Училище – айфон от Амстердам

Не познавам нито един човек, на когото да не са се карали в училище, че тича по коридорите. И не дай си боже да остави следи от обувки по пода! Ако ти е скучно в час, то това си е лично твой проблем и трябва да си го изстрадаш сам. Навярно и на Вас Ви се е случвало. Освен това на практика никой не си задава въпроса: защо всъщност децата бягат по коридорите? А къде другаде да го правят? Защо им е скучно? Отговорът е изключително прост: защото са деца и за тях е нормално да се движат и не е нормално да седят дълго време на едно и също място.

Архитектурата и средата в училище може да бъде идеална откъм квадратни метри на ученик или да отговаря добре на изискванията за брой на чиновете, но не бива да подменяме качествените показатели с количествени. Днес в България при проектирането на училища се опитват да вземат предвид всички възможни параметри, но изключват най-важния фактор: удобството и интересите на децата. Как може да се караш на едно дете, че тича по коридорите, ако училищата се състоят единствено от стаи и коридори в казармен стил?

В Холандия ситуацията е коренно различна. Не вземам предвид самата система на образование, въпреки че те отдавна са премахнали дългите по 40 минути уроци, нека просто да погледнем училищата и принципите на проектирането им.

Това е стара сграда на училище, сега временно го използват за различни нужди на квартала, но скоро ще го разрушат. Училището било изключително проблемно, въпреки че програмата и учителите били стандартни.

А това е новата сграда на училището, където учат деца от 12 до 18 години. Архитектите са се опитали да й придадат вид на IPhone – в крак с духа на времето, а и учениците обичат всякакви технически новости, така че защо не?

При работата с преподавателите и учениците станало ясно, че на предишното училище му е липсвал някакъв основен, обединяващ детайл. За решение на проблема, архитектите предложили да има малък площад, който ще е пресечна точка на преподаватели и ученици.

Пространството е на много нива, като от всеки край на сградата може да се стигне до другия или по коридорите, или от това място.

На върха се намира кабинета на директора, който прилича на дирижабъл и напомня на сцени от офиса на Мъже в черно.

На стълбите може да се сяда. Тук можеш да се държиш както искаш, няма забрани.

Използването на дървото в интериора радва окото, макар и тук да не е толкова много, колкото в други училища в града. В разговор с архитекта се пошегувах, че нашите пожарникари никога не биха допуснали нещо такова..

Под площада има зала за представления :

Всички нива са дублирани и с асансьори, така че без бариерната среда е съхранена.

На покрива има малка спортна площадка.

… и малък двор.

Тук няма затворени врати, всичко е винаги отворено. А това е авариен изход в случай на пожар.

Учебните помещения са разположени около площада и са в П-образна форма. Навсякъде има малко пространство с маси и столове.

Не Ви харесват обикновените маси? Ето Ви барплот.

Тук има малки стаи за срещи. Когато архитектите предложили тази идея на уоркшопа с преподавателите, се чули доста интересни версии за това с какво ще се занимават учениците в тези стаи. Почти всички мнения били, че там ще занимават със секс или наркотици. Необходимо ли е да Ви казвам, че нищо подобно не се е случило? Още повече, показателите на успеваемост на учениците станали по-добри и училището престанало да бъде проблемно.

Обикновените хора въобще не оценят влиянието на средата върху поведението на човека. Ако изхождате от логиката „всичко ще изпотрошат“, то това наистина ще се случи. Ако пространство се отнася с уважение към човека и му носи положителни емоции, защо да го разрушават?

Ако в процеса на обучение са заложени принципите на откритост и саморазвитие, то пространството трябва да ги подпомага. С тази цел например са направени стаите прозрачни.

Ще има ли деца-вандали в клас, ако кабинетът е изложен на показ на всички? Не.

Освен това, по-голямата част от училището е транзитна, има много малко коридори или стаи без изход. Това също влияя върху усещането на училището и намалява вероятността от вандализъм или нещо още по-лошо – постоянно виждаш хората, а и ти самият си на показ, по този начин работи социалния контрол.

Пространството в класните стаи също се различава от познатите ни чинове и редици. Децата работят на групи, за това тук липсва феномена на задните чинове, където винаги се случва някакво безобразие.

Социализация – това е важна функция на училището, но за тази цел пространството трябва да е комфортно и да предразполага към общуване и игра. В това училище има не само общ площад, но и много готина столова.

Децата могат да използват пространството както желаят – то е многофункционално. Защо да принуждаваме детето да прави нещо против волята си? Това намалява продуктивността и желанието да се ходи на училище. Тук има дори настолен футбол – ела в училище, поиграй с приятелите си и учи!

Дизайнът на столовата по нищо не отстъпва на Старбъкс или друго кафене – веднага се вижда грижата за възпитание на добър вкус у децата.

Има и други места, но те са по-изолирани и уединени.

Спортната зала – тук всичко е обикновено:

Има трибуни и врата към улицата – при необходимост тук може да се проведе и концерт, и състезание или нещо друго:

Шкафове:

Тоалетна:

Изходите за евакуация са прозрачни и се отварят лесно с натискане при пускането на сирената.

Входът в училището е свободен, никой не се опитва да превърне мястото за обучение в затвор. Огради около училището също няма.

На рецепцията и на мястото за охраната има аптечка, пожарогасители, удобни мебели и дори кафе-машина.

 

Вместо извод

Дизайнът и пространството в училището са добър показател за ценностите на жителите и правителството. В Холандия няма типови училища, защото всеки квартал и всеки жители носят своята индивидуалност. Тук не пестят пари за децата и колкото е по-лош един квартал, толкова по-хубаво ще бъде училището – ако градът и хората спестяват пари от училището, то след 20-30 години завършилите тези училища ще спестят и от страната. Те много добре са разбрали това.

Успях да посетя това и други училища заедно с местните архитекти благодарение на образователната програма Архитектура и Урбанизъм на Урбан Институт.  Снимките са само от това училище, тъй като при посещението ми там учебните занятия вече бяха приключили и децата си бяха тръгнали – в останалите училища имаше строга забрана с цел да се запази анонимността на децата. Но може да видите другите нови училища на адрес Archdaily.com.

 

Източник.

One Reply to “Училище – айфон от Амстердам”

Вашият отговор на Петко Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *