Изследването на проблема със задръстванията по пътищата започва едновременно с масовото разпространение на личните автомобили. През 60-те години американският икономист и изследовател на пътното движение Антъни Доунс извежда „основният закон за задръстванията по пътищата“, който на кратко се изразява в следното: колкото по-голяма е пропускателната способност на пътя, толкова по-лоша е пътната обстановка. В научната литература този феномен се нарича „Парадоксът на Доунс-Томпсън“ и от момента на неговото появяване започва изследването на този проблем. Въпреки това, мнозина изследователи избягват темата за магистралите, предполагайки че това е специфичен въпрос, а намаляването на пропускателната способност на магистралите ще бъде крайно непопулярна мярка, да не говорим за техния демонтаж. През 80-те години ситуацията започва да се променя и изследователите често признават, че „парадоксът на Доунс“ важи и за градските магистрали, а мнозина доброволно и съзнателно се отказват от личния си автомобил.
