Статията е подготвена въз основа на книгата на Вукан Р. Вучик “Transportation for Livable Cities”
Въведение
Транспортните плановици от Германия, Швейцария, Холандия, Белгия, Швеция и редица други страни, а също така и от градове като Сингапур, Щутгарт, Ванкувър и Виена, единодушно признаха факта, че град, в който автомобилите доминират, не е удобен за живот.
Проблемите, които днес изпитват българските градове, са подобни на тези, с които се сблъскаха западните градове в началото на масовата автомобилизация:
- с ускорени темпове населението се сдобива с автомобили; едновременно с това расте и натовареността на пътя, която в частност води до парализиране на обществения транспорт;
- парализирането на общестевния транспорт принуждава още повече граждани да си купят автомобил.
Към този порочен кръг се добавя и неконтролируемото паркиране и пренебрежителното отношение към интересите на пешеходците. Всичко това води по-нататък към влошаване на качеството на живот в градовете. Проблемът расте и под постоянния и мощен натиск, под който се намират както транспортните експерти, така и политическите лидери: гражданите, значителна част от които са собственици на автомобили, настояват за подобрение на условията на пътното движение.