Във времената на промишлената революция и разцвета на вредните производства се появи концепция за град-градина, която после прерасна в идея за „спални“ микрорайони на известния Льо Корбюзие. Така компактните квартали със всичко необходимо за човека заминаха в миналото, а архитектите зонираха градовете по функции: търговска, административна, жилищна, промишлена и т.н. Градовете се сдобиха със „спални“ райони, а новите градове по принцип заприличаха на една голяма спалня.
Сега няма такова разделение. Освен това в новите квартали специално се комбинират условия за живот, работа, учене и отдих.
По-рано градовете се създаваха около човека, така че от квартирата до работата да са няколко минути пеш. Промишлената революция се нуждаеше от повече работници, на което градът отговори с появата на трамваи и крайни квартали. Днес няма потребност от работна ръка за тежък труд, но има квартали извън центъра и те трябва да бъдат обновени. Така се появи движението Mixed-use development – смесено застрояване.