Как живеят нещастните хора в имигрантския ад

Вчера опознахме малко Малмьо, имигрантската столица на Швеция. И за пореден път трябва да напомня на възмутените читатели, че трябва да погледнат към собствената си страна. Уверен съм, че шведите, немците и англичаните някак си ще се справят с имигрантите.

Както обикновено, в Швеция ще открием нещо хубаво, от което да вземем пример. По принцип ме интересува на първо място положителния опит, който може да бъде приложен и в България. И разбира се, не мога да подмина покрайнините, за да погледна новите квартали.

Така че, нека да видим къде и как в Малмьо строят жилища и как живеят имигрантите.

01. Към новия квартал води и нова улица! На новите улици, шведите веднага засаждат високи дървета, при това не само по края, а и между платната.

02. А тук виждаме много готина водосточна система, с многостепенно пречистване. Отначало водата попада в такива водосъбирателни басейни, където се филтрира и след това отива в канализацията. Шведите мислят за това, как да не замърсяват морето или реките.

03. На новите улици веднага се появява лента за автобуси. Между другото, тя понякога има специално защитно покритие, за да не се руши асфалтът от тежките машини.

04. Навлизаме в новия квартал. Детска площадка.

05. Освен обикновените люлки има и специални за инвалиди.

06. Подпорна стена от бетон, декорирана с рисунки.

07. Никога не съм виждал нещо подобно. Интересно ми е как правят подобна перфорация на бетона? Имат някакъв специален принтер или пък е направена ръчно?

08. Средната етажност в новите квартали е 6-7 етажа.

09. Това е най-евтиното жилище. До колкото разбрах е за социално слаби, апартаментите се дават на нуждаещите се (поправете ме ако не е така).

10. Вътре има малък двор. Разбира се, никакви места за паркиране.

11. Повечето жители се придвижват с велосипед.

12. Входове към жилищата от към вътрешния двор.

13. Големите детски площадки са разположени далеч от прозорците на жилищата, за да не пречат виковете на децата. В двора обикновено има нещо съвсем скромно.

14. Но непременно има маса със скамейки.

15. Паркинг

16. По протежение на улицата специално засаждат цъфтящи растения. Подбират ги такива, които цъфтят през цялото лято.

17. Сега в района върви активно застрояване.

18. Всички жилищни сгради са различни, тук не е прието големи площи в покрайнините на града да се застрояват с еднакви кутийки.

19. Още един двор

20. Вижте, колко ефективно се използва пространството. Тук всеки ъгъл е оползотворен.

21. Интересен детайл: в двора има поставена помпа за вода. Разбира се в домовете има водопровод. Помпата е необходима по-скоро на децата, които сега с удоволствие си играят с нея.

22. Още един двор. В коментарите пишат: а къде са хората? Хората са на работа, а децата не бива да се снимат, така се стараех да избирам такива ракурси, така че никой да не попадне в кадър, тъй като тук са чувствителни на тази тема.

23. Интересна идея: в двора са направени лехи, където може нещо да се засади. И у нас, на някои места може да се види нещо подобно. Градините са готини, особено в града. Добре е да бъдат предварително предвидени и да се даде на хората легална възможност да се занимават със земята. В България смятат, че сама някои луди бабички могат да садят картофи под прозорците си. В действителност, възможността нещо да порасне и да бъде отгледано дава на децата важни познания за света.

24. Озеленяване на новите дворчета.

25. Застрояването е плътно, няма пустеещи места между сградите.

26. Обърнете внимание, как се откроява архитектурата.

27. Всяка сграда е уникална.

28.

29. Детска градина

30. Детските градини тук са малки и обикновено са разположени на първите етажи.

31. Още един двор

32. Улица. Около основите на дърветата има торби – това е поливна система. Така вода се просмуква бавно и навлажнява почвата. Велоалеята не е много грамотно направена: вече съм казвал, че не бива велоалеите да се правят до тротоара. Така ще има постоянни конфликти.

33.

34. Ограничението на скоростта в жилищните райони е 30-40 км/ч.

35. Така и не разбрах какво е това. На външен вид изглежда, че е някаква будка. Подскажете ми, ако сте се сблъсквали с нещо подобно, какво е това?

36. Хубав квартал – има разнообразни по тип жилища. Важно е в района да няма плътно застрояване със средна етажност, а да има и градски къщи, дори и няколко небостъргача. Тогава там ще живеят хора от различни съсловия, възраст, начин на живот, кварталът ще бъде жив – което е добре за местния бизнес.

37. За това в Малмьо, до жилищните блокове има и такива градски къщи.

38. Тук всяко жилище има собствен участък и излаз към водата.

39. Всичко е планирано просто възхитително. Когато се разхождаш по тези улички, все едно внезапно си попаднал в някое село.

40. Вижте колко е красиво!

41. А ето така изглеждат и дворчетата

42. Ето такива къщи :

43. Пътеки:

44. Още веднъж споменавам, че това е нов квартал, току що построен. Каналите са изкуствени.

45.

46. Интересно решение с водосточната тръба.

47. Дъждовната вода, попада най-напред в изкуствени езерца, а от там всичко излишно прелива в канализацията.

48. Кварталът се нарича Västra Hamnen. По рано тук е била типична промишлена зона – имало е пристанище и един от заводите на SAAB. Но през 2001 г. кварталът започва да се застроява със жилища и развитието на територията продължава и до този момент. Едностайно жилище с площ от 34 кв. м. в строяща се сграда може да бъде купено за 1 445 000 крони (262 763лв.). Готовото жилище за двама на 4-ти етаж с площ от 69 кв. м. може да струва 2 750 000 крони (500 069 лв.). Двустайно жилище от 52 кв. м., но с балкон, излиза 2 050 000 крони (372 779лв.).

49. По брега на канала и бившите докове жилищата са по-скъпи, отколкото във вътрешността на квартала. Например, тристаен апартамент с площ 88 кв. м. струва 5,2 милиона крони (945 586 лв.). Голям двустаен (73 кв. м.) – 3,25 милиона крони (590 991 лв.). За едностаен с площ 42 кв. м. с изглед към пристанището ще трябва да платите 2,7 милиона крони (490 977 лв.).

50. Фонтан до морето.

51. Оформление на крайбрежната улица.

52. Жилища на първа линия до морето.

53. Парк

54. А това е Turning Torso – най-високата сграда в Скандинавските страни и първият в света извит небостъргач Той е построен през 2005 г.

55. Небостъргачът е висок 190 метра и има 54 етажа. Дизайнът е на Сантяго Калатрава въз основа на една от неговите скулптури.

56. Кулата, между другото е жилищна. Два от ниските кубове са заети с офиси, а в останалите има 147 жилища. Не са успели обаче да ги разпродадат: явно на шведите не им харесват небостъргачите. А и се продават на цена от 2 до 9 милиона крони. Така част от апартаментите сега се отдават под наем. Кулата принадлежи на асоциацията HSB, която вече 15 години се опитва да се избави от нея, но безуспешно.

57. А ето и детска площадка.

58. Тя е голяма, има разнообразно оборудване. Веднага ще кажа: площадката не е идеална, но се вижда, че вече е остаряла. Сегашните ги правят по-добре.

59. Кой живее тук? Хората са основно смугли, повечето жени са със забрадки. Не знам, какво поколение имигранти са, но в Малмьо се чувстват добре.

60. Площадка за ролери, скейтборд, BMX и т.н.

61. И цял лабиринт от рампи.

62.

63. Много готина стена за катерене

Как ви се струва? Искате ли да живеете в такива квартали с имигранти?

 

Източник.

One Reply to “Как живеят нещастните хора в имигрантския ад”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *