Основният проблем на новите райони в българските градове се крие не в лошата архитектура, неудобните междублокови пространства или ужасното транспортно обслужване – това са последствия от един прост, но изключително важен проблем: никой не мисли какво ще стане с тези сгради и жилища след като бъде готов обекта. За някои е важно бързо да продадат апартаментите, а други да отчетат нов рекорд по предадени квадратни метра.
Най-печалното в случая е, че потенциалните купувачи също не мислят за бъдещето по време на покупката. Това е едно от най-важните вложения в живота на човек, но всички гледат само първоначалната цена и не мислят за възможните проблеми и загуби. Ето защо въпросите свързани с паркирането, детските градини, сутрешните задръствания или отсъствието на зелени площи, възникват не по време на покупката, а след година-две – когато хората изведнъж осъзнават печалната реалност. И това е само върхът на айсберга, тъй като жилището трябва от време на време да бъде ремонтирано, да се управляват общите части и т.н.
Днес искам да Ви покажа района Хамарби Щьостад в Стокхолм. Тук не са бързали с проекта и завършването му, за сметка на това се е получил балансиран и устойчив към измененията пълноценен градски район.
В началото на 1990 г. кметството на Стокхолм взема решение за превръщане на старата промишлена зона в съвременен жилищен еко-район. Днес тук почти всичко е застроено и заселено:
От промишленото минало са останали само крановете:
Сортирането на боклука и транспортирането му става с помощта на вакуум в подземен колектор. Няма неприятни миризми или паразити, живущите не се събуждат сутрин от грохота на боклукчийските коли, а компаниите не харчат излишни пари за бензин.
Вътре в сградите има специални дисплеи, които показват потреблението на домакинството. Всеки може да види данните си и да намали нивото на потребление.
Правилна водосточна тръба
Тук има планирано застрояване, така че междублоковите пространства да не са затворени с огради, а със самите блокове. От едната страна обикновено има общ вход към двора. Автомобили няма, за това пък има доста паркирани велосипеди:
Има специално пригодени места, на които можете да се събирате с приятели, но с предварително запазване. Дори е без това са предвидени достатъчно много места за отдих.
Благоустройството на дворовете е просто, но дълготрайно, ориентирано е към всички жители : може да се разхождаш с детето, да си организираш вечеря за двама, да поседиш с приятели или просто да почетеш книжка. И не се притеснявайте от алкохолици в района, те няма да Ви влезнат в двора.
Без огромен бюджет тук са успели да направят комфортна среда за всеки жител:
Много от апартаментите имат свой вход и неголям участък от страната на двора. Това увеличава привлекателността на първите етажи като жилища и намалява разходите за поддръжка на двора за останабите живущи:
Големите площадки за игра са изнесени извън квартала на крайбрежната улица, в парка или до булевардите:
Много готино детско градче, е разположено до една от детските градини. На заден фон се виждат вече стари сгради 😉
През зимата много от обществените пространства пустеят – това е нормално явление за северните страни.
Но крайбрежната улица не изглежда мъртва в средата на работния ден:
Навсякъде има контакт с водата, което е много готино:
Преработването и повторното използване на отпадъците се извършва в самия район, чрез компостиране и създаване на обществени градинки. На всяко жилище се падат по 25 кв.м. зелена зона в дворчетата или прилежащите зони.
Поетапното пречистване на отпадните води позволява използването им в района за получаване на топлина за централизираното отопление. Горимите рециклирани отпадъци се изгарят, а произведената топлина преминава в отоплителната система на сградите.
50% от потреблението на електро- и топло-енергия се покрива от преработването на органичните и горимите отпадъци. Може дълго да се надсмиваме над разделното събиране на отпадъци или преработването им в района, но това позволява да се намалят ежемесечните комунални плащания.
В района има 8 начални училища, 17 детски градини и 2 средни училища, библиотека, театър, информационен център по екология, училище за умствено изостанали деца.
Освен това тук има дом за възрастни хора, медицински център за майки и бебета.
Районът е планиран с акцент върху екологичните средства за придвижване. Вече е пуснат трамвай.
Хубави тротоари и подходяща среда за пешеходци и велосипедисти.
Велоинфраструктура има само на големите улици, но качеството на платната и алеите е далеч от това в Копенхаген или Холандия.
Тук са направили компромис между удобството и безопасността – с автомобил можеш да преминеш и дори да паркираш, но за придвижване в района или из града е по-добре да използвате краката си, велосипед или обществен транспорт.
Мостовете са предимно за пешеходци и велосипедисти.
Добър пример за 100 процентова защита на пътниците – автобусът блокира движението и хората могат безопасно да преминат където искат.
Още при планирането тук е заложен моделът за всикедневно пътуване на жителите – 52 % с обществен транспорт, 21% с личен автомобил, 27% пеш или с велосипед. Освен това тук има и градски фериботи.
Предвидени са 4000 паркоместа в гаражи и още 3000 на улицата. Паркирането на улиците е платено и ограничено във времето.
Кварталът е с човешки мащаб, максималната височина на сградите е 7 етажа.
Плътността на застрояване е висока, но земята е използвана разумно и това е дало възможност да се понижи етажността и да се създаде комфортна среда. Пространството не те задушава с теснота, но и не страда от излишък на празни пространства.
Размерът на района е 2 кв.км, от които 0,4 кв.км е вода, а 1,6 кв.км е суша.
Някои имат и пряк достъп до водата.
Да, тук можеш да паднеш във водата. Освен това можеш да се качваш по стълба, да паднеш и да умреш. Не трябва да се прави благоустройство на излаза към водата само като защита срещу самоубийци – трябва просто да се слуша гласа на разума. Какъв е смисъла да имаш достъп до вода без да можеш да я докоснеш, да потопиш крака в горещите летни дни.
Не е ли красиво?
Районът е построен за около 20 500 живущи.
Апартаментите имат средно по три стаи, средното количество на живущи в един апартамент е 2,27 души. Средният доход на жителите е 421 000 шведски крони годишно (4000 долара на месец).
Предвидени са 250 000 кв.м търговски площи.
Има офиси, лека промишленост, търговия, ресторанти, магазини. Това е пълноценен градски квартал, а не “спални помещения“.
Дори има хотел.
Районът е бил разделен между 41 инвеститори и са привлечени 29 архитектурни бюра.
Всички сгради са различни, няма усещане за стерилност от типа на “копи“ и “пейст“.
Тук не се страхуват да използват черния цвят. Обърнете внимание, че размерът на облицовъчните плочки идеално съвпада с размера на прозорците – не се е налагало да се режат на коляно преди монтажа или някакси да се наслагват.
А това е сграда от Воронеж, от която е видно, че на инвеститорът не му се е занимавало много с фасадата. Просто някаква дреболия, но сградата веднага ти се струва дефектна. Само си представете, че капакът на Вашия айфон стърчи милиметър навън, не пречи на работа му, но е вбесяващо.
Средата навсякъде е достъпна за трудноподвижните.
В проекта са инвестирани 5 милиарда крони от държавата и 30 милиарда от частни инвеститори.Според мен, кварталът се получил качествен и дълготраен. Нямам притеснения, че след 30-50 години ще се превърне в бедняшки квартал и ще са необходими много пари за обновяването му – от самото начало са го направили устойчив за бъдещото.
Ако търсенето се промени, лесно може да се извърши промяна на предназначението – от жилища в офиси или от офиси в жилища.
Жилища се строят, за да издържат дълги години, често те надживяват строителите и архитектите си. Дори въпросът за остаряването на фасадите трябва да бъде разгледат още на етап проектиране – забелязали ли сте, че много от нашите сгради, няколко години след пускането им в употреба изглеждат дори по-зле от старинните сгради в Петербург.
Жилищата и кварталите от самота начало трябва да бъдат проектирани с идея за успешното им бъдеще, независимо от социалните и икономическите изменения в града. Това не дава 100- процентова гаранция, че районът няма да обеднее, но значително намалява вероятността. Всичко е насочено към това недвижимостта да бъде търсена и да носи доходи десетилетия след завършване на строителството. Ние нямаме такъв подход.
Бях там миналото лято. Статията е вярна но непълна. За да бъде пълна трябва да се каже колко струват тези апартаменти, колко струва месечната подръжка и какъв е реда да си го закупиш. Стокхолм има най-странните “правила” за наемане под наем и в някои случаи за закупуване. И 4000 $ заплата не е достатъчно голяма за там. И там има много нередни неща за които някакси не се говори.