Дълги години Дубай се развиваше като град удобен за автомобилите. Строяха се магистрали на няколко нива, инфраструктурата беше така разчетена, че човек изобщо да не слиза от автомобила си. И мнозина не излизаха изобщо! С месеци хората се придвижваха изключително по маршрута от в къщи – паркинга – автомобила – офиса – паркинга – автомобила – търговския център – паркинг – автомобил – ресторант. Просто нямаше къде другаде да се ходи.
Този път, обаче бях поразен от промените, които са настъпили! В Дубай са започнали да строят обикновени европейски квартали, пешеходни зони, напълно затворени за автомобилите улици! В града се развива и трамваеен транспорт. И то какъв трамвай – чудо, а не трамвай! И така е на всяка крачка. Просто невероятна промяна. Нима в Дубай са разбрали, че не трябва да се прави града удобен за автомобили?
Европейската велосипедна федерация (ECF) не се обявява против индивидуалния избор от използването на каска. Но ECF се обявява против задължителните закони, указващи носенето на каска.
ECF е против такива закони, защото:
1. Наличието на каска се явява като антипропаганда за колоезденето, показвайки този вид транспорт като изключително опасен. Вероятността да бъдете убит на велосипед на база велокилометри е по-ниска от това да бъдете убит като пешеходец на базата на пеши километри. (Wardlaw 2002)
2. Обзорът на експертна литература показва, че когато се разглежда рискът от увреждания на главата, лицето и шията като единно цяло, каските не помагат значително. Но този ефект е забелязан само в стари изследвания. Съвременните изследвания, основани на анализ на модели на случайни фактори, показват отсъствие на защитен ефект. (Elvik 2011)
3. Пострадалите велосипедисти са по-малко изложени на риск от травми на главата, отколкото пешеходци или водачи и пътници в транспортни средства. (ONISR 2005)
4. Каските обещават по-голяма защита, отколкото всъщност могат да предоставят. В действителност те са предвидени за леки удари и изобщо не защитават от въздействия в резултат на ПТП (по стандарти за велосипедни каски).
5. Стимулирането на използването на каски при обикновени градски пътувания не води по понижаване количеството на травмите на главата въпреки интензивността на използването на каски. (Австралия и велосипедните каски).
6. Ползата за здравето от колоезденето значително надвишава риска от раняване. Намаляването на количеството на велосипедните пътувания понижава общото ниво на здравето и влошава околната среда. (de Hartog et al, 2010).
7. Намаляването на количеството пътувания на велосипед снижава относителната безопасност, т. е. увеличава се рискът от злополуки. (Jacobsen PL, 2003).
Да се даде приоритет на обществения транспорт, платените паркинги и пешеходните зони, вече не изглежда като нещо нереално, въпреки че някои сериозно се изнервят от това. Но все пак, няма достатъчна решимост за кардинални промени в цялата страна. Практически почти винаги можеш да чуеш довод относно компенсация за орязаните места за паркиране или разширяване на улиците заради специалните ленти за движение. Получава се така, че искате да създадете добър обществен транспорт, но като седите на два стола едновременно, което не е правилно.
Ако вие създадете добра алтернатива на личните автомобили, то тогава трябва тези автомобили физически и икономически да изчезнат. Ето защо, когато създавате велоалеи, спокойно можете да махнете паркинга или след построяването на трамвайна линия, да затворите улицата за движение на автомобили – така хората ще имат възможност да удовлетворят транспортният си проблем с ефективен транспорт, а по-малко ефективния да оставят у дома. Така например направиха в Торонто – какво се получи при тях?
Както повечето световни градове, велосипедът се превърна в транспортно средство от скоро и в Лайпциг. Развиването на трамвая, създаването на пешеходна зона в центъра на града, строежът на жп тунели и развиването на велоинфраструктурата са части от голяма програма за подобряване на мобилността в града. Пред Лайпциг стоеше задачата да реши проблема със задръстванията, да направи транспортът устойчив, за да не могат новите жители да влошат положението. Велосипедът стана добър инструмент за реализирането на тази задача.
Появата на автомобилите, лобирането на производителите на автомобили и промяната в ценностната система не са философски разсъждения на урбанистите, а предизвикателства на 20 в. пред архитектите, проектантите и чиновниците. Правилата за движение, зони за пресичане на улиците, физическо разделение на пространствата и потоците – са неща, които са се появили във вид на екстрени мерки, без да се направи опит да се види и случващото се от другата страна. Български градове доста по-късно се сблъскват с автомобилизацията, в сравнение със западните си съседи и на нас явно ни провървя – можем да заимстваме решения от съседите и да избегнем техните грешки (друг въпрос е, че не се възползваме от това).
Началото на организираната борба със смъртността по пътищата е сложено през 1999 година в Швеция, когато стартира програмата „Vision Zero“ („Нулева смъртност“). Вместо да се решават проблемите с методи, насочени към шофьорите (контрол върху поставянето на предпазни колани, кампания за подкрепа на шофиране в трезво състояние и др.п.), властите внесоха подход за системна безопасност. Предпоставката за възникване на такъв подход е разбирането на това, че докато допускаме човешки грешки, смъртта и травмите на пътя са неизбежни. Най-важното е да се осигури безопасност на всички компоненти на градската мобилност, вместо да се опитваме да направим поведението на човека идеално. Основният фокус е насочен към намаляване на вероятността от възникване на инциденти, водещи до смърт, чрез разделяне на потоците на движение и поддържане на допустима скорост на движение, безопасна за жизнения цикъл.
Това е статия на френския философ и журналист Андре Горц „Социалната идеология на автомобила“, публикувана за пръв път през 1973 г. в списанието Le Sauvage.
Независимо от това, че е написана преди 45 години и авторът й е бил увлечен от левите идеи, много от доводите на Горц не са загубили до ден днешен своята актуалност.
За разлика от прахосмукачката, радиото или велосипеда, които запазват потребителската си стойност, дори ако са притежавани от всеки, то автомобилът, също както вилата на брега на морето, си остава желан и притегателен, поне докато не всеки го притежава.
През последните три десетилетия, Парижките власти водят последователна политика за избавяне от автомобилите. И то без транспортен колапс!
Париж често ни подхвърля транспортни новости – градът редовно страда от смога, задръстванията и стачките. Заради всичко това, обаче пропускаме най-важното – стремежът на френската столица силно да намали броя личните автомобили.
Светофарът – това е уникално изобретение, което е спасило милиони животи и градове от хаоса. Въпреки това, не може да се каже, че е абсолютно благо – в някои ситуации дори е на обратно – светофарите могат да провокират аварии с тежки последствия.
Изучаването на чуждестранния опит е важно и полезно занимание, то не само позволява да се избегнат грешките, но както е в случая с уличното движение, помага да се спаси човешки живот, в прекия смисъл на думата. Планът за мобилност в Холандия е интересен с това, че само в един град като Амстердам, процентът на придвижванията с велосипед е 40 – малко градове могат да се похвалят с такива резултати, а самата страна заема водеща позиция в Европа по безопасност на пътното движение.
С какви средства холандците са постигнали такива показатели на безопасност и удобство при ползването на инфраструктурата?