Как да откъснем ръцете на вандалите: 8 ефективни начина

Стрийт-арт – това е добро и често (ако изпълнението е професионално) красиво оформление на града, то го съживява и понякога помага да скрием малките недостатъци. В някои случаи графитите се превръщат в нова градска атракция или в културно явление, а самите художници не се разстройват, ако след време работата им е заменена с нова.

Съвсем друго нещо са графитите в градския транспорт. Първо, обществения транспорт не е предназначен за графити. Това просто е неудобна площадка. Да сте срещали някога добри графити във вагоните на влака или метрото? Аз –не, освен ако не е бил някакъв специален вагон с твърда и равна стена. Най-често с графитите се покриват някои грозни места, зацапват се стъклата или фаровете… Защо го правят не е ясно.

Прочетете повече „Как да откъснем ръцете на вандалите: 8 ефективни начина“

Летни веранди

Какви трябва да бъдат летните кафенета и веранди в града? Тук всичко е много просто. На първо място, те трябва да работят за града: да го правят по-красив, а улиците и фасадите по-дружелюбни. Винаги е по-приятно да се разхождаш из град, където хората седят на столчета и пият кафе. Колкото повече нормални хора има по улицата, толкова по-добре. Поради тази причина летните кафенета и веранди са необходими. За съжаление, много от собствениците на заведения гледат на лятото, като на възможност да заграбят част от улицата.

Прочетете повече „Летни веранди“

Среда без бариери. За кого и как?

В последно време често чуваме тезата за без бариерна среда, но на кого е необходима тя? Първото, което ни идва на ум – за трудноподвижни групи от населението. Това е вярно, но само наполовина, всъщност без бариерната среда е необходима на всички жители и по-надолу ще разкажа защо, ще покажа е примери как това работи във Франция.

Прочетете повече „Среда без бариери. За кого и как?“

До и после: 41 трансформации на обществени пространства (снимки)

За да бъде един град удобен е необходимо правилно да подредим приоритетите си. Кой е важният в града? Пешеходецът? Автомобилът? Велосипедистът? У нас е прието на първо място да се обслужват интересите на шофьорите. Като цяло, автомобилното лоби е доста силно. Те си извоюват привилегии, искат да бъде отдадена общинска земя за паркинги, да се изградят нови пътни възли, надлези, да се премахнат светофари. Оставаме с такова впечатление, че всички в града се движат с автомобили, въпреки че не е така. Например в София, само около 35% (данни за 2014 година от MOTT Macdonald и ЦГМ) от жителите на града ползват автомобил, за да отидат на работа. Останалите 65% използват градския транспорт или се движат пеша.

Да се направи града удобен за автомобилите е невъзможно. Просто мястото не достига, за да могат всички желаещи да шофират комфортно автомобилите си. Дори американските градове, които традиционно се развиват като градове за автомобили, разбраха това и започнаха да променят приоритетите си.

Градът се променя, разрушават се надлези и тунели, обществените пространства се облагородяват. Градът на бъдещето е удобен за пешеходците. Бразилското бюро за градско планиране Urb-i е събрало примери за най-удачните преобразувания на градските пространства н целия свят, като се използвали снимки от Google Street View.

Прочетете повече „До и после: 41 трансформации на обществени пространства (снимки)“

Добър пример за благоустройство


В началото на юли посетих Будапеща. Много обичам този град и вече не веднъж съм писал за него. Този път ми оставаха няколко часа преди полета, през които да се разходя из столицата на Унгария. Като цяло Будапеща е един от най-добрите градове в Източна Европа. Дори по-добър от Прага. Радвам се, че с всяка година Будапеща се подобрява все повече и повече. Централните улици се ремонтират, навсякъде се вижда качествено благоустройството на обществените пространства. Кметовете на български градове трябва да бъдат пратени в Будапеща за повишаване на квалификацията им.

Нека да видим няколко примера за градско благоустройство.

Прочетете повече „Добър пример за благоустройство“

София, мой малък Копенхаген


Новата мисия на датския урбанист Ян Геел е да се пребори хората в нашата столица да имат повече права от автомобилите.

„Няма божие правило, което да гласи, че трябва да правим автомобилите щастливи. Всички си мислим, че това колко трафик има в един град е божи постулат. Изобщо не е така.“ Ян Геел говори ведро и с чувство за хумор, въпреки че вече дванадесети час е на крак. Датският архитект е в София, за да представи книгата „Градове за хората“, която току-що излезе на български език, и да сложи началото на работата си с главния архитект на София Здравко Здравков, по чиято покана е тук.

Геел пристига в един от онези особени октомврийски дни, в които краят на лятото се усеща рязко. Падащите жълти листа отмиват и последния цвят от улиците, а хората са се натъпкали в автомобили, автобуси и задръствания, за да се скрият от дъжда. След 20 ч., когато свършва и лекцията на датския архитект, навън почти няма хора и това вероятно ще продължи до март следващата година.

Думите на архитекта обаче те изпращат в друг свят. Геел е инвестирал повече от 50 години от живота си в това да осмисля грешките в градската среда, които карат хората да се затварят в колите и домовете си. И да предлага решения как те да излизат повече навън, да се срещат и разхождат, и да карат велосипеди.

Прочетете повече „София, мой малък Копенхаген“

Време е! Нека изкараме хората на улиците!

Да се изкарат хората на улицата не е толкова лесно. На този въпрос у нас не се отделя достатъчно внимание, но в други държави това е приоритетна задача. Чиновниците провеждат непопулярни реформи, изправят се срещу лобистите, корпорациите харчат милиони и всичко това само за да излезете и да тръгнете по улиците.

С интерес отбелязвам, как някои мои познати, които заминаха за Европа и Щатите, започват да се хвалят с извървените от тях километри на ден. Повечето хора, пристигайки в Лондон, Амстердам или Ню Йорк, не бързат да скочат в такси или метро, а с удоволствие се разхождат цял ден из града. При това изобщо не ги интересува дали са били вече там или не. Много от български градове не стават за разходка. Причината за това, не се крие в разрухата, лошите пътища, студената зима или горещото лято, а в устройството на града.

Прочетете повече „Време е! Нека изкараме хората на улиците!“

Защо подлезите не са добра идея

Всеки път се намират хора, които не разбират, защо е необходимо в града да се поставят „зебри“, вместо принудително да се вкарат пешеходците под земята. Ползата от подлезите е навярно най-масовото заблуждение. В нея вярват, и чиновниците, и КАТ, и обикновените хора. Въпреки че всички изследвания сочат противното.

Съвсем непонятна е причината, поради която се финансират и строят подлези на неголеми градски улици. Ако авторите на тези промени бяха прочели някоя книжка или хвърлили поглед върху чуждестранния опит, щяха да знаят, че положителното в подлезите и надлезите е много малко. Но те не са чели.

Прочетете повече „Защо подлезите не са добра идея“

Идеалната улица

Днес ще Ви разкажа за идеална улица, например булевард „Лефевр“ в Париж. Разбира се, когато казвам „идеална“, не е заради това да започнете да търсите снимки с недостатъците й и да ми ги пращате. Недостатъци могат да се открият винаги и навсякъде. По-скоро трябва да обърнете внимание на това, как може да се строи улица в град, в който мислят за комфорта и безопасността на пешеходците. За съжаление, не мога да посоча нито една улица, която да е толкова удобна, красива, чиста и комфортна. Като сега не става дума за историческите сгради, които карат и най-невзрачната улица да изпъкне. Става дума за планиране на тротоарите, пътното платно, пешеходните пътеки и другите елементи на пешеходната инфраструктура.

Прочетете повече „Идеалната улица“

Идеалният жилищен двор е без паркинг

В статията за паркингите споменах, че всички те трябва да бъдат платени, а много от читателите ме попитаха, какво да правим с дворовете. Отговорът ми е: паркингите във всички дворове трябва да са платени или въобще да ги няма. Хайде да се разберем!

Искам да Ви разкажа за идеалния двор. Веднага ще кажа, че няма да си губя времето с юридическите аспекти, тъй като сега законодателството не е съвършено, но това не означава, че не можем да си поставим цел.

Прочетете повече „Идеалният жилищен двор е без паркинг“