Как да сдобрим града и климата

Да изравним всичко със земята и да построим град от стъкло и бетон. Позната мисъл? Много хора смятат, че природата и климата са маловажни неща, на които може и да не се обръща внимание. Това е класика – ако днес и сега не можем да видим проблема, значи той не съществува. За това пък, да се направи нещо евтино и лесно винаги е приятно, а тези еколози и всякакви защитници трябва да бъдат изпратени надалеч, за да не пречат на уважаваните хора.

Градът – най-ефективният начин на живот от гледна точка на екологията. Един банален пример, може да сравните отоплението на отделна къща и на един апартамент – в жилищната сграда винаги ще се харчат по-малко ресурси на единица домакинство за сметка на съседите. Или транспорта – хората от предградията или от село изразходват голямо количество ресурси за пътуване, за стока или по работа, а в същото време, в града има разнообразни услуги и до тях може да се стигне пеш или с градския транспорт.

Но много често, ефективните градове стават основен враг на екологията, заради взетите решения по първия сценарий. Когато пренебрегването на природата достигне критичната маса, може да има жертви и колосални загуби. Поради тази причина фокусът на Парижкото споразумение от 2015 г. е насочен предимно към града.

Не съм еколог, но има няколко насоки при оформянето на градската среда, които съответстват на принципите на устойчивото развитие и не са в разрез с екологията.

 

Вода

Колкото повече асфалт и бетон има в града, толкова по-малко са водопропускливите повърхности. Може да похарчите огромни суми за изграждане на водосточна канализация на магистралата или можете да сложите плочки на по-малките улички и да не строите паркинги на места с тревни площи.

Днес е модерно, при проектирането на улици и квартали, да се предвиждат естествени дренажи. Например в Хелзинки, във всеки нов двор се полага минимум асфалт, а за да може пожарната да достиге до сградата и за да се отича водата използват плочки:

Подобно решение има и за улиците:

Друг важен фактор са дърветата. С короната си те абсорбират голямо количество влага и я отвеждат в почвата. Освен това, винаги можеш да се скриеш от дъжда под дървото, въпреки че някои транспортни инженери в САЩ, смятат дърветата за убийци на добрите данъкоплатци.

 

Слънце

Асфалтът и бетонът нагряват града. От това страдат хората, животните, инфраструктурата и т.н. Съветът тук е прост – повече дървета, природата е помислила за нас.

Зеленина на покривите – още едно добро решение. Да, това е скъпо, но е необходимо за общото благо и си изплаща парите в дългосрочен план. Освен това, от такъв покрив може да излезе чудесно пространство за жителите.

С асфалът въпросът е по-сложен. Чудовища от рода на булевард „Ленинградски” или пр. „Мир” (в Москва) изобщо не трябва да съществуват в града. Сега, на нормалните улици,  като бързо решение изпитват метода на валяка и ги оцветяват в бяло.

Температурата на пътното платно в Лос Анджелис може да достигне до 55-60 градуса. В рамките на експеримента, 15 градски улици са били покрити със специална смес на основата на асфалт, която прилича на боя, за да се охлади повърхността. Това помогнало да се понижи температурата с 5-7 градуса и да се охладят всички сгради в близост до улицата.

Ако 35% от улиците на Лос Анджелис се покрият с тази свотлоотразяваща смес, то общата температура на града може да падне с цял градус. Това от своя страна би довело до намаляване на разходите за електроенергия с около 100 милиона долара на година. Ще доведе и до икономия на бюджета откъм осветление – белият цвят отразява светлината, а не я поглъща.

 

Вятър

Микроклиматът е тънка работа. Толкова, че обикновено с него никой не рабти. Монотонните многоетажни сгради с изобилие от празни пространства и вакуум, в пъти усилват порива на вятъра. Когато се сблъска с фасадата на самотно стояща многоетажна кула, мощността на вятъра нараства многократно и се устремява надолу и към краища на сградата, създавайки силно завихряне  и стълбообразни вертикални потоци.

В многоетажното застрояване преобладават също толкова разрушителни тунелни вятърни течения. Най-благоприятни от тази гледна точка са максимално разнообразните средноетажни градски форми, включително кварталните. Подобно застрояване няма да позволи на ветровете да се развихрят.

Естествено необходими са дървета и конструкции, в които да се разбиват въздушните потоци и се отправят далеч от дворовете и улиците.  Не бива да се забравят и правилните грижи за дърветата, тъй като в днешно време при благоустрояването често унищожават кореновата им система.

 

Вредни емисии

О, това е най-болезнената тема. Отначало исках да я включа в абзаца за слънцето и парниковия ефект, но тя е изключително важна и злободневна – за това е отделно.

Днес практически всеки мегаполис в света има екологична програма, за намаляване на вредните емисии и техните последици. Ако в града се забранява влизането с автомобил или се въвежда паркиране на пътното платно, една от първите причини за това ще е екологията. Аналогична е ситуацията с трамваите, електроавтомобилите и т.н. Често това са доста скъпи решения, но са нужни на хората, които мислят за бъдещето.

Междувпрочем в Москва няма обширна екологична програма. В противен случай общината нямаше да ограничи развитието на велодвижението или тролейбуса, все пак това е екотранспорт. Не е нужно да се засажда цяла гора в града (условно казано), за да се справим с вредните емисии от автомобилите – трябва само тези автомобили да се махнат от улиците и да се заменят с велосипеди, трамваи, електроавтомобили или тролейбуси.

Има и заводи и ТЕЦ-ове, но основния дял от замърсяването отдавна принадлежи на личните автомобили. За това и лечението ще бъде болезнено и ще засегне мнозина, но трябва да се направи.

 

Устойчивост

Градовете ни са уязвими към всякакви промени в климата. Духнал вятър и улиците и дворовете се пълнят с паднали клони и разкъсани жици. Завалял дъжд – всичко се наводнява и т.н. Сега и американците имат подобни проблеми, безкрайните едноетажни автомобилизирани предградия не са изчезнали безследно, но те вече си признаха проблема.

Независимо от природозащитните и всякакви други подобни отдели във всеки град, системата не работи. Няма единна градска или държаван политика: отговорниците по транспорта мислят за пропускливата способност на улиците, като забравят за вредните емисии, предлагащите комунални услуги за необходимите литри боя година напред, а плановиците се опитват да засипят колкото се може по–голяма територия с асфалт, мислейки за увеличението на таксите и своите хонорари. С такъв подход (или по-скоро с неговото отсъствие) ще отделяме още дълги години милиарди за пострадалите, да погребваме хора и да възстановяваме града след всяко „кихане” на природата.

Борбата със стихиите не започва с непосредственото реагиране на дадено събитие и отстраняване на последиците от него – това е постоянен цикъл на подготовка, адаптация, да се учим от миналите и настоящите катастрофи за по-устойчиво развитие.

 

Източник.

Други статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *