Париж против машините

През последните три десетилетия, Парижките власти водят последователна политика за избавяне от автомобилите. И то без транспортен колапс!

Париж често ни подхвърля транспортни новости – градът редовно страда от смога, задръстванията и стачките. Заради всичко това, обаче пропускаме най-важното – стремежът на френската столица силно да намали броя личните автомобили.

Ето Ви няколко факта за закуска: според данни, публикувани наскоро в Les Cahiers Scientifiques du Transport , от 90-те години насам броят на пътуванията с автомобил в града е намалял до 45%, а процентът на използване на велосипеди, за същия период е нараснал три пъти. Делът на обществения транспорт се е увеличил с 30%.

Справедливо е да кажем, че в Ню Йорк, например делът на автомобилните пътувания също е намалял за последните 27 години, но въпреки това, все още е по-висок от този в Париж. Графиката по-долу, съставена от Департаментът по транспорт в Ню Йорк, показва как са се променяли транспортните навици на жителите на града в течение на времето.

Промените по улиците на Париж не са се случили от само себе си и не са станали за една нощ. Според твърдението на транспортния икономист Фредерик Еран от Университета в Лил, през целия 20 в. броят на пътуванията с автомобил постоянно е нараствал, до 90-те години, когато цената на нефта рязко тръгва нагоре. Високата цена на горивото заедно с процесът, който Еран нарича „повторно завладяване на обществените пространства“ оказват влияние върху много други събития. Въпреки че, в развитието на пространствата за пешеходците, днешната администрация на града, отдавна е подминала своите предшественици, основата за това е положена от предишните ръководители на града.

Жак Ширак – кметът-консерватор (изразходвал доста обществени средства) е бил начело на града от 1977 до 1995 г. По негово време нараства броя на стълбовете, защитаващи тротоарите от нелегално паркиране. Ширак способства за увеличаване на популярността на Елисейските полета сред пешеходците – там се разширяват тротоарите, забранява се паркирането и се подобрява озеленяването.

Жак Тибери сменя Ширак на креслото на кмета и попада под вълна от критика за недостатъчно усилия относно подобряването на въздуха в града (обвинен е, че не е спечелил честно изборите), въпреки това, именно той е този, който забранява за автомобили площад „Конкорд“. През 1996 г. той представя първия план за развитие на велотранспорта, който трябвало да намали броя на автомобилите. Както отбелязва Еран, този план предвиждал създаване на веломаршрути по основните транспортни артерии и намаляване на скоростта в някои райони.

През 2001 г. кмет на Париж става Бертран Деланое, който заявява, че е дошъл краят на господството на автомобилите и обещава подобряване на обществените пространства. През тринадесетте години на своето управление, Деланое изпълнява обещанията си като успява да избегне големите скандали. Част от улиците са реконструирани така, че да бъдат отделени ленти за автобусите. В града се появяват повече от шестстотин километра велоалеи. Крайбрежната улица на Сена се закрива за движение през лятото, за да се организира там градски плаж, а през 2007 г. тръгва и Velib – градска система за наем на велосипеди, която е смятана за най-голямата и най-успешната в Западните страни.

Протежето на Деланое и днешен кмет на Париж – Ан Идалго, се счита за най-последователният борец против автомобилите от световните градоначалници. Тя забранява придвижването из града на стари автомобили в работните дни и закрива за автомобилите крайбрежните улици на Сена. Намалява се пространството, отделено за лични автомобили на централните площади, а обявените дни без автомобили, целят да покажат на гражданите, какво може да бъде бъдещето без тези машини. При това, данните от скорошно изследване на кметството, показват, че жалбите за увеличаване на задръстванията, в резултат от тези мерки, са безпочвени. Броят на километрите, които парижките автомобилисти съвкупно навъртат в Париж, е намаляло, а броят на километрите в час остава почти на същото ниво.

При отстраняването на автомобилите от улиците, властите разчитат на обществения транспорт. RATP, транспортната агенция Ile-de-France, развива своя мрежа от високоскоростни автобусни линии и подземни трамваи, съществуващи в града от 90-те години на миналия век. Паралелно върви и реконструкцията на тротоарите, строителството на велоалеите, предприемат се мерки за успокояване на трафика. Общественият транспорт се движи бързо и на малки интервали. Струва си да отбележим и значителното намалява на ПТП със смъртен изход – от 2010 г. насам са намалели с 40%.

Но извън пределите на Париж ситуацията е друга. Там смъртните случаи от ПТП нарастват всяка година. Причината е активното използване на автомобили и невнимателното шофиране. Наскоро властите в страната реагираха на това, като намалиха разрешената скорост на двупосочните магистрали.

Париж дава пример на другите градове за това, че промени са възможни, но се изисква време. Градът все още се бори със замърсяването на въздуха – в края на 2016 г. дори имаше момент, в който той е станал по-лош от този в Делхи и Пекин, които са смятани за най-неблагоприятните в екологичен план градове. Основен източник на вредни емисии във въздуха на Франция са дизеловите автомобили, които тук са болшинство – до скоро властите подпомагаха използването на този вид гориво. Сега всичко е по друг начин – до 2040 г. Франция смята да забрани изцяло автомобилите на бензин и дизел.

Между другото, както отбелязва Еран, промяната на транспортните навици на парижаните няма да се получи само чрез забрана на автомобилите. Популяризирането на велосипедите, обществения транспорт и ходенето пеш расте, когато транспортната политика е логична и цялостна и предлага едновременно мерки за успокояване на трафика и привлекателни алтернативи на автомобилите. С други думи, работата е не само в кметовете на градовете. За да се промени нещо са необходими години внимателно и отговорно проектиране.

Laura Bliss / Citylab.com

 

Източник.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *