южна Швеция, с население малко повече от 300 000 души. Исторически и географски причини превръщат града в главният индустриален център на страната: тук се намира най-голямото скандинавско пристанище, фабрики на автомобилния гигант SAAB, строителни и обслужващи предприятия. През 1960-та година Малмьо е най-големият производител на съдове в света, 50% от населението на града е било заето в промишлеността.

През 1970 –та година конкурентоспособността на шведската промишленост спада и производствата започват да се закриват, а през 1986 г. банкрутира най-големия завод за производство на съдове в Малмьо. Хиляди души губят работата си, рязко се повишава ръста на престъпността, хората започват да напускат града, общината започва да натрупва големи дългове. През 1995 г. в Малмьо е регистрирано най-високото ниво на безработица, броят на пенсионерите надвишавал средният за страната, градът получава статус на най-депресиращия в Швеция.

Но това вече е в миналото. Как го постигнаха?

Прочетете повече “Шведският път за възстановяване на града”

Краков: най-европейския град в Полша

До сега не съм бил в Краков, а градът според мен се асоциира с три неща. Първото и най-страшнот: на 60 км от града се намира един от най-големите концентрационни лагери: Освиенцим. Това е полското име, на немски лагерът се е казвал Аушвиц. Освен това, недалеч от Краков се намират някакви вълшебни солни мини, които са превърнати в музей. А не трябва да обръщаме гръб и на краковския салам. Не много градове могат да се похвалят със собствени продукти, известни по целия свят!

Прочетете повече “Краков: най-европейския град в Полша”

Колко паркоместа трябва да има една жилищна сграда

Не можете да паркирате пред дома си? Нека да позная, за това са виновни строителите, архитектите и чиновниците? А ако променят стандартите и разрешат всеки апартамент да има по едно паркомясто, ще бъде ли по-добре? Не и не! Това може и да противоречи на логиката, но колкото по-малко задължителни места за паркиране има пред жилищните сгради, толкова по-добре ще бъде за всички.

Българите са свикнали да мислят, че всеки им е с нещо длъжен и непременно трябва да има място за паркиране на личния им автомобил. Така смятат не само обикновените граждани, но и чиновниците. Това е толкова популярно твърдение, че дори се използва в предизборните кампании. Има и изключения, но те са по-скоро статистическа грешка.

Прочетете повече “Колко паркоместа трябва да има една жилищна сграда”

Гьотеборг – градът на трамваите

Всеки град е длъжен да работи над вида и имиджа си. Важно е не само да се поддържат сградите в нормален вид, да се почистват улиците и да се създава комфортна градска среда – но също така не трябва да се забравя и индивидуалността. Детайлите, архитектурата, траспорта са неща, по които хората различават един град от друг. Никога няма да объркаме Ню Йорк с Париж или Барселона с Москва, защото те са различни и това е ясно видимо.

Големите градове по-лесно създават уникална архитектура или наливат средства в специалния дизайн на автобусите, но как се справят малките градове? Църквите и украсените сгради не удивляват хората. В шведския град Гьотеборг, например има приличен стар център, малко съвременна архитектура и е просто комфортно – това е хубаво, но с подобно нещо може да се похвали всеки втори европейски град. Струва ми се обаче, че тук са намерили изход –те просто поддържат старите трамваи в добро състояние, а те вече формират индивидуалността.

Прочетете повече “Гьотеборг – градът на трамваите”

Стокхолм – столицата на пътната безопасност

В сравнение с Финландия, столицата на Швеция изглежда като Лас Вегас! Не в смисъла на лоша архитектура или ориентация към автомобилите, а в човешки план. По улиците има много хора, кипи живот и е пълно с приятни детайли. Ако Хелзинки Ви се струва космически, то Стокхолм е една глава над него.

Но искам да сложа акцент върху шведската фикс идея: безопасността на пътното движение. Vision Zero или нулевата търпимост към смъртта, стартира в Швеция през 1997 г. За 25 години (1990-2015) смъртността в пътните катастрофи тук е намаляла със 66%, днес годишно загиват 2,8 души на 100 000. При това с население от 9.8 милиона души има 6,1 милиона автомобили – нивото на автомобилизация е дори по-висока, от колкото у нас.

Тук са решили да стигнат и по-далеч, смърт причинява не само желязото със скорости – слабата подвижност на хората бавно, но сигурно краде от живота. Сега при планирането и реализацията на решенията се стремят максимално да стимулират хората да се движат повече пеш или с велосипед. Ако вие имате добра идея, но тя влошава условията за пешеходците и велосипедистите, значи не е толкова добра.

Нека да видим, какво толкова са измислили!

Прочетете повече “Стокхолм – столицата на пътната безопасност”

Ще бъдат ли доволни потомците на новите райони?

Основният проблем на новите райони в българските градове се крие не в лошата архитектура, неудобните междублокови пространства или ужасното транспортно обслужване – това са последствия от един прост, но изключително важен проблем: никой не мисли какво ще стане с тези сгради и жилища след като бъде готов обекта. За някои е важно бързо да продадат апартаментите, а други да отчетат нов рекорд по предадени квадратни метра.

Най-печалното в случая е, че потенциалните купувачи също не мислят за бъдещето по време на покупката. Това е едно от най-важните вложения в живота на човек, но всички гледат само първоначалната цена и не мислят за възможните проблеми и загуби. Ето защо въпросите свързани с паркирането, детските градини, сутрешните задръствания или отсъствието на зелени площи, възникват не по време на покупката, а след година-две – когато хората изведнъж осъзнават печалната реалност. И това е само върхът на айсберга, тъй като жилището трябва от време на време да бъде ремонтирано, да се управляват общите части и т.н.

Днес искам да Ви покажа района Хамарби Щьостад в Стокхолм. Тук не са бързали с проекта и завършването му, за сметка на това се е получил балансиран и устойчив към измененията пълноценен градски район.

Прочетете повече “Ще бъдат ли доволни потомците на новите райони?”

Зона 30 км/ч е по-добре да бъде

Сам по себе си, автомобилът не носи опасност – с него дори можеш да си играеш, ако е паркиран и стои спокойно. Но всичко се променя, когато започне да се движи, тъй като най-опасното всъщност е скоростта. Може дълго време да се опитвате да нагласите градските улици за високоскоростен трафик, но това няма да завърши с успех, според целия световен и български опит.

В някой момент, по света осъзнаха, че изграждането на пътни възли, премахването на пешеходните пътеки и светофари, носи повече вреда, отколкото полза. И проблемът не е само в транспорта (улиците не са приспособени за бързото усвояване на голям брой лични автомобили – за това са основните видове обществен транспорт и вътрешните градски улици), но и в безопасността. Поради тази причина, в цял свят има правило пределната скорост в градовете да не надвишава 50 км/ч. По-точно, така беше до скоро, днес градовете масово намаляват тази скорост до 20-30 км/ч.

Прочетете повече “Зона 30 км/ч е по-добре да бъде”