Месец: декември 2017
Не ни трябва едноетажна България!
Когато Ви показвам микрорайони със застроени жилищни мравуняци, много читатели предлагат като алтернатива – самостоятелните къщи. На тях им се струва, че собствената къща е идеално жилище и дават като аргумент това: „Вижте Америка – всички там живеят така!
В крайна сметка, безкрайните квартали с частни домове „както в Америка“ малко се отличават от панелните гета относно вредата, която нанасят на града.
Това са два различни полюса, но и това, и другото е вредно и лошо и не работи ефективно в града.
Сама по себе си, частната къща е нещо прекрасно. И в застроените с къщички райони, също няма нищо лошо, но само ако са съвременен тип селища, а не гигантско предградие, в което всеки жител е неразривно свързан с града.
Не е възможно да се възползваме от всички блага на града и същевременно да живеем в дървена къща. Ето защо:
Трамваят в Париж
Историята на парижкият трамвай е уникална. Първите трамваи са се появили в Париж още през 1855 г. Париж е бил един от първите европейски градове, в които са се появили трамвайни мотриси, а в началото на 20-ти век е имал почти 100 км трамвайни линии. Но през 1920 година започва постепенната деградация на трамвая. Тогава се смятало, че трамваят пречи на движението на автомобилите и ликвидирането му се разглеждало като начин за борба със задръстванията. Трамваят е прекратил съществуването си в пределите на Париж на 15 март 1937 г., а в покрайнините на града на 14 август 1938 г.
Изминали 50 години и станало ясно, че само със строителството на нови пътища и нови линии на метрото, транспортните проблеми на града няма да се решат. За това в Париж, както и в много други градове във Франция, започнало възраждане на трамвая. Първата линия на новият парижки трамвай е открита през 1992 г. През 2006 г., след 70 години, трамваят отново се завърнал в центъра на града.
Нека да видим какво се е получило в Париж. У нас, не ясно защо, много хора асоциират трамвая със стара гърмяща метална кутия. В действителност съвременните трамваи съвсем не са това, което се движи по нашите улици.
Трамваят в Будапеща
Трамвайните линии в Будапеща минават за най-натоварените в света. Първият железен уличен път се е появил в Будапеща на 30 юни 1866 г., а първият електрически трамвай – през 1887 година. Интервалите на движение на трамваите са не повече от 10 минути, а в час пик буквално на всяка минута. Именно в Будапеща могат да се видят най-дългите трамваи в света.
Общественият транспорт в Алжир
Да започнем с метрото. Алжир е единствената африканска страна, освен Египет, където има метро. Алжирският метрополитен бе открит наскоро – на 1 ноември 2011 г. Плановете за строителство на метро в Алжир възникват още през 1970 година във връзка с демографския бум в града и нарастващата потребност от градски обществен транспорт. Официално работата по него започва през 1982 г. През 1985 г. цената на нефта спада и парите свършват. През 1990 г. се възобновява реализацията на проекта и така до неговото завършване миналата година.
Как да направим детска площадка в парка. Да се поучим от Лондон.
Олимпийския парк на кралица Елизабет в Лондон. Заради олимпийските игри през 2012 г. там построиха не само спортни обекти, но и една от най-хубавите детски площадки, които съм виждал някога. Тя се нарича Tumbling Bay и се намира в северната част на парка, в близост до новите квартали, за които разказах.
Строителството на детската площадка е по поръчка на Корпорацията за развитие на лондонското наследство, т.е. структурата, която поема наследството след олимпиадата в британската столица. Това е една от „водещите“ детски площадки и лондонските деца просто я обожават.
На площадката има гигантски пясъчник, истински скали, по които можеш да се катериш, широки пързалки, големи люлки и т.н. Tumbling Bay лесно се разпознава, благодарение на две дървени кули и въжения мост между тях. Най-интересното развлечение е система от шлюзове и помпи в изкуственото русло на поток, чието изпразване е също толкова интересно за възрастните, колкото и на децата.
Прочетете повече “Как да направим детска площадка в парка. Да се поучим от Лондон.”
Как строят жилищни сгради в покрайнините на Лондон: искате ли да живеете така?
Днес искам да Ви покажа една съвременна жилищна сграда в Лондон. И бих искал да обърнете внимание на принципите на съвременното жилищно строителство. Много добре се вижда, защо у тях е така хубаво, а у нас – не. Рано или късно и нас ще започнат да строят такива жилища, както в Англия, Германия или САЩ. Възможно е да няма толкова скъпи довършителни работи, но принципно застрояването ще бъде същото. Не знам обаче, кога ще се случи революцията на пазара за жилищни имоти. Може да е след 5 години, а може и след 10. Но със сигурност ще се случи тогава, когато всички панелни микрорайони се превърнат в гета.
И така, вижте! Новият жилищен квартал се намира в Стратфорд на североизток от Лондон, точно до Олимпийския парк на кралица Елизабет. Паркът бе открит след Олимпиадата в Лондон през 2012 г. и в него работят различни спортни обекти. Освен това властите в Лондон имат намерение да развиват територията около него.
Прочетете повече “Как строят жилищни сгради в покрайнините на Лондон: искате ли да живеете така?”
Санта-Моника: как един град за автомобили се пръвръща в град за хората
Лос-Анджелис – един от най-населените градове в света. Ако гледате американски филми, сигурно сте видели тези безкрайни квартали от частни домове с гаражи за няколко коли. Много от местните хора изобщо не могат да си представят живот без автомобил. Коли имат дори тийнейджърите, които отиват с тях на училище или в колеж. Заради тази повсеместна автомобилизация, улиците на Лос Анджелис са постоянно задръстени. И въпреки, че пътните платна се разширяват, задръстванията стават все повече и повече.
Но дори в Америка, най-накрая проумяха, че да се строи град за автомобилисти е неправилно и опасно. Поради тази причина градските власти се насочиха към развитие на обществения транспорт и започнаха да стимулират хората да се движат пеш или да карат велосипед. Много добър пример за това е град Санта Моника, разположен в близост до Лос Анджелис. Тук автомобилните трасета се реконструират в пешеходни улици, а паркингите в красиви паркове.
Прочетете повече “Санта-Моника: как един град за автомобили се пръвръща в град за хората”
С какво могат да се заменят пътищата в центъра на града?
Една забележителна история от Париж. Преди няколко години, на левия бряг на р. Сена имаше автомобилно трасе. А бившият кмет на Париж – Бертран Деланое направи на негово място пешеходна зона с дължина 2,3 километра, въпреки недоволството на шофьорите.
Изобщо, няма нищо по-лошо от пътно платно по протежението на река. В Париж, по крайбрежието на Сена винаги са минавали автомобили, а сега ситуацията се промени. Сега, на крайбрежнатата улица има плавателни съдове, площадки за игра за малките деца, а за възрастните са поставили беседки от рециклирани товарни контейнери. На улицата има огромни тонколони, на които върви градското радио или джаз. Към тях можеш да закачиш плеъра си и да слушаш любимата си музика. Има места за активен спорт и настолни игри, понякога се прожектират филми или играят спектакли, пеят на караоке. Тук тренират спортисти, карат се велосипеди, ролери и скейтборд.
Прочетете повече “С какво могат да се заменят пътищата в центъра на града?”
Твоята кола е твоя отговорност
Някои хора, не знам защо си мислят, че някой е ДЛЪЖЕН да им осигури място за паркиране и ако това не стане, то те могат да нарушат правилата.
Например, част от хората мислят, че местата за паркиране трябва да бъдат осигурени от строителя. „Нека да строят подземни паркинги! Ние трябва някъде да паркираме!“. Строителят не е длъжен да строи нещо подобно. Той може да направи подземен паркинг, но трябва да е ясно, че местата там ще се продават. А живущите в сградата могат да си купят място в подземния паркинг или да не си купят. Тъй като строителната компания е бизнес компания, а не благотворително дружество и не може да прави всичко безплатно. Ако се появи безплатен паркинг в близост до жилищната сграда, то за него ще са платили всички живущи в сградата, тъй като цената за неговото построяване ще е включена в стойността на жилището. Това не е справедливо, тъй като някои хора нямат автомобили, но ще заплатят за паркинга. Поради тази причина, строителят може само да продава местата за паркиране на желаещите, така както продава и жилища.