Нека да видим какви спирки има по света.
Месец: октомври 2017
Разходка из Амстердам
Толкова много пъти съм бил в Амстердам и съм написал толкова много статии, че вече не знам какво да ви разкажа. Амстердам – градът на победилият велофашизъм, град с прекрасни канали, по които можеш да се разхождаш до безкрай. Най-лошото в Амстердам – това са няколко квартала в центъра (червени фенери в близост до кафенетата), където се стича целият световен добитък. Градът има лоша репутация и мнозина малообразовани граждани смятат, че Амстердам – това е да пушиш трева и да натискаш мадама за 100 евро в някоя мръсна стая. За щастие това е концентрирано в определен район и към момента към това Амстердам има такова отношение, както Арбат към Москва. Т.е. шоу за туристите, но не и повече. Ние тези райони ще ги заобиколим.
Разходка из Ротердам
Преди седмица по това време се разхождах из Ротердам. Мнозина считат Ротердам за архитектурната столица ако не на света, то със сигурност на Европа. Тук има много архитектурни бюра и всяка година се строи по нещо удивително. Градът е бил почти напълно разрушен по време на войната, така че архитектите е имало къде да се развихрят.
Да видиш Париж и да не умреш – част 2
Да видиш Париж и да не умреш, част 1
Обичате ли Париж, така както аз го обичам? Не? Аз също не го обичам. Най-нелюбимият ми град в Европа. Единственото хубаво нещо в Париж е безупречният градски дизайн. Прекрасни скамейки, стълбове, разкошни обществени пространства, трамвай и спирки. Всичко останало не ми харесва. Лондон, Амстердам, Берлин, Копенхаген, Барселона – там е чудесно, а Париж ще мине и без мен…
Защо в София не е хубаво
Шеметни небостъргачи, задръстени улици, шум, прах и мръсотия – София е всичко друго, но не и град за хората. И няма да бъде очовечена, докато ние самите не престанем да се дивим на голямото, бързото, лъскавото.
Коментар от Ивайло Дичев:
Градското пространство е наситено с власт и тя ни заварва беззащитни, защото е невидима. Мислим си, че животът е просто така устроен – висиш в задръстване, живееш в сянката на съседния блок, чуваш всяка кихавица у съседите. Тази невидима власт ни въздейства някак подсъзнателно, телесно. Може да не се трогнем много от това, че някой опитва да присвои военен завод на 200 километра от нас, но изпадаме в тиха истерия, когато излезем от дома си и заварим все така осеяния с дупки тротоар, прясно набучен с нелепите зебровидни колчета.
Затова и така спонтанно възникват граждански движения в защита на града, най-често без идеология и дори без ясна програма – просто като рефлекс на телесната самозащита. Повече ги има в места като Стара Загора и Пловдив, за жалост по-малко в София, където градски дух така и не възниква.
Градски транспорт в Цюрих
Парклет
Какво е това парклет? Това е неголяма обществена зона (да-да, не се отдръпвайте от това словосъчетание), която се обособява върху местата за паркиране на платното и представлява логическо продължение на тротоара.
Обща улица. Как Ви се струва?
Как изглежда една обикновена улица? Тротоар, път, а може би и велоалея. Понякога тротоарите са отделени от пътя с огради, да не би пешеходците да избягат. Но има и изцяло различен тип улици, на които колите, пешеходците и велосипедистите не са разделени, а са смесени. Това чудо на урбанистичната мисъл се нарича “shared space” или общо (споделено) пространство. На тези улици няма бордюри, светофари, знаци и пешеходни пътеки. Шофьорите и пешеходците сами се организират, така че да е удобно за всички.
Колко сме изостанали от Европа
Днес български градове са изостанали с десетилетия от европейските. За да разберем причината за това е достатъчно да погледнем тези стари снимки от Европа.
Преди 50 години от улиците на някои европейски градове започнаха да изчезват трамваите, а в Париж, под прозорците на жилищните сгради се появяват автомобилни естакади. Същите тези градове, които днес ни се струват удобни за разходки, до вчера тънеха в задръствания, а по тротоарите не можеше да се мине. Днес центърът на Амстердам е почти изцяло пешеходен, но няколко десетилетия назад, човек не можеше да се промъкне между колите, а велосипедистите се брояха на пръсти. И да, когато някой е поискал изграждане на велоинфрастуктура, са го погледнали все едно се е побъркал и са казали: „Какъв велосипед в Амстердам, да не сте полудели? Та у нас вали 365 дни в годината!“