Шведският път за възстановяване на града

Малмьо е третият по големина град в Южна Швеция, с население малко повече от 300 000 души. Исторически и географски причини превръщат града в главният индустриален център на страната: тук се намира най-голямото скандинавско пристанище, фабрики на автомобилния гигант SAAB, строителни и обслужващи предприятия. През 1960-та година Малмьо е най-големият производител на съдове в света, 50% от населението на града е било заето в промишлеността.

През 1970 –та година конкурентоспособността на шведската промишленост спада и производствата започват да се закриват, а през 1986 г. банкрутира най-големия завод за производство на съдове в Малмьо. Хиляди души губят работата си, рязко се повишава ръста на престъпността, хората започват да напускат града, общината започва да натрупва големи дългове. През 1995 г. в Малмьо е регистрирано най-високото ниво на безработица, броят на пенсионерите надвишавал средният за страната, градът получава статус на най-депресиращия в Швеция.

Но това вече е в миналото. Как го постигнаха?

Прочетете повече “Шведският път за възстановяване на града”

Гьотеборг – градът на трамваите

Всеки град е длъжен да работи над вида и имиджа си. Важно е не само да се поддържат сградите в нормален вид, да се почистват улиците и да се създава комфортна градска среда – но също така не трябва да се забравя и индивидуалността. Детайлите, архитектурата, траспорта са неща, по които хората различават един град от друг. Никога няма да объркаме Ню Йорк с Париж или Барселона с Москва, защото те са различни и това е ясно видимо.

Големите градове по-лесно създават уникална архитектура или наливат средства в специалния дизайн на автобусите, но как се справят малките градове? Църквите и украсените сгради не удивляват хората. В шведския град Гьотеборг, например има приличен стар център, малко съвременна архитектура и е просто комфортно – това е хубаво, но с подобно нещо може да се похвали всеки втори европейски град. Струва ми се обаче, че тук са намерили изход –те просто поддържат старите трамваи в добро състояние, а те вече формират индивидуалността.

Прочетете повече “Гьотеборг – градът на трамваите”

Стокхолм – столицата на пътната безопасност

В сравнение с Финландия, столицата на Швеция изглежда като Лас Вегас! Не в смисъла на лоша архитектура или ориентация към автомобилите, а в човешки план. По улиците има много хора, кипи живот и е пълно с приятни детайли. Ако Хелзинки Ви се струва космически, то Стокхолм е една глава над него.

Но искам да сложа акцент върху шведската фикс идея: безопасността на пътното движение. Vision Zero или нулевата търпимост към смъртта, стартира в Швеция през 1997 г. За 25 години (1990-2015) смъртността в пътните катастрофи тук е намаляла със 66%, днес годишно загиват 2,8 души на 100 000. При това с население от 9.8 милиона души има 6,1 милиона автомобили – нивото на автомобилизация е дори по-висока, от колкото у нас.

Тук са решили да стигнат и по-далеч, смърт причинява не само желязото със скорости – слабата подвижност на хората бавно, но сигурно краде от живота. Сега при планирането и реализацията на решенията се стремят максимално да стимулират хората да се движат повече пеш или с велосипед. Ако вие имате добра идея, но тя влошава условията за пешеходците и велосипедистите, значи не е толкова добра.

Нека да видим, какво толкова са измислили!

Прочетете повече “Стокхолм – столицата на пътната безопасност”

Ще бъдат ли доволни потомците на новите райони?

Основният проблем на новите райони в българските градове се крие не в лошата архитектура, неудобните междублокови пространства или ужасното транспортно обслужване – това са последствия от един прост, но изключително важен проблем: никой не мисли какво ще стане с тези сгради и жилища след като бъде готов обекта. За някои е важно бързо да продадат апартаментите, а други да отчетат нов рекорд по предадени квадратни метра.

Най-печалното в случая е, че потенциалните купувачи също не мислят за бъдещето по време на покупката. Това е едно от най-важните вложения в живота на човек, но всички гледат само първоначалната цена и не мислят за възможните проблеми и загуби. Ето защо въпросите свързани с паркирането, детските градини, сутрешните задръствания или отсъствието на зелени площи, възникват не по време на покупката, а след година-две – когато хората изведнъж осъзнават печалната реалност. И това е само върхът на айсберга, тъй като жилището трябва от време на време да бъде ремонтирано, да се управляват общите части и т.н.

Днес искам да Ви покажа района Хамарби Щьостад в Стокхолм. Тук не са бързали с проекта и завършването му, за сметка на това се е получил балансиран и устойчив към измененията пълноценен градски район.

Прочетете повече “Ще бъдат ли доволни потомците на новите райони?”

Новите квартали в Стокхолм. Искате ли да живеете така?

В момента в Стокхолм се реализира градски проект за развитието на бившите пристанищни и промишлени райони. На мястото на старите складове и промишлени зони, масово се строят нови жилища. Строителството започва през 2011 г. и до 2025 г. в шведската столица трябва да се появят 12 000 нови домове.

Проектът получи названието Нора Юргордщатен и аз се отправих към североизточните покрайнини на Стокхолм, за да видя какво всъщност представлява.

Прочетете повече “Новите квартали в Стокхолм. Искате ли да живеете така?”

Hammarby Sjöstad – еко-районът на Стокхолм

В началото на 1990 г. кметството на Стокхолм взема решение, старата промишлена зона да бъде превърната в съвременен жилищен еко-район (който да даде пример на целия свят). Всичко е било планирано за Олимпиадата.
А в какво се изразява екологичността?

Прочетете повече “Hammarby Sjöstad – еко-районът на Стокхолм”