Как да спасите града си от водата

Запомнете – водата е враг на града Ви! От нея идват всички беди – именно тя руши тротоарите и улиците, тя причинява мръсотията и лошо настроение на пешеходците. Вече си мълча за зимата, когато висулки падат на главите ни, а снеговалежите ни лишават от възможността нормално да се придвижваме по тротоарите. За това задачата на града е колкото се може по-бързо да изведе водата от улиците.

Днес в България има голям проблем с оттичането на водата. Старите отводнителни канали често са разрушени или запушени и не могат да се справят с натоварването. В новите квартали пък изобщо не правят отводнителни канали. У нас сякаш разчитат на това, че водата все някакси сама ще си намери път да се оттече. В резултат от това, дори и при най-малкия дъжд, градът затъва, пътищата и новите плочки се рушат, навсякъде има мръсотия, заледени участъци и лошо настроение.

Защо се случва това? Заради глупаците и икономията. От една страна имаме слабо образован клиент, който изобщо не мисли за експлоатацията. А от друга страна – желание нещо да се открадне. А от какво може да открадне, когато строите нова улица? Не върви да се спести от асфалт или от осветление – веднага всички ще забележат. А от отточна канализация може да се спести. Тя не се вижда от пръв поглед, а за след това ще се разберем.

Днес искам да Ви разкажа, как решават проблема с отвеждането на водата в другите страни. Може би някой от нашите кметове ще се замисли и в България ще се появи още едни град, в който стихиите са обуздани.

За това, както обикновено, имам една молба, след като прочете – препратете до община!

Прочетете повече “Как да спасите града си от водата”

Вече е доказано: градът, ориентиран към пешеходците, намалява риска от хипертония

Учените твърдят, че най-голямото изследване на връзката между удобствата за пешеходците и кръвното налягане може да служи за доказателство за “нематериалната стойност на градското планиране” за подобряване на здравето на хората.

В изследването са взели участие 430 000 души на възраст между 38 и 73 години от 22 английски града и разкрива силната връзка между по-голямата пешеходна достъпност на района и по-ниското кръвно налягане и намаляването на риска от хипертония сред жителите на този район.

Резултатите остават стабилни дори след прибавяне на социално-демографските фактори, начина на живот и околната среда. Особено се открояват резултатите сред жените на възраст между 50 и 60 години, живеещи в неблагоприятни райони, както и в райони с плътно застрояване.

Изследването е публикувано в Международното списание за хигиена и здраве на обкръжаващата среда в началото на тази година. Като отчитат факта, че хипертонията е основна причина за появата на хронични сърдечно-съдови заболявания, учените от Университетът в Хонконг и Оксфорд заявяват, че при проектирането на градовете трябва да е съобразено със здравето на населението.

Прочетете повече “Вече е доказано: градът, ориентиран към пешеходците, намалява риска от хипертония”

Булевард Левски и пешеходец (Варна)

Как вече 40 години в цивилизовани държави разбират, че няма никакъв начин да построиш удобен, безопасен и справедлив град, където почти всички се предвижват с кола. Това е много поучителна история. Те са търсели решения за един удобен град по метода на проба-грешка, а ние имаме пред себе си вече готови примери. Ако искате да прочетете подробно за транспортното планиране в града, заповядайте.

Някой може да каже: “Това не Ви е Амстердам!” Същите тези градове, които днес ни се струват удобни за разходки, до вчера тънеха в задръствания, а по тротоарите не можеше да се мине. Аз вече съм показвал, как са изглеждали тези градове преди 40-50 години. Хората са сбутани на тесен остров между прелитащи от двете им страни автомобили. Да, 50 години назад холандците са имали възможност да се почувстват като в България през 21-ви век.

Докато целия цивилизован свят дестимулира използване на автомобили в града, тук приключва строежа на една магистрала сред жилищни квартали, която по някакво недоразумение се нарича булевард. И все пак, може би не всичко е толково лошо? И нашите чудесни пътни инженери са намерили решения, които позволяват не само на водачите да се чувства щастливи, но и нуждите на пешеходците и велосипедистите не са забравени?

Каня ви на разходка по край булеварда магистрала Левски, от кръгово на бул. Владислав Варненчик и до бул. 8-ми Приморски полк Полк и обратно.

Прочетете повече “Булевард Левски и пешеходец (Варна)”

Колко паркоместа трябва да има една жилищна сграда

Не можете да паркирате пред дома си? Нека да позная, за това са виновни строителите, архитектите и чиновниците? А ако променят стандартите и разрешат всеки апартамент да има по едно паркомясто, ще бъде ли по-добре? Не и не! Това може и да противоречи на логиката, но колкото по-малко задължителни места за паркиране има пред жилищните сгради, толкова по-добре ще бъде за всички.

Българите са свикнали да мислят, че всеки им е с нещо длъжен и непременно трябва да има място за паркиране на личния им автомобил. Така смятат не само обикновените граждани, но и чиновниците. Това е толкова популярно твърдение, че дори се използва в предизборните кампании. Има и изключения, но те са по-скоро статистическа грешка.

Прочетете повече “Колко паркоместа трябва да има една жилищна сграда”

Стига с тези спални райони

Във времената на промишлената революция и разцвета на вредните производства се появи концепция за град-градина, която после прерасна в идея за „спални“ микрорайони на известния Льо Корбюзие. Така компактните квартали със всичко необходимо за човека заминаха в миналото, а архитектите зонираха градовете по функции: търговска, административна, жилищна, промишлена и т.н. Градовете се сдобиха със „спални“ райони, а новите градове по принцип заприличаха на една голяма спалня.

Сега няма такова разделение. Освен това в новите квартали специално се комбинират условия за живот, работа, учене и отдих.

По-рано градовете се създаваха около човека, така че от квартирата до работата да са няколко минути пеш. Промишлената революция се нуждаеше от повече работници, на което градът отговори с появата на трамваи и крайни квартали. Днес няма потребност от работна ръка за тежък труд, но има квартали извън центъра и те трябва да бъдат обновени. Така се появи движението Mixed-use development – смесено застрояване.

Прочетете повече “Стига с тези спални райони”

Как да направим града подходящ за пешеходците: 7 правила

Забелязали ли сте, че на някои места ви се иска да се разхождате без прекъсване, а на други искате да ги преминете възможно най-бързо? Всеки проявява различно отношение към града, а улиците играят ключова роля в това. Как да направим „градските артерии“ по-добри?

Ще Ви кажа една страшна тайна: няма универсална рецепта. Всеки град и неговите жители са уникални, поради което често е невъзможно да се повтори успеха от едно място на друго, дори и в рамките на един и същи град. По-скоро съществуват общи принципи, които позволяват с по-голяма вероятност да не се правят грешки и да се започне процесът на превръщане на тухлите и бетона в жива и безопасна обществена среда.

Според мен ключовите принципи за създаването на комфортен град са:

Прочетете повече “Как да направим града подходящ за пешеходците: 7 правила”

Седем принципа за проектиране на града

Отдавна е известно, как градът може да се направи безопасен и удобен за хората, за това е нужно следното:

Прочетете повече “Седем принципа за проектиране на града”

Отводнителни шахти

Годишната норма валежи в Торонто е почти два пъти повече от Варна например. При това, по улиците на канадския град, не се наблюдават потопи, а локвите са по-скоро изключение. Причината се крие в това, че водата е много добър разрушител и е по-просто още отначало да помислиш как да я отведеш, отколкото да се справяш с последствията. За щастие водата се подчинява на простите закони на гравитацията и е необходимо само да съобразиш наклона и да поставиш в най-ниската точка решетка за оттичане.

Прочетете повече “Отводнителни шахти”

Теория за смесеното застрояване

Смесено застрояване (от англ. Mixed-use development) – е тип застрояване, при което жилищни, търговски, офис-, културни, социални, индустриални  и др. сгради са смесени помежду си, и може да се стигне пеш от едната до другата.

С други думи, територията не е разпределена на зони с еднотипно застрояване.

Прочетете повече “Теория за смесеното застрояване”

Не ни трябва едноетажна България!

Когато Ви показвам микрорайони със застроени жилищни мравуняци, много читатели предлагат като алтернатива – самостоятелните къщи. На тях им се струва, че собствената къща е идеално жилище и дават като аргумент това: „Вижте Америка – всички там живеят така!

В крайна сметка, безкрайните квартали с частни домове „както в Америка“ малко се отличават от панелните гета относно вредата, която нанасят на града.

Това са два различни полюса, но и това, и другото е вредно и лошо и не работи ефективно в града.

Сама по себе си, частната къща е нещо прекрасно. И в застроените с къщички райони, също няма нищо лошо, но само ако са съвременен тип селища, а не гигантско предградие, в което всеки жител е неразривно свързан с града.

Не е възможно да се възползваме от всички блага на града и същевременно да живеем в дървена къща. Ето защо:

Прочетете повече “Не ни трябва едноетажна България!”