Сложните и изпълнени със стандартни елементи детски площадки ограничават мисленето на децата. Може ли един нов тип площадки за игра да пренапише сценария?
Когато наскоро реновиранаха площадката „Woo Woo“ в китайския квартал квартал на Сан Франциско, нейните зони с пясъчници и абстрактни катерушки – дракон и феникс оживяха с пищящи деца, след месеци на изолация.
Днес в целия свят децата излизат на открито по-малко от всякога. Едно британско проучване установи, че децата прекарват навън само четири часа на седмица, една втора от часовете, които родителите им прекарват навън. Това се влошава още в хода на продължаващата пандемия. А когато децата играят на открито, това все повече се случва в безопасните контролирани граници на детските площадки. Отминали са дните, когато децата свободно са лудували по улиците, в свят в който, пръчките и камъните с малко въображение са ставали мечове или други вълшебни предмети.
Цветните детски площадки, които се срещат в кварталите, са пълни с неподвижни фиксирани предмети, които не оставят пространство на детското въображение. Тъй като родителите и проектантите на детски площадки научават повече за значението на играта на открито за развитието на децата, се появяват така наречените „природни площадки“, като споменатата „Woo Woo“. Тяхната цел е доставят на децата връзка с природата в обкръцението на градската среда.
Какво е “Природна детска площадка”?
„Много пъти природната детска площадка се определя погрешно“, казва Майк Солсбъри, ландшафтен архитект и водещ проектант в Earthartist Planning and Design. Например, съоръженията за игра по негов проект са създадени така, че да не бъдат статични и с предварително програмирани функции. Нито се произвеждат масово със стандартни елементи, както повечето обществени детски площадки. Масово построените детски площадки насочват и управляват детската игра по начин, който свежда до минимум възможностите проява на въображение.
Липсата на възможност за игра в свободното външно пространство има последици за здравословното развитие. Изследванията показват, че децата, които прекарват повече време в игра, са по-склонни да допринесат за своите семейства и общности и по-рядко имат поведенчески проблеми в по-къснен етап от живота. Свободната игра навън има и по-непосредствени ползи. Едно скандинавско проучване доказва, че децата, които играят в неструктурирана среда, развиват по-добри двигателни умения от децата, които играят само на детски площадки.
Природните детски площадки са предназначени да възпитават тази свободна игра. Те съдържат материали като пясък, камъни и вода. Когато при направата на детски площадки се използват такива игрови структури, те често са абстрактни, използването им не е очевидно на пръв поглед. Структура, която прилича на голяма риба, за едно дете, може да се превърне в космически кораб или праисторическа пещера в съзнанието на друго. „Когато правим конструкция, независимо дали става въпрос за кула или гигантско животно … част от процеса на проектиране е създаването на абстракция“, казва Нейтън Шлайхер, водещ проектант на детски площадки в Earthscape. „Винаги важният въпрос е: колко възможности има едно дете, за да използва въображението си в пространството.“
Шлайхер казва, че процесът на проектиране е съвместен. Дизайнерите започват, като работят с администратори на градове или паркове, за да разработят визия за пространството и местния пейзаж. „Много е важно да създавате нов дизайн всеки път, така че пространството наистина да е пропито с уникален характер“, казва Шлайхер. След като екипът има визия, той използва естествени материали, за да създаде характерния образ на детските площадки – от камъни и кули за катерене до абстрактните игрални структури с форма на животни.
Най-доброто от двата свята
Променливата среда при “природните детски площадки”, приканва към конструктивна игра, която естествено се харесва на активния мозък на децата. Проучванията показват, че децата прекарват два пъти повече време на игри на природни площадки, отколкото на традиционни.
„Този тип детски площадки наистина насърчават децата да помислят и да разберат функцията на нещата – използвайки различни части на мозъка – уменията за изпълнителски функции“, казва д-р Реджин Мурадиан, клиничен детски психолог. Уменията за изпълнителни функции са тези, които ни дават възможност да планираме, да запомним инструкции и многозадачност. Те могат да бъдат развити само чрез опит и практика. Според д-р Мурадиан, използването на комбинация от двигателни и когнитивни умения при подобна игра помага на децата да усъвършенстват критичното мислене и способностите за концептуална мисъл.
По същество този тип площадки наподобяват предимствата на свободната среда, в която децата са играли безопасно. „Красотата на [естествената детска площадка] е, че сме предприели същото ниво на ангажираност, като да се качите на дърво в гората … и го пресъздаваме в градска среда, която да отговаря на изискванията за безопасност“, обяснява Шлайхер.
Тъй като децата прекарват повече време на закрито, особено по време на пандемията, д-р Мурадиан наблюдава увеличаване на импулсивността и разочарованието. Децата също се уморяват от часове пред екарана на телевизора и телефона. Природните детски площадки могат да помогнат за смекчаване на тези проблеми за семейства в градовете и предградията. „Мисля, че идеята, че можем да направим нещо по-добро за нашите деца, развива скорост“, казва Шлайхер.
превод: арх. Максим Недков
Много добра статия. Много добър превод. Браво!