Габаритите и свойствата на човека трябва да бъдат взети предвид при устройството на града. Чудовищните сгради, улици и дори пустите пространства не могат да формират комфортна среда около човека, заради нарушаването на този принцип.
Застрояване
Човешкият размер на една сграда е примерно 7 етажа. Основният критерий е човек да осъществи зрителен контакт от дома си с улицата.
Мнозина навярно си спомнят от детството, когато майка им или баща им се провиква от прозореца „Прибирай се вкъщи“. Ето това е човешки размер – родителите в къщи могат да видят детето си на улицата, могат да разпознаят лицето му и да контактуват с него. Това правило трябва да се спазва за дворовете и улиците.
Хиляди години човек се е формирал, изхождайки от заобикалящата го среда, за това е свикнал с определена височина – възрастно дърво – това е нормално, а километричен небостъргач – не е съвсем нормално. Това също оказва влияние върху комфорта на човека, както вътре в помещенията, така и навън – огромната сграда потиска хората и улицата. Това е особено актуално за живущите в такива сгради, за офисите – не чак толкова.
Има и противоположен пример – когато човек е потиснат от пустотата. Това също е своеобразен поздрав от миналото – откритата местност не защитава от хищници и други опасности. Днес това не е особено актуално, но усещането остава. Не си спомням точно изследването и града, в което то се е провело, но смисълът му беше прост – наблюдавали поведението на хората на голям открит площад. Станало ясно, че хората предпочитат да се разхождат по периметъра на площада в близост до сградите и дърветата. Тези ,които обичат да посядват на полянките или в полето могат спокойно да ме замерят с яйца;)
Улица
Тук ситуацията е сходна – човекът, който се намира на едната страна на улицата, трябва да може да види и различи противоположната страна. Т.е. около 40 метра от къща до къща.
Можем да споменем и за удобното пресичане на улиците като критерий за човечност. Да се пресече улица с 4 платна е по-просто и по–естествено, от колкото улица с 10-20 платна. Пресичането на Ленинградски проспект може да се сравни с прекосяването на река или дефиле, което не е комфортно.
Скоростта е още един важен критерий за човечност и комфорт. В природата максималната скорост е 50 км/ч. За това автомобилите, които се движат с по-голяма скорост, предизвикват страх. Един забавен момент : когато разказвах, за това на една лекция, девойка от залата ме попита : „ а ракетите в космоса? Те нали са по-бързи!“ . В този момент всички залегнаха от смях, но на девойка й бе обяснено, че ракетата не е природно явление и че те не летят по градските улици 😉
За да се определи ефекта човешки размер:
Размер Годзила:
