Интересно е да се изучава постсъветското пространство като се прави сравнение между различните страни: тъй като те стартират от една изходна точка по едно и също време. След това някои достигат до ниво на мръсотия и разруха, другаде държавата подкрепя икономиката с краткосрочни задачи, а на някои места не изпускат целта от поглед и постепенно стигат до нея. Всичко това ясно личи по строежа на новите квартали, тъй като мнозина продължиха да изграждат панелни блокове по старите планове.
Талин, както и в много полски градове, се пренастрои бързо към новата ситуация, поради тази причина новите квартали са модерни и отчитат новите икономически реалности. Характерното е, че, това не са просто постройки в полето, а внимателно вписани нови сгради във вече съществуващите и обновяване на индустриалните зони: новите офиси и жилищни домове са вписани в градската среда, а не са на някаква поляна с вили и железопътни релси.
Да започнем с района в историческия център. Тук е имало промишлена фабрика, която е станала основа на новия квартал:
Често новите квартали предизвикват чувство на стерилност и необитаемост – за да се избегне това помагат историческите сгради, които придават уникалност и подчертават историята на мястото:
В допълнение, това е и споменът за мястото, както и умножаване труда на предците. За строителите е по-лесно да разрушат всичко и да почнат да строят от нулата, но тези проекти трябва да се ръководят от архитектите, които разбират стойността на сградите.
Старите цехове се превърнаха в идеални барове и магазини:
Части от механизмите са оставени като допълнение към интериора:
Съжителството на старото и новото не може да се възприеме еднозначно. Аз по-скоро съм привърженик на съхраняването на външния вид и обновяване на сградата отвътре. Тук са решили да надстроят сградата, но са запазили стените – получил се е фасадизъм.
…но материалите и формата привличат вниманието, интересно е да се проучи.
Пустите места са застроени:
Няма еднакви сгради, както и дворове:
Една от сградите има обществено достъпни балкони над улицата – много интересна и необичайна идея:
Архитектите са помислили дори и за дръжките на вратите:
Във вътрешността на квартала почти няма движение на автомобили:
Няма грешки с благоустройството – то е качествено и изисква минимална поддържка:
На местата на бъдещите жилищни сгради, собствениците на земята правят паркинги, докато тече разработването и утвърждаването на проекта:
Тази сграда е със смесена функция, но основното предназначение е за офиси и търговия:
От другата страна на улицата, някога е имало магазини за алкохол за пристигащите шведи и финландци – алкохолният туризъм се е развивал доста добре преди. Сега тук също има нови жилищни постройки:
Паркингите се изграждат под сградите, а на пустите места, засега има частен платен паркинг. Доколкото разбрах, в Талин по принцип няма безплатни места за паркиране.
Замисълът с отразяващата фасада е интересен:
Нека да се пренесем в покрайнините – това са жилищни сгради примерно от 2008 г. Това не са социални жилища, градът просто е в ролята на наемодател.
Проста форма, минимум детайли и елементарно благоустрояване, затова пък дворът е без автомобили:
Входът е на нивото на земята и има вградена шахта за мръсотия, но вътре има стълбище и няма асансьор. Проектът е елементарен откъм изграждане и поддръжка, цената трябва да бъде ниска по местни стандарти:
Сега да се преместим от покрайнините към района на летището. Някога тук са се обучавали пилоти, след това местността запада и става неблагоприятна. В днешно време, на мястото на хангара е направен модерен музей с крайбрежна улица, а територията около него е благоустроена, след това се появяват проекти за застрояване на пустеещите земи.
На практика не се изграждат детски площадки – обикновено има най-много една пързалка и пясъчник. В центъра има тематична игрова площадка.
Между другото корабите са истински – ако съдим по гвоздеите и дървото, някога са плавали. Много яко:
Буйовете са подредени до различните въжени игри.
С други думи, градът е вложил в инфраструктура и е привлякъл инвестиции – точно така се изплащат разходите за нови улици, трамваи и други неща.
Нискоетажни жилищни сгради в „спалните“ райони:
Наоколо пространството е мъртво – тук няма бизнес или обществени пространства:
Като цяло – квартал за тих живот:
В някои сгради, жилищата на първия етаж имат собствен вход и малък участък от страната на двора – цената на подобно жилище е по-висока, а живущите плащат по-малко за поддържането на общите части:
Благоустрояването е минимално – тук отчитат не само вноските за покупка на жилище, но и месечните плащания за поддръжка. Поради тази причина всичко е направено с цел да се намали стойността на обслужването:
Паркингите почти навсякъде са под земята, само на едно място са наполовина подземни:
Накрая – съвсем нови сгради на фона на бившите хангари за ремонт на плавателни съдове:
Ние всички обичаме старите градове, заради постоянната промяна в детайлите – трябва да получаваме нов образ на всеки 5 секунди, за да не ни се притъпи вниманието. Тук са се опитали да го повторят.
По-рано се е плащало данък за ширината на жилището, поради тази причина в Амстердам и в много други градове, жилищните сгради са тесни, но високи. Това се прави с цел да се повиши ефективността на улицата и да се попълни бюджета, за това пък днес имаме чудесни стари европейски улици. Съвременните проекти не са такива, но тук, в рамките на една голяма сграда, са направени няколко различни фасади, дори от страната на вътрешния двор:
Входовете са на нивото на тротоара, оставено е място за означения, направена е решетка за оттичане на мръсотията, както и дървени дръжки на вратите за суровите зими. Функционално и красиво:
Има открити и закрити дворни пространства. При жилищата покрай водата, цялата територия е открита и достъпна.
Паркингът за автомобили навсякъде е платен, а за лодките?
Благоустрояване на открит двор:
Наблизо има все още действаща военна част със забрана за снимки и пускане на дронове. Изгледът от люлката е много як!
Почти цялото пространство е за пешеходците, въпреки че ако гледаме колите на строителите, няма да ви се стори така:
Странична улица с вход към паркинг и за превоз на товари:
По-рано това е била индустриална зона, затова има и път. Той е на по-високо ниво от улиците, но кръговото движение се е запазило и за колите, и за пешеходците и велосипедистите. Дизайнът на проходимата част е направен с елементи за успокояване на трафика. Например не е възможно да преминеш бързо през кръговото движение, затова е и по-безопасно от кръстовище със светофар, а за преминаването на тежкотоварни камиони е направено разширение с павета, по – дългите превозни средства могат да преминават върху тях в случай на необходимост.
Навсякъде приземните етажи са за бизнеса:
Накратко получил се е нов квартал – добър пример за урбанизация. А аз имам само един въпрос – къде е зеленината?
Старите хангари се превръщат в нещо ново. Не намерих информация за бъдещото им използване, но без дървета площадът не е толкова привлекателен.
Още стари сгради, но вече с офиси в тях. Дори релсите са оставени за потомците.
И това е! Модерната архитектура в града е на много добро ниво. Тук разбират стойността на историческите сгради, поради тази причина не са разрушили изцяло цеховете и другите постройки. С надстрояването има проблем, но все пак е на добро ниво. Тук са наясно с мястото на автомобилите – за паркинг трябва да се плати, затова и колите не изяждат жизненото пространство в дворовете или на улиците. Но основното е, че тук има разнообразие, всеки може да намери жилище, което му подхожда, в центъра, на тиха улица, с изход на покрива, с участък на първия етаж и т.н. – у нас няма такова нещо. Единственият минус е, че озеленяването е изключително примитивно, а някъде дори го няма.
Готина и интересна статия, харесва ми! 🙂