Улица без тротоари, пътно платно и пешеходни пътеки – реки от кръв или ред в хаос?

Появата на автомобилите, лобирането на производителите на автомобили и промяната в ценностната система не са философски разсъждения на урбанистите, а предизвикателства на 20 в. пред архитектите, проектантите и чиновниците. Правилата за движение, зони за пресичане на улиците, физическо разделение на пространствата и потоците – са неща, които са се появили във вид на екстрени мерки, без да се направи опит да се види и случващото се от другата страна. Български градове доста по-късно се сблъскват с автомобилизацията, в сравнение със западните си съседи и на нас явно ни провървя – можем да заимстваме решения от съседите и да избегнем техните грешки (друг въпрос е, че не се възползваме от това).

Прочетете повече “Улица без тротоари, пътно платно и пешеходни пътеки – реки от кръв или ред в хаос?”

Ние знаем как да спасим милиони от смърт на пътищата

Началото на организираната борба със смъртността по пътищата е сложено през 1999 година в Швеция, когато стартира програмата „Vision Zero“ („Нулева смъртност“). Вместо да се решават проблемите с методи, насочени към шофьорите (контрол върху поставянето на предпазни колани, кампания за подкрепа на шофиране в трезво състояние и др.п.), властите внесоха подход за системна безопасност. Предпоставката за възникване на такъв подход е разбирането на това, че докато допускаме човешки грешки, смъртта и травмите на пътя са неизбежни. Най-важното е да се осигури безопасност на всички компоненти на градската мобилност, вместо да се опитваме да направим поведението на човека идеално. Основният фокус е насочен към намаляване на вероятността от възникване на инциденти, водещи до смърт, чрез разделяне на потоците на движение и поддържане на допустима скорост на движение, безопасна за жизнения цикъл.

По вертикалата: динамиката на спада на смъртните случаи по пътищата от 1994 г. до 2015 г. По хоризонталата: Количеството на смъртни случаи на 100 000 души.

 

Прочетете повече “Ние знаем как да спасим милиони от смърт на пътищата”

Ще разберат ли автомобилистите, че са изиграни?

Това е статия на френския философ и журналист Андре Горц „Социалната идеология на автомобила“, публикувана за пръв път през 1973 г. в списанието Le Sauvage.

Независимо от това, че е написана преди 45 години и авторът й е бил увлечен от левите идеи, много от доводите на Горц не са загубили до ден днешен своята актуалност.

За разлика от прахосмукачката, радиото или велосипеда, които запазват потребителската си стойност, дори ако са притежавани от всеки, то автомобилът, също както вилата на брега на морето, си остава желан и притегателен, поне докато не всеки го притежава.

Прочетете повече “Ще разберат ли автомобилистите, че са изиграни?”

Париж против машините

През последните три десетилетия, Парижките власти водят последователна политика за избавяне от автомобилите. И то без транспортен колапс!

Париж често ни подхвърля транспортни новости – градът редовно страда от смога, задръстванията и стачките. Заради всичко това, обаче пропускаме най-важното – стремежът на френската столица силно да намали броя личните автомобили.

Прочетете повече “Париж против машините”

Опасност от светофари

Светофарът – това е уникално изобретение, което е спасило милиони животи и градове от хаоса. Въпреки това, не може да се каже, че е абсолютно благо – в някои ситуации дори е на обратно – светофарите могат да провокират аварии с тежки последствия.

Прочетете повече “Опасност от светофари”

Как се движат в Холандия

Изучаването на чуждестранния опит е важно и полезно занимание, то не само позволява да се избегнат грешките, но както е в случая с уличното движение, помага да се спаси човешки живот, в прекия смисъл на думата. Планът за мобилност в Холандия е интересен с това, че само в един град като Амстердам, процентът на придвижванията с велосипед е 40 – малко градове могат да се похвалят с такива резултати, а самата страна заема водеща позиция в Европа по безопасност на пътното движение.

С какви средства холандците са постигнали такива показатели на безопасност и удобство при ползването на инфраструктурата?

Прочетете повече “Как се движат в Холандия”

Нулева търпимост към смъртността

Vision Zero е шведска програма за безопасност на движението

Основният принцип на програмата е да не се допускат пътно-транспортни произшествия с летален изход. Той е наречен още принципът на „нулева търпимост“, според който, не бива да се отнасяме към смъртта на пътя като към неизбежно зло, идващо с автомобилизацията.

Главният подход на програмата към този проблем е да се свали от шофьорите основната вина за смъртните произшествия на пътя и да се направи така, че в решението на проблема да участват и тези, които са строили и обслужвали пътя, както и производителите на автомобили. Разработчиците на програмата са наясно, че шофьорите са обикновени хора и винаги ще допускат грешки. Обаче е необходимо така да бъде организирано пътното движение, че грешките на хората да не водят до летален изход.

Прочетете повече “Нулева търпимост към смъртността”

Кръгово движение

Кръгово движение във Варна.

Има няколко вида кръстовища с кръгово движение. Това, което сме свикнали да виждаме у нас, се нарича traffic circle или rotaries. Светът обаче се е предвижил доста напред в тази посока. В момента, стремителна популярност придобива т.нар. „раундъбаут” (roundabout, американците ги наричат modern roundabout). За пръв път се появяват в Англия през 60-те години и постепенно се въвеждат по пътищата на Великобритания.

Раундъбаут показват удивителни резултати по много параметри. В сравнение с обикновените кръстовища, количеството на сериозни сблъсъци, включително и такива с жертви, намалява с 80-90%, а цялото количество на аварии на 40%. Пропускателната способност е с 15-20% по-висока, от колкото на обикновено кръгово кръстовище. Отлично се справя с повишеното натоварване, не е необходим по-голям диаметър на кръга, удобно е за пешеходците, има по-малко вредни газове в атмосферата, не се нуждае от светофар и т.н. Нека да видим как изглежда това чудо.

Прочетете повече “Кръгово движение”

Транспортът в градовете, удобен за живот

Статията е подготвена въз основа на книгата на Вукан Р. Вучик “Transportation for Livable Cities”

Въведение

Транспортните плановици от Германия, Швейцария, Холандия, Белгия, Швеция и редица други страни, а също така и от градове като Сингапур, Щутгарт, Ванкувър и Виена, единодушно признаха факта, че град, в който автомобилите доминират, не е удобен за живот.

Проблемите, които днес изпитват българските градове, са подобни на тези, с които се сблъскаха западните градове в началото на масовата автомобилизация:

  • с ускорени темпове населението се сдобива с автомобили; едновременно с това расте и натовареността на пътя, която в частност води до парализиране на обществения транспорт;
  • парализирането на общестевния транспорт принуждава още повече граждани да си купят автомобил.

Към този порочен кръг се добавя и неконтролируемото паркиране и пренебрежителното отношение към интересите на пешеходците. Всичко това води по-нататък към влошаване на качеството на живот в градовете. Проблемът расте и под постоянния и мощен натиск, под който се намират както транспортните експерти, така и политическите лидери: гражданите, значителна част от които са собственици на автомобили, настояват за подобрение на условията на пътното движение.

Прочетете повече “Транспортът в градовете, удобен за живот”

Геноцид за автомобилистите или проста справедливост?

В българските градове се наблюдава явен дисбаланс в развитието на инфраструктурата за личните автомобили и тази за обществения транспорт. Този дисбаланс не се е появил от само себе си. Причината се крие в това, че хората, които вземат решения, управляват градовете или имат влияние върху градските власти, се придвижват изключително с автомобили.

Кметът и останалите чиновници, които виждат града само през прозореца на автомобила си, не могат да го направят удобен. Те не могат да си представят как реално може да се подобри инфраструктурата на обществения транспорт, тъй като практически не контактуват с нея.

Прочетете повече “Геноцид за автомобилистите или проста справедливост?”