Град за велосипедисти

Миналата седмица си купих велосипед и реших през лятото да се откажа от шофирането на кола. Това не се оказа толкова просто, тъй като София, както и останалите градове в България, са съвършено неприспособени за велосипедисти. Всяка разходка с велосипед из града напомня на лов на тигри в джунглата – зад всеки ъгъл те очаква опасност, не бива и за секунда да се губи бдителност, а ако се върнеш жив – значи ти е провървяло.



За съжаление, градските власти не отделят необходимото внимание на велосипеда, а не бива да е така. Нали именно той може да избави града от смога лятно време. Въпреки наложените стереотипи, с велосипед можеш да се движиш до късна есен, а някои го карат и цяла година. Велосипедът – това е нещо много готино. Когато съм в Европа винаги се старя да си взема под наем велосипед, за да се придвижвам из града. У нас обаче се сблъскваме с един голям проблем – няма изградена инфраструктура за велосипеди. А освен това много малко хора са наясно, каква трябва да бъде тя. В момента велосипедистите трябва да се придвижват по шосето наравно с автомобилите, а това е практически невъзможно, тъй като шансът да попаднеш под колелата на поредната таратайка е огромен. Да се придвижваш по тротоарите не може, но се налага. На оживените места това е почни невъзможно.

Не по-малък проблем е и отсъствието на велокултура у пешеходците и водачите на автомобили. По принцип, у нас всички участници в движението се плюят един друг. Шофьорите паркират по тротоарите, пешеходците пресичат където им хрумне, а освен това и тези велосипедисти…На градът са му необходими не само велоалеи, но и велокултура. Необходимо е строго да се разделят, шофьорите, пешеходците и велосипедистите, така че да не се пресичат на пътя и всеки трябва да има своя неприкосновена територия.
Нека да видим как е организирано движението на велосипедистите в другите страни.

 

01. Да започнем с велоалеите. В идеалният случай те трябва да имат добро покритие и да се отличават от шосето и тротоарите – на всички да бъде е ясно, че там няма място за пешеходци.

02. Това е извънградски път в Дания. Тук велоалеите са от двете страни на шосето и приличат на тротоари.

Извънградски път в Белгия:

03. Най-лесният и евтин начин е да се обособи отделно платно на пътя за велосипедисти като е достатъчно да се нанесе съответната маркировка. Естествено е необходимо и да се вдигнат глобите за шофьорите, които навлизат в това платно.

Допълнително могат да се поставят ограничители за автомобили, както е в Барселона.



04. Това е в Холандия. Велоалеята е отделена с трева от пътното платно. Идеално решение.

05. Велосипедистът е също участник в движението по пътищата, както пешеходецът и автомобилът. За велосипедите са необходими отделна маркировка, знаци и светофари. Не бива да се забравя и че сред велосипедистите има много задници, които тепърва трябва да се учат на правилата за движение. В много страни велосипедистите също са глобявани при нарушение на правилата за движение, също като автомобилистите, което си е в реда на нещата.

06. На кръстовищата велоалеите са оцветени различно, за да бъдат забелязани от шофьорите и пешеходците.

07.

08. Велоалея в Копенхаген.

09. Велоалея в пешеходната зона на Амстердам.

10.

11. Паркинг за велосипедисти, можеш да си изхвърлиш и боклука на тръгване.

12. За велосипедистите са необходими отделни светофари.

Даже в Буркина Фасо има отделни платна и светофари за велосипедисти!



Сега за това къде да се отиде с велосипед. София е голям град, но дори с идеална велоинфраструкура от крайните квартали до центъра ще е трудно.
На първо място, жителите на града трябва да могат да стигнат с велосипед от дома си до голям транспортен възел – например станция на метро. В центъра трябва да има възможност за наем на велосипед.

13. Да видим Лондон. Както в много големи европейски градове, наемът на велосипеди се е разраснал. Наемът за час е 1 фунт, а след това зависи от времето. До 30 минути – безплатно, 1 част – 1 фунт, 2 часа – 6 фунта, 3 часа – 15 фунта. Колкото по-дълго го ползвате, толкова е по-скъпо. Има много стоянки, може да вземете велосипед от една, а до го върнете на друга. Направено е с цел да се разтовари напливът в обществения транспорт.

Или ето паркинг в Барселона. Подобни велопаркинги са толкова често срещани, колкото и спирките за градския транспорт. Заплащането е с карти. Достатъчно е да се регистрираш веднъж и после да си вземеш велосипед. Това е много удобно и страшно необходимо за центъра на София. В повечето случаи градът не е натоварен финансово за експлоатацията на тази система. Тя обикновено е спонсорирана от компании, които после поставят своята реклама на велосипедите.

14. Ще са нужни и места за обслужване и ремонт на велосипеди, но те ще се появят от само себе си, когато възникне търсене.

15. Сега за паркирането. Това е най-големият проблем. Навсякъде са необходими велопаркинги. Най-важното е да се разположат около големи транспортни възли – станции на метрото, жп гари, автобусни спирки. На всеки жител трябва да се осигури възможност да се придвижи с велосипед от дома си до метрото и да го остави на охраняем паркинг.

16. Паркинги са необходими и на обикновените улици – около магазините, банките, пощите, аптеките, училищата и т.н.

17. Това е вход на подземен велопаркинг в Амстердам.

18. Ето как изглежда той. У нас например е невъзможно да стигнеш до мола с велосипед – просто няма къде да го оставиш.

19. На всеки подземен паркинг, трябва да има места и за велосипеди.

20. Паркинги на улиците.



21. Паркинги в близост до входовете.

22. Големи покрити паркинги за дълго съхранение на велосипеди в жилищни райони.

23. Хаотично паркиране по улиците на Амстердам.

24. Между другото велосипедите могат да бъдат различни, например такива:

25. Или такива.

26.

Съществува и друг голям проблем – нашият градски транспорт не е приспособен за превоз на велосипеди. Градът е приспособен само за чиновници с мигачи, а пешеходците, инвалидите, децата, велосипедистите са принудени всеки ден да преодоляват препятствия. В Европа, например във всеки влак има специален вагон за велосипеди. От една страна на велосипедистите трябва да бъде дадена възможност да пренесат колелото си до центъра на града, но при нашето претъпкано метро не виждам как това може да се случи. Мисля, че в метрото могат да се допускат велосипеди след пик часовете, например в 10 вечерта няма да пречат на никого.

 

27. Всякакви умници се изказват, че на велосипедите не могат да се карат в лошо време. В Амстердам например дъждът е през цялата година, но това не пречи на велосипедистите.

Ето видео от Копенхаген. Вали сняг и велосипедите се движат:

За кражбите. Велосипедите се крадат – това не може да се избегне. Колкото повече велосипеди има, толкова по-честите ще са кражбите. За съжаление, никой не е успял да се справи с проблема все още.

 

28. Велосипедът е нещо много яко – първо разтоварва движението, второ подобрява екологичната обстановка, трето – подобрява здравето – да сте виждали велосипедист с цигара в уста и бутилка в ръка? Управниците на София и другите градове не бива повече да пренебрегват този проблем. Строителството на велоинфраструктура трябва да се превърне в приоритет в развитието на града.

 

Нека помислим какво може да се направи за София:

1. Да се организират велоалеи на всички основни магистрали, като се отдели място от платното или тротоара и да се боядиса в различен цвят и да бъде със съответната маркировка.
2. Да се приемат глоби за неправилно паркиране и движение по велоалеите.
3. Всички институции да определят места за паркиране на велосипеди пред входовете си. Да не се открива магазин без място за паркиране на велосипеди. Да се обърне особено внимание на спирките на метрото.
4. В дългосрочен план, да се разработят нови стандарти за строеж на пътища, съобразен с велоалиете. Разбира се не трябва да се бърза, по-добре по-бавно, но по-качествено.
5. Да се организира в центъра на града автоматизиран наем на велосипеди.
6. През лятото чиновниците да карат колела.

Разбира се и велосипедистите е добре да се обединят и по-усилено да лобират за интересите си – да попритиснат таратайките!

 

* Оригиналът е от блога на Илья Варламов

Други статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *