Странната логика на автомобилистите

Днес, докато си седях на сянка под палмата, четох вашите коментари за статията за бъдещето на паркингите. Много от възмутените коментари на автомобилистите, честно казано ми се струваха странни. Искам да се спра само на два момента.

Най-много от всичко ме удивлява факта, че когато хората си купуват кола, смятат че тя е необходима. И всички останали въпроси се разглеждат през призмата, че без личен автомобил, човек не може да оцелее в нашия суров свят. По нататък вече идва желанието да се обезпечи паркинг за тази кола. Тъй като всички имат коли, това означава, че е и на всеки му е нужен паркинг.

Това твърдение ми се струва не толкова грешно, колкото подло.

Прочетете повече „Странната логика на автомобилистите“

Трябва да се строят повече паркинги

„Градът трябва да е удобен за автомобилите! Трябва да се осигурят места за паркиране на всички желаещи! Всеки гражданин има право да пътува до работното си място с личния си автомобил! Никой не ходи пеш, това е безумие!“ Така се говорело в САЩ по време на автомобилния бум. Американските градове винаги са се развивали така, че да са удобни за автомобилистите. Автомобилът се е превърнал в част от културата, в символ на свободата. В Америка пътуват с кола даже до банкомата.

На снимката се вижда карта на гр. Атланта, направена през 1819 г. така е изглеждал града, преди всеки американец да се сдобие със собствен автомобил.

Това е същото място, само че днес. Със синьо е отбелязано това, което е останало недокоснато.


Google maps

Зависимостта на Атланта от автомобилите, много напомня на наркотичната. Гражданите и властите са толкова обсебени от идеята за мобилността, че дори не са се посвенили да разкопаят историческите квартали в центъра на града. На мястото на сградите и търговските площади от 19 век, отдавна вече са построени паркинги, пълни с автомобили.

Тук практически не са останали пешеходни зони и обществени пространства. Ако сте свикнали да си мислите, че централните райони във всички градове, са най-благоустроените, то посещението Ви в Атланта с лекота ще разбие тази представа. Тук трудно могат да се видят разхождащи се туристи или почиващи младежи, тъй като няма къде да се почива.

И сега изненада… Паркингите и пътищата пак не стигат! Хората висят по задръствания и търсят свободни места за паркиране. А общината на Атланта продължава да строи нови паркинги.

„Градът трябва да е удобен за автомобилите! Трябва да се осигурят места за паркиране на всички желаещи! Всеки гражданин има право да пътува до работното си място с личния си автомобил! Никой не ходи пеш, това е безумие!“ – това искат и шофьорите в много български градове.

Искате ли и Вашият град да бъде удобен за автомобилите и всички да могат спокойно да паркират?



 

Източник.

Ян Геел, урбанист: Личният автомобил заминава в историята

През последните 50 години Геел изследва динамиката на градовете, елементите на добрите обществени пространства и начина, по който архитектурата влияе на поведението. Студиото му „Ян Геел архитекти“ се застъпва за повече пешеходни пространства и велотранспорт.

Идеите му са приложени първо в Копенхаген, който през последните десетилетия се преориентира от автомобилен към вело- и обществен транспорт (по данни от 2008 г. 37% от хората предпочитат велосипеда спрямо 31% – личен автомобил, и 28% – градски транспорт за придвижване), създаде една от най-големите централни пешеходни зони и редовно попада в класации за най-добрите места за живеене. София от своя страна тази година пак бе на дъното в Европа според една от тях.

Прочетете повече „Ян Геел, урбанист: Личният автомобил заминава в историята“

До какво може да доведе безумното строителство на паркинги

В момента България преживява редица проблеми свързани с паркирането. Шофьорите воюват с платените паркинги в центъра, не им стигат местата в междублоковите пространства, по улиците е невъзможно да се разхождаш или да караш колело и всичко това заради безумно паркираните автомобили и т.н. Много европейски и американски градове се сблъскват със същия проблем. За да го решат те построяват още повече паркинги и в момента се изправят пред последствия от неправилното градско планиране.

Проблемите навсякъде са едни и същи. Български градове имат шанс да се поучат от чуждите грешки, вместо да допускат същите. Неотдавна излезе интересна статия в The Economist. Вижте доводите на британските журналисти, те могат да ни бъдат полезни.

Прочетете повече „До какво може да доведе безумното строителство на паркинги“

София, мой малък Копенхаген


Новата мисия на датския урбанист Ян Геел е да се пребори хората в нашата столица да имат повече права от автомобилите.

„Няма божие правило, което да гласи, че трябва да правим автомобилите щастливи. Всички си мислим, че това колко трафик има в един град е божи постулат. Изобщо не е така.“ Ян Геел говори ведро и с чувство за хумор, въпреки че вече дванадесети час е на крак. Датският архитект е в София, за да представи книгата „Градове за хората“, която току-що излезе на български език, и да сложи началото на работата си с главния архитект на София Здравко Здравков, по чиято покана е тук.

Геел пристига в един от онези особени октомврийски дни, в които краят на лятото се усеща рязко. Падащите жълти листа отмиват и последния цвят от улиците, а хората са се натъпкали в автомобили, автобуси и задръствания, за да се скрият от дъжда. След 20 ч., когато свършва и лекцията на датския архитект, навън почти няма хора и това вероятно ще продължи до март следващата година.

Думите на архитекта обаче те изпращат в друг свят. Геел е инвестирал повече от 50 години от живота си в това да осмисля грешките в градската среда, които карат хората да се затварят в колите и домовете си. И да предлага решения как те да излизат повече навън, да се срещат и разхождат, и да карат велосипеди.

Прочетете повече „София, мой малък Копенхаген“

Как да направим градът безопасен и да спасим живота на хиляди души

Всеки ден в България загиват двама души. В цялата страна – това са млади или възрастни хора, с различен статус на живот. Почти винаги са жертви на нечия глупост. Средно в годината има 700 смъртни случая. Но тази цифра отдавна не шокира никого. Това е в стотици пъти повече от броя на жертвите в терористични актове или самолетни катастрофи. Но всяка самолетна катастрофа или, не дай си Боже – терористичен акт, предизвиква в обществото шок и ужас. В борбата с тероризма сме готови да похарчим милиарди, готови сме да променим законодателството и да се лишим от някои свободи. На кого са нужни тайни съобщения? Това не е безопасно! От това могат да се възползват терористите! Ние безропотно се съгласяваме с повишените мерки за безопасност на транспорта. Добре, нека ни преглеждат багажа на входа на летището. Добре, няма да носим на борда на самолета течности. Всичко заради безопасността. Но когато става дума да запазим живота на хиляди души, които загиват по пътищата на България, никой не е готов да се мръдне и на сантиметър.

Пробвайте да кажете на шофьорите, че улиците вече трябва да се строят така, че пешеходните пътеки да бъдат безопасни, и те ще ви пратят по дяволите. Всички транспортни реформи, извършени с цел съхраняване на живота, срещат неразбиране и нежелание да се жертват измислените преимущества на личния автомобил в името на живота на хиляди хора. Защо у нас смъртните случаи на улиците се възприемат като нещо естествено, като неизбежно зло? Всъщност не бива да е така. Смъртта може да бъде избегната.

Прочетете повече „Как да направим градът безопасен и да спасим живота на хиляди души“

А ти паркираш ли на ъгъла?

Всички сме съгласни, че много от българските шофьори са нетолерантни и агресивни. И въпреки, че има тенденция към подобрение (вече почти всеки спира на пешеходна пътека), то има още много какво да се желае. Особено в някои аспекти, в които шофьорите не разбират, че правят нещо нередно. Един такъв аспект а паркирането. Паркирането по тротоара в центъра на големите градове (аз ще говоря предимно за София) е ограничено физически с колчета, но при всяка липса на колче, някой се възползва „да спре за малко“ на тротоара. Но такива места са по-скоро рядкост.

Друга ситуация обаче, е паркирането на ъгъла на две пресичащите се улици. Ето така например:

Прочетете повече „А ти паркираш ли на ъгъла?“

Идеалният жилищен двор е без паркинг

В статията за паркингите споменах, че всички те трябва да бъдат платени, а много от читателите ме попитаха, какво да правим с дворовете. Отговорът ми е: паркингите във всички дворове трябва да са платени или въобще да ги няма. Хайде да се разберем!

Искам да Ви разкажа за идеалния двор. Веднага ще кажа, че няма да си губя времето с юридическите аспекти, тъй като сега законодателството не е съвършено, но това не означава, че не можем да си поставим цел.

Прочетете повече „Идеалният жилищен двор е без паркинг“