На какво може да ни научи Талин

При предишното ми посещение, Талин ми се стори хладен и мъртъв град. Уж всичко е точно и на мястото си, но няма живот. Подобни неща ме отблъскват за повторно посещение на градовете, но упорито ми се струваше, че предния път просто не ми е провървяло и при първото си посещение съм бил в кома. Трябва да призная, че по отношение на времето всичко се оказа вярно, а самият град е много интересен!

Квартали и благоустройство

Историческият център е излизан и е магнит за туристите. С всяка година пешеходната част се разраства, а обществен транспорт тук по принцип няма:

До 10 часа сутринта пешеходните зони могат да се използват за разтоварване на стока. Интересно е, че поставените ограничителни фигури не пречат на преминаването на техниката по всяко друго време. Разказаха още, че градът е приключил договора за използване на творбите на този скулптор, за това повече нямат право да купуват фигури на гълъби.

На панаира продават алкохол.

Секат и елхички за украса! Варвари!

В края на краищата всичко е наред: по улиците може да се пие, а елхичките – екологично чист възобновяем ресурс. В Талин например, елхите са поставени в центъра за придаване на празнично настроение и да отвлекат туристи от Рига. Тези елхи са от санитарната сеч на горите, тях така или иначе щяха да ги отсекат.

Историческата настилка е съхранена, а по края поставят равни плочки за лесен достъп на слабо подвижни хора:

Близо до център се е появил хипстърски район:

Това е бивше депо, което е заловено от творческата индустрия. С помощта на лесно сглобяеми конструкции тук са направили кафенета, барове и клубове:

Използва се всичко:

Тук има и много офиси, антикварни магазини и други места:

Втори шанс за района:

Зимният пазар става център на обществения живот:

Сигурен съм, че през лятото е дори по-хубаво:

За новите квартали вече разказвах, а какво се случва със съветските панелки?

От близките съседи на Русия, тук панелките са в най-нормално състояние. Не като Полша или Германия, но много по-добре от Литва.

Градът строго следи за състоянието на територията около жилищните сгради, а живущите отговарят за собствеността си. Много собственици си правят платен паркинг, ако в близост до дома им се освободи късче асфалт.

За това има глоби. Това по принцип е единственият боклук извън кофите, който видяхме:

Никой не паркира пред кофите за боклук, въпреки че нямат точно определена площадка :

Благоустрояването е минимално, тъй като за него плащат жителите. Градът има програми за съфинансиране на проектите, но и живущите са длъжни да участват със собствени средства:

Дори скамейки пред входовете няма!

С хаотичното остъкляване нещата са по-сложни, тъй като градът не следи за тези неща извън центъра. За това пък не видях климатици на блоковете – за поставянето им е нужен проект, за това и живущите не бързат да развалят фасадите:

До този квартал води широк път, по който можеш да караш дори със 70 км/ч. Той се спуска по-ниско от нивото на улиците и тук няма пешеходци или велосипедисти, а уличната мрежа минава над мостовете – кръстосаните връзки не се късат, а жителите не са прогонени в подлези или надлези. С други думи, тук не са спестили пари, а са направили всичко правилно, у нас подобно нещо върви на нивото на улицата. По съветско време се е планирало да се пусне трамвай.

 

Транспорт

Общественият транспорт в Талин е безплатен за жителите, туристите и гостите на града трябва да си купят карта или билет. Картата струва 2 евро, която после може да се върне, а пътуването без лимит за деня струва 3 евро. Проблемът не е в цената, а в купуването им: автомати няма, шофьорите не продават, трябва да се търси R kiosk.

Безплатното пътуване не е заради борбата с автомобилистите, а за да се привлекат данъци – това е стимул да се регистрираш в града и да плащаш данък в Талин, а не в предградията. Броят на жителите и на данъците действително се е покачил, но пътниците не са се увеличили.

След града, безплатен транспорт е въведен и в други райони в страната. Тук логиката е друга: потокът от хора е малък и въвеждането и поддържането на система за разплащане се оказва по-скъпо, отколкото продажбата на билети.

Достъпът до влака е свободен – няма турникети, контрольори, пазачи и зона за инспекция.

В центъра на града, под мола е направена спирка за автобуси, като от всички страни има пряк достъп до автобусите.

Чакалнята е топла:

Платформите и пешеходните пътеки са осветени!

В най-скоро време бензиновите автобуси напълно ще заменят газовите:

Към старите трамваи е добавена средна секции с нисък под за превоз на слабо подвижни.

Един исторически трамвай:

От 2015 г. в Талин постъпват нови трамваи. Те са доста скъпи, но Естония е решила въпроса: те продадоха своята квота за CO2 на Испания и получиха пари, с които купиха от испанците трамваи CAF.

По маршрут № 4 се движат изцяло нови трамваи и частично по останалите три маршрута. Трамвайната мрежа се е увеличила незначително през последните години, само до летището. От друга страна, тук пък не е имало трамваен погром.

Интересното е, че кръщават трамваите с женски имена:

Нито веднъж не видях трамвай, който да чака в задръстване – тук всички пътища са обозначени. На едно място има припокриване с автобусната линия, но това е изключение от правилото:

През тази година, в Талин ремонтираха улиците, от три ленти направиха две отделни и една за обратно движение.

Дори са направили и велоалея!

… но са я направили в нарушение на всички правила на дизайна. Да поставиш знак и да нарисуваш линия (или да сложиш павета) не означава велоинфраструктура. Или трябваше да се транзитното движение, а улицата да стане само за автобуси и велосипедисти, или да им се разреши да се движат по автобусната лента. А така страдат, и велосипедистите, и пешеходците. За това пък стълбовете са захванати за фасадата, а не по средата на алеята.

И останалата велоинфраструктура не е кой знае какво. Половин метър асфалт в близост до колите – с такива алеи няма да се привлекат хората. Нищо чудно, че тук почти няма велосипедисти.

За това пък има автомати за паркинг на велосипеди – може да заключите велосипеда си с картата за пътуване. Нещо съмнително, защото те са малко и все пак ще трябва да носите нормално заключване с себе си – би било по-добре да се обясни на жителите, че трябва да си вземат верига или U-lock, а не кабели за 1 евро.

С колите всичко е както обикновено, с едно изключение – тук няма безплатно паркиране. Улица, празно пространство или двор – навсякъде трябва да се плаща. Обикновено плащането става чрез смс, цените са гъвкави и се определят от собствениците.

 

Безопасност

Почти всички пешеходни пътеки са осветени.

Нашите проектанти слагат ярки знаци и светофари, от които въобще не можеш да видиш човека на пешеходната пътека, а тук акцентът е върху видимостта на пешеходеца.

Има острови за безопасност, повдигнати пешеходни пътеки, стеснени места за преминаване и други мерки, характерни за правилно изградените улици, но не е така мащабно.

Тук трябва да се пратят български специалисти за повишаване на квалификацията. Същото може да се каже и за комитетите по благоустрояване, общинските чиновници, архитекти, предприемачи и дори самите жители.

 

Източник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *