Градове за хората

За да бъде един град удобен е необходимо правилно да подредим приоритетите си. Кой е важният в града? Пешеходецът? Автомобилът? Велосипедистът? У нас е прието на първо място да се обслужват интересите на шофьорите. Като цяло, автомобилното лоби е доста силно. Те си извоюват привилегии, искат да бъде отдадена общинска земя за паркинги, да се изградят нови пътни възли, надлези, да се премахнат светофари. Оставаме с такова впечатление, че всички в града се движат с автомобили, въпреки че не е така. Например в София, само около 35% (данни за 2014 година от MOTT Macdonald и ЦГМ) от жителите на града ползват автомобил, за да отидат на работа. Останалите 65% използват градския транспорт или се движат пеша.

Да се направи града удобен за автомобилите е невъзможно. Просто мястото не достига, за да могат всички желаещи да шофират комфортно автомобилите си. Дори американските градове, които традиционно се развиват като градове за автомобили, разбраха това и започнаха да променят приоритетите си.

Градът се променя, разрушават се надлези и тунели, обществените пространства се облагородяват. Градът на бъдещето е удобен за пешеходците. Бразилското бюро за градско планиране Urb-i е събрало примери за най-удачните преобразувания на градските пространства н целия свят, като се използвали снимки от Google Street View.

Прочетете повече “До и после: 41 трансформации на обществени пространства (снимки)” →

Да изравним всичко със земята и да построим град от стъкло и бетон. Позната мисъл? Много хора смятат, че природата и климата са маловажни неща, на които може и да не се обръща внимание. Това е класика – ако днес и сега не можем да видим проблема, значи той не съществува. За това пък, да се направи нещо евтино и лесно винаги е приятно, а тези еколози и всякакви защитници трябва да бъдат изпратени надалеч, за да не пречат на уважаваните хора.

Градът – най-ефективният начин на живот от гледна точка на екологията. Един банален пример, може да сравните отоплението на отделна къща и на един апартамент – в жилищната сграда винаги ще се харчат по-малко ресурси на единица домакинство за сметка на съседите. Или транспорта – хората от предградията или от село изразходват голямо количество ресурси за пътуване, за стока или по работа, а в същото време, в града има разнообразни услуги и до тях може да се стигне пеш или с градския транспорт.

Прочетете повече “Как да сдобрим града и климата” →

В началото на 1990 г. кметството на Стокхолм взема решение, старата промишлена зона да бъде превърната в съвременен жилищен еко-район (който да даде пример на целия свят). Всичко е било планирано за Олимпиадата.
А в какво се изразява екологичността?

Прочетете повече “Hammarby Sjöstad – еко-районът на Стокхолм” →

Често ме питат, щом си толкова умен, ругаеш по всичко, кажи какво да направим, за да подобрим града? Натъкнах се на нещо странно – всичко опира до обществения транспорт.

Как да решим въпроса със задръстванията в града? Необходимо е, в допълнение към строителството на пътища, да се развива и обществения транспорт, като се даде възможност на хората за по-евтин и по-бърз транспорт, тогава много от тях ще се откажат от личните си автомобили (по мнение на специалистите между 30-50% от шофьорите са готови да се прехвърлят на обществения транспорт, ако той е по-бърз и по-удобен).

Прочетете повече “Обществен транспорт на всяка цена” →

Габаритите и свойствата на човека трябва да бъдат взети предвид при устройството на града. Чудовищните сгради, улици и дори пустите пространства не могат да формират комфортна среда около човека, заради нарушаването на този принцип.

Прочетете повече “Град с човешки размери” →

карикатурист Явор Попов

С тази дума обикновено започва разказ, за това колко неправилно мислене има народа ни: мръсно стадо, което чупи всичко, оставя мръсотия след себе си и се противопоставя на всякакви промени. Само да дадеш съвет, как нещата могат да се подобрят и веднага редица хора започват да те убеждават, как не разбираш хората. „Всичко ще счупят, всичко ще окрадат“.

Трябва да отбележим, че думата „манталитет“ се употребява  в отрицателен смисъл, когато някой разсъждава над това, колко неправилно постъпват хората. При това, в обществото не е прието да са осъждат постъпките на тези психари и разбойници. Т.е. никой не отива при алкохолиците да им каже „Господа, имате лош манталитет“. Или, представете си, редица държавни служители, които за пакет сладки си продават гласа, а след тях крещят: „У нас в България не е прието да се продават гласове! И да живееш в лайна не е прието! Вие имате лош манталитет, задници!“.

Всички опити да се излезе на изборите с положителна програма, която да включва обсъждане на качеството на градската среда и чистотата на тоалетните, се спъват от истории за лошия манталитет .

Струва ми се, че от този момент нататък всичко се прецаква, когато всеки смята себе си по отделно за изключителен човек, но манталитетът на хората като цяло е лош.

Подобна позиция се легализира тези задниците, които смятат, че собственото им поведение, постъпките, макар и неправилни но са „народни“.

Много е удобно да се стъпи на тази колективна „народност“, тъй като така, личната отговорност се размива. В този смисъл изразът „дай пет“ не се счита за срамен, защото „всички дават“. Точно както и да караш с 90 км/ч там, където ограничението е 50 км/ч, защото „аз да не съм по-глупав от другите?“. Поради тази причина и нарастват случаите на паркиране в градинките, на неуважителното отношение към историческото наследство, на  фасове, летящи от балкона и т.н.

 

Преди няколко дни пристигнах в Копенхаген – най-добрият град на света. Столицата на Дания постоянно попада в най-различни позитивни класации като най-добрият град. Например, тук отделят най-голямо внимание на екологията в сравнение с останалите европейски столици. В града има много паркове и жителите му, често се разхождат там. Копенхаген е признат за най-дружелюбното място за гейовете, най-здравословния град, благодарение на активния живот на жителите му, а също така и просто най-добрият град за живеене. Тук, разбира се, има отличен обществен транспорт, потресаваща храна и главното – велосипеди!

50% от населението на Копенхаген редовно използва велосипеди за разходка из града. Почти всеки жител има свой велосипед, а за туристите са достъпни над 2000 колела под наем. В града има 400 км велоалеи. Тук използват велосипедите през цялата година, и в сняг, и в дъжд.

Трябва да отбележим, че Копенхаген е много компактен град, в него живеят малко повече от 1 милион души, няма небостъргачи и изобщо по улиците се чувстваш доста комфортно.

Прочетете повече “Копенхаген най-добрият град на света” →

Велоалеи практически има във всеки по-голям български град, но почти никъде не съм видял те да се изградени правилно. Нека да разберем защо.

Най-напред трябва да определим необходимостта от велосипед в града. Той има две основни приложения: спортно-развлекателно и транспортно. С първото, всичко е ясно. Хората карат велосипеди в парковете и по крайбрежните улици. Почти всички построени у нас велоалеи обслужват само спортно-развлекателната функция. На транспортната функция у нас почти не се отделя внимание. Много хора биха могли да използват велосипеда като алтернатива на обществения транспорт или на личния автомобил. Проблемът е в инфраструктурата.

Освен това, с развитието на техниката в близките години, велосипедът и другите транспортни средства, ще получат нов живот. Дори сега, електрическите велосипеди позволяват лесното придвижване из града даже при труден релеф. Електрически тротинетки пък са компактни и маневрени. Всяка година се измислят нови индивидуални средства за придвижване из града, така че е сложно да се предположи с кого ще се срещнем на велоалеите след няколко години. Съвсем възможно е, в скоро време те да загубят името „велоалеи“, а да се превърнат в платна за индивидуален ниско скоростен транспорт (до 25 км/ч).

Прочетете повече “Как да изградим правилно велоалея” →

През последните 50 години Геел изследва динамиката на градовете, елементите на добрите обществени пространства и начина, по който архитектурата влияе на поведението. Студиото му “Ян Геел архитекти” се застъпва за повече пешеходни пространства и велотранспорт.

Идеите му са приложени първо в Копенхаген, който през последните десетилетия се преориентира от автомобилен към вело- и обществен транспорт (по данни от 2008 г. 37% от хората предпочитат велосипеда спрямо 31% – личен автомобил, и 28% – градски транспорт за придвижване), създаде една от най-големите централни пешеходни зони и редовно попада в класации за най-добрите места за живеене. София от своя страна тази година пак бе на дъното в Европа според една от тях.

Прочетете повече “Ян Геел, урбанист: Личният автомобил заминава в историята” →