Нека дадем отклоненията за завой на дясно на пешеходците!

Отклоненията за завиване на дясно са опасни за пешеходците, защото радиусът на обръщане на автомобила е по-голям заради по-високата скорост, автомобилът изниква практически зад гърба на пешеходеца и е необходимо по-голямо внимание, което води до нарастване на риска да се блъсне някой човек. А икономията на време е само няколко секунди. Струва ли си?

В САЩ, много от градовете са на страната на пешеходците и преобразуват тези места за в пешеходни зони.

Чикаго

Прочетете повече “Нека дадем отклоненията за завой на дясно на пешеходците!”

Как да успокоим трафика

През 2011 г., вдъхновени от опита на Лондон, в Ню Йорк вземат решение за създаване на зони за успокояване на движението (neighborhood slow zones), в които започват да ограничават движението на автомобилите до 20 мили/час (32 км/ч). Днес, в английската столица, има 28 подобни зони, всяка от които обхваща средно 25 квартала.

В Ню Йорк тази инициатива среща поддръжници сред местните жители, но с времето се оказва, че реализацията й не води до основния ефект – намаляване на ПТП с летален изход. Накратко, проблемът е в това, че американците са решили да действат бързо и евтино. И се провалиха. За разлика от лондончаните, които плавно ограничават скоростта на автомобилите посредством дизайна и в резултат от това постигат значително намаление на ПТП завършващи със смърт.

Прочетете повече “Как да успокоим трафика”

Безопасността започва не от пътя, а в главата

Смисълът, на измислената в Швеция програма Vision Zero (Нулева смъртност), може да се опише с едно предложение: никой не трябва да умира в ПТП. Постепенно тази идея се разпространява и в други страни по света, макар и не гладко. Разговорите за безопасност на движението често преливат в обвинения към жертвите, препоръки да носят светоотразяващи дрехи и да не използват телефони докато пресичат.

Прочетете повече “Безопасността започва не от пътя, а в главата”

Правила.

Днес имам за Вас две разрушителни новини:

– Във Великобритания няма глоби за пешеходци, пресичащи извън пешеходната пътека. Просто няма – човек сам отговаря за живота си, а ако някъде хората постоянно загиват, то с това трябва да се борим инфраструктурно. Зебрите никой не ги е отменял, но извън тях, пешеходецът няма предимство. Подлези тук или не са строили, или са ги дублирали на пътя с зебра. Невероятно е, че след всичко това, по улиците не тече кръвта на ударени деца и старци, а британският подход към трафика се смята за един от най-напредналите в света.

– Преминаването на велосипедистите на червен сигнал на светофара, подобрява безопасността. Подобно решение е взето в няколко града в Европа и САЩ, макар че, в същността си това е както при преминаването на пешеходци на червено – хората ще притичват при първия удобен случай и това е невъзможно да се промени, може само да се коригира и декриминализира. Ето кратко видео от Париж за техния опит с преминаването на червено от велосипедистите:

 

Източник.

Безопасно влизнане в града

Междуградските пътища са направени за бързо шофиране с автомобил, а градските улици – за безопасен живот за хората. Поради това, ограничението на скоростта е едно на междуградския път и съвсем друго в града. Чисто психологически е доста трудно да се спира един-два пъти заради някаква бяла табелка и то посред нощ. Камерите струват скъпо и се нуждаят от обслужване, при това не оцеляват физически. За щастие отдавна са измислени дизайнерски решения, които вече са широко известни.

Прочетете повече “Безопасно влизнане в града”

Магическата сила на маркировката

Сега ще Ви кажа нещо страшно: пътната маркировка е много по-ефективна от загражденията. Целта, на поставяните по протежението на улицата огради, е да се узакони и да се направи по-комфортен пътя за автомобилите. Маркировката прави движението по-предсказуемо, позволява да се използва целия потенциал на пътя без скъпоструващи реконструкции и най-баналното е, че работи за всички ползватели на улиците.

Всичко това е прекрасно, но потенциалът на маркировката не е реализиран напълно у нас. Мнозина от проектантите рисуват банални чертички, зебри, дублират пътните знаци върху асфалта. По български улици добре може да се види нивото на транспортната мисъл – повечето то транспортните отдели и агенции дори и не подозират, че с маркировката могат да се разделят потоците, да се намалят задръстванията тип „гърло на бутилка“, да се направят острови за безопасност и да се успокои трафика. В много отношения, поради липсата на информация относно възможностите на маркировката, финансирането й е на остатъчния принцип – просто не виждат смисъл в нея.

Нека да погледнем най-простите методи, с помощта на които движението по улиците може да стане по-комфортно и безопасно за всички.

Прочетете повече “Магическата сила на маркировката”

Как Ню Йорк спасява жителите си

Миналата година бе много важна за Ню Йорк – 2015 стана най-безопасната година за пътищата от 1910 година насам (от тогава се води статистика): смъртността по пътищата намаля на 22%, а това са 66 живота в сравнение с 2013 г. Ако през 2011 г. са загинали 249 пешеходци, то през 2015 г. броят им е 139. Властите приписват това постижение на специалната програма Vision Zero (нулева търпиност към смъртността на пътя), която стартира през 2014 г. Както е видно от отчета – практически почти всички показатели за произшествия са с намалени стойности в сравнение с 2013 г., а ако вземем 2012 г., намалението е по абсолютно всички показатели.

Прочетете повече “Как Ню Йорк спасява жителите си”

Как в Минск спасяват хората по улиците

Всяка година, в катастрофи по пътищата на България загиват 700 души, а повече от 9000 получават травми за цял живот. Обявена е война на хората право под прозорците им. Това е колосален проблем, който отнема живота на близките ни, повишава стойността на медицинското обслужване и намалява икономическото развитие на страната. Но вместо да се търси решение на проблема, у нас се опитват да се справят с последствията.

Прочетете повече “Как в Минск спасяват хората по улиците”

Европейската федерация по велосипеди: отношение към велосипедните каски

Европейската велосипедна федерация (ECF) не се обявява против индивидуалния избор от използването на каска. Но ECF се обявява против задължителните закони, указващи носенето на каска.

ECF е против такива закони, защото:

1. Наличието на каска се явява като антипропаганда за колоезденето, показвайки този вид транспорт като изключително опасен. Вероятността да бъдете убит на велосипед на база велокилометри е по-ниска от това да бъдете убит като пешеходец на базата на пеши километри. (Wardlaw 2002)

2. Обзорът на експертна литература показва, че когато се разглежда рискът от увреждания на главата, лицето и шията като единно цяло, каските не помагат значително. Но този ефект е забелязан само в стари изследвания. Съвременните изследвания, основани на анализ на модели на случайни фактори, показват отсъствие на защитен ефект. (Elvik 2011)

3. Пострадалите велосипедисти са по-малко изложени на риск от травми на главата, отколкото пешеходци или водачи и пътници в транспортни средства. (ONISR 2005)

4. Каските обещават по-голяма защита, отколкото всъщност могат да предоставят. В действителност те са предвидени за леки удари и изобщо не защитават от въздействия в резултат на ПТП (по стандарти за велосипедни каски).

5. Стимулирането на използването на каски при обикновени градски пътувания не води по понижаване количеството на травмите на главата въпреки интензивността на използването на каски. (Австралия и велосипедните каски).

6. Ползата за здравето от колоезденето значително надвишава риска от раняване. Намаляването на количеството на велосипедните пътувания понижава общото ниво на здравето и влошава околната среда. (de Hartog et al, 2010).

7. Намаляването на количеството пътувания на велосипед снижава относителната безопасност, т. е. увеличава се рискът от злополуки. (Jacobsen PL, 2003).

Източник.

 

Bicycle helmet laws by country

https://en.wikipedia.org/wiki/Bicycle_helmet_laws_by_country

Ние знаем как да спасим милиони от смърт на пътищата

Началото на организираната борба със смъртността по пътищата е сложено през 1999 година в Швеция, когато стартира програмата „Vision Zero“ („Нулева смъртност“). Вместо да се решават проблемите с методи, насочени към шофьорите (контрол върху поставянето на предпазни колани, кампания за подкрепа на шофиране в трезво състояние и др.п.), властите внесоха подход за системна безопасност. Предпоставката за възникване на такъв подход е разбирането на това, че докато допускаме човешки грешки, смъртта и травмите на пътя са неизбежни. Най-важното е да се осигури безопасност на всички компоненти на градската мобилност, вместо да се опитваме да направим поведението на човека идеално. Основният фокус е насочен към намаляване на вероятността от възникване на инциденти, водещи до смърт, чрез разделяне на потоците на движение и поддържане на допустима скорост на движение, безопасна за жизнения цикъл.

По вертикалата: динамиката на спада на смъртните случаи по пътищата от 1994 г. до 2015 г. По хоризонталата: Количеството на смъртни случаи на 100 000 души.

 

Прочетете повече “Ние знаем как да спасим милиони от смърт на пътищата”