Трябва да се строят повече паркинги

„Градът трябва да е удобен за автомобилите! Трябва да се осигурят места за паркиране на всички желаещи! Всеки гражданин има право да пътува до работното си място с личния си автомобил! Никой не ходи пеш, това е безумие!“ Така се говорело в САЩ по време на автомобилния бум. Американските градове винаги са се развивали така, че да са удобни за автомобилистите. Автомобилът се е превърнал в част от културата, в символ на свободата. В Америка пътуват с кола даже до банкомата.

На снимката се вижда карта на гр. Атланта, направена през 1819 г. така е изглеждал града, преди всеки американец да се сдобие със собствен автомобил.

Това е същото място, само че днес. Със синьо е отбелязано това, което е останало недокоснато.


Google maps

Зависимостта на Атланта от автомобилите, много напомня на наркотичната. Гражданите и властите са толкова обсебени от идеята за мобилността, че дори не са се посвенили да разкопаят историческите квартали в центъра на града. На мястото на сградите и търговските площади от 19 век, отдавна вече са построени паркинги, пълни с автомобили.

Тук практически не са останали пешеходни зони и обществени пространства. Ако сте свикнали да си мислите, че централните райони във всички градове, са най-благоустроените, то посещението Ви в Атланта с лекота ще разбие тази представа. Тук трудно могат да се видят разхождащи се туристи или почиващи младежи, тъй като няма къде да се почива.

И сега изненада… Паркингите и пътищата пак не стигат! Хората висят по задръствания и търсят свободни места за паркиране. А общината на Атланта продължава да строи нови паркинги.

„Градът трябва да е удобен за автомобилите! Трябва да се осигурят места за паркиране на всички желаещи! Всеки гражданин има право да пътува до работното си място с личния си автомобил! Никой не ходи пеш, това е безумие!“ – това искат и шофьорите в много български градове.

Искате ли и Вашият град да бъде удобен за автомобилите и всички да могат спокойно да паркират?

 

Източник.

Град с човешки размери

Габаритите и свойствата на човека трябва да бъдат взети предвид при устройството на града. Чудовищните сгради, улици и дори пустите пространства не могат да формират комфортна среда около човека, заради нарушаването на този принцип.

Прочетете повече “Град с човешки размери”

Ян Геел, урбанист: Личният автомобил заминава в историята

През последните 50 години Геел изследва динамиката на градовете, елементите на добрите обществени пространства и начина, по който архитектурата влияе на поведението. Студиото му “Ян Геел архитекти” се застъпва за повече пешеходни пространства и велотранспорт.

Идеите му са приложени първо в Копенхаген, който през последните десетилетия се преориентира от автомобилен към вело- и обществен транспорт (по данни от 2008 г. 37% от хората предпочитат велосипеда спрямо 31% – личен автомобил, и 28% – градски транспорт за придвижване), създаде една от най-големите централни пешеходни зони и редовно попада в класации за най-добрите места за живеене. София от своя страна тази година пак бе на дъното в Европа според една от тях.

Прочетете повече “Ян Геел, урбанист: Личният автомобил заминава в историята”

София, мой малък Копенхаген


Новата мисия на датския урбанист Ян Геел е да се пребори хората в нашата столица да имат повече права от автомобилите.

“Няма божие правило, което да гласи, че трябва да правим автомобилите щастливи. Всички си мислим, че това колко трафик има в един град е божи постулат. Изобщо не е така.” Ян Геел говори ведро и с чувство за хумор, въпреки че вече дванадесети час е на крак. Датският архитект е в София, за да представи книгата “Градове за хората”, която току-що излезе на български език, и да сложи началото на работата си с главния архитект на София Здравко Здравков, по чиято покана е тук.

Геел пристига в един от онези особени октомврийски дни, в които краят на лятото се усеща рязко. Падащите жълти листа отмиват и последния цвят от улиците, а хората са се натъпкали в автомобили, автобуси и задръствания, за да се скрият от дъжда. След 20 ч., когато свършва и лекцията на датския архитект, навън почти няма хора и това вероятно ще продължи до март следващата година.

Думите на архитекта обаче те изпращат в друг свят. Геел е инвестирал повече от 50 години от живота си в това да осмисля грешките в градската среда, които карат хората да се затварят в колите и домовете си. И да предлага решения как те да излизат повече навън, да се срещат и разхождат, и да карат велосипеди.

Прочетете повече “София, мой малък Копенхаген”

Защо подлезите не са добра идея

Всеки път се намират хора, които не разбират, защо е необходимо в града да се поставят „зебри“, вместо принудително да се вкарат пешеходците под земята. Ползата от подлезите е навярно най-масовото заблуждение. В нея вярват, и чиновниците, и КАТ, и обикновените хора. Въпреки че всички изследвания сочат противното.

Съвсем непонятна е причината, поради която се финансират и строят подлези на неголеми градски улици. Ако авторите на тези промени бяха прочели някоя книжка или хвърлили поглед върху чуждестранния опит, щяха да знаят, че положителното в подлезите и надлезите е много малко. Но те не са чели.

Прочетете повече “Защо подлезите не са добра идея”

Кръстовища

В Холандия, както и в други европейски страни, е прието кръстовищата на второстепенните пътища да се регулират с кръгово движение. Тъй като Холандия е не само автомобилна, но и велосипедна страна, ми беше интересно как велоалеите са вписват в кръговото движение. Снимах няколко кръстовища от самолета. Обърнете внимание на детайлите, как са изградени острови за безопасност, каква е маркировката, какви са пешеходните пътеки. Злополуките на тези кръстовища са много по-малко, от колкото на обикновените. Освен това, подобно решение успокоява трафика и не допуска шофьорите да карат в населените места.

Прочетете повече “Кръстовища”

Идеалната улица

Днес ще Ви разкажа за идеална улица, например булевард „Лефевр“ в Париж. Разбира се, когато казвам „идеална“, не е заради това да започнете да търсите снимки с недостатъците й и да ми ги пращате. Недостатъци могат да се открият винаги и навсякъде. По-скоро трябва да обърнете внимание на това, как може да се строи улица в град, в който мислят за комфорта и безопасността на пешеходците. За съжаление, не мога да посоча нито една улица, която да е толкова удобна, красива, чиста и комфортна. Като сега не става дума за историческите сгради, които карат и най-невзрачната улица да изпъкне. Става дума за планиране на тротоарите, пътното платно, пешеходните пътеки и другите елементи на пешеходната инфраструктура.

Прочетете повече “Идеалната улица”

Германия в детайли

Днес ще говорим за детайлите. На много неща не обръщаме внимание и те ни се струват напълно нормални. Когато пристигнем в Европа или Америка, веднага чувстваме, че нещо не е така. Въпреки че, и мръсотия има по улиците, и бездомници се търкалят, и пътищата не винаги са идеални, и все пак нещо не е така, както сме свикнали. Чувстваме съвършено друго ниво на устройство на града. Работата е в детайлите. Вчера сутринта се разхождах из Дюселдорф и Вупертал и снимах техните тротоари, гари и детски площадки. Нека да ги видим.

Прочетете повече “Германия в детайли”

От къде идва мръсотията в нашите градове?

фото: Огнян Иванов. Пред блок 19 в ж.к. “Красно село” в София.

Сега ще поговорим за един много важен проблем – мръсотията в града. Всеки, който поне веднъж му се отдала възможност да попътува извън пределите на България, е обръщал внимание на това, че там на буржоазиите им е чисто и красиво, а у нас по улиците само прах, мръсотия и боклук. Помня, когато през 90-ти години хората масово се втурнаха да гледат как е на запад, после се връщаха с ей такива големи очи и разказваха: “Ти, представяш ли си, в Германия можеш да ходиш бос по улиците и краката ще ти останат чисти!“ Или: „А в Америка влизат в къщи направо с обувките и ходят по килима!“ Такова нещо в България е просто невъзможно.

Въпросът: ”От къде идва мръсотията?“ тормози умовете на български градоначалници много десетилетия. В крайна сметка няма никаква тайна.

И така защо у нас е мръсно?

Прочетете повече “От къде идва мръсотията в нашите градове?”