Не можете да паркирате пред дома си? Нека да позная, за това са виновни строителите, архитектите и чиновниците? А ако променят стандартите и разрешат всеки апартамент да има по едно паркомясто, ще бъде ли по-добре? Не и не! Това може и да противоречи на логиката, но колкото по-малко задължителни места за паркиране има пред жилищните сгради, толкова по-добре ще бъде за всички.
Българите са свикнали да мислят, че всеки им е с нещо длъжен и непременно трябва да има място за паркиране на личния им автомобил. Така смятат не само обикновените граждани, но и чиновниците. Това е толкова популярно твърдение, че дори се използва в предизборните кампании. Има и изключения, но те са по-скоро статистическа грешка.
За безплатното все някой плаща
В света няма нищо безплатно. Ако шофьорите не плащат за паркинг, това означава, че цената е заложена товара им или парите се вземат от общия бюджет. Има една фундаментална книга на Д. Шоуп „ Високата цена на безплатното паркиране“, където на 751 страници всичко е описано с цифри. Най-евтиното паркомясто, което се намира някъде в пустошта и на равно място, като се сметнат средствата за проектиране, материали и работа, ще струва поне 4 000 долара. И то само за парче земя с размер 2,5 м на 5,5 м. А ако трябва да се изравни земята или пък ако парцелът се намира в центъра, където стойността на квадратните метри и много по-скъпа, цената на паркомястото нараства многократно.
Последствията
Нека за момент да включим фантазията си и да си представим последствията от един задължителен норматив от порядъка на 1 жилище – 1 паркомясто.
- Проектантите ще трябва да го спазват, тъй като няма да им бъде издадено разрешение или ще им се наложи да платят глоба
- За безплатните места ще трябва да платят всички живущи, тъй като в момента някои все още не са готови да плащат за паркинг пред дома си (дори в повечето случаи)
- Никой няма да строи подземни паркинги – това е много скъпо, дори и ако се разделят средствата на всички жилища няма да помогне – цената за кв. метър ще е по-висока от пазарната
- Проектантите ще трябва да предвидят асфалтови полета около всяка жилищна сграда – освен това проектът трябва по някакъв начин да се изплати, за това ще увеличат етажността, а наоколо ще има поле от паркинги.
- Строителят ще прави икономии от самите апартаменти, за да може цената да е приемлива
- Средата за живот на собствениците на тези жилища ще ограничи до автомобила и жилището, ще трябва да се забрави за безопасността на двора
- В крайна сметка ще имаме град за автомобилите, където за хората просто няма да има място.
Можете да отидете до Тюмен и да видите резултатите от подобно популистко решение. Това не е град, а едно голямо село.
В сравнение с него Екатеринбург е един от градовете с най-ниски показатели по обезпеченост на жилищата с паркоместа.
Ако се въведе задължението да се строят много паркинги, за това ще трябва да платят всички жители. Дори и ако нямате кола, цената на паркинга ще бъде включена в стойността на апартамента. Това е несправедливо.
Жилищата ще станат по-скъпи, а качеството им ще спадне. Архитектурните решения ще се ограничат само до вида на маркировката на паркинга.
Градската среда ще бъде агресивна за децата, възрастните хора, майките с количките и всички останали хора без автомобили. Можем да забравим за доброто благоустройство и озеленяване.
Транспортната ситуация ще стане още по-лоша, тъй като градът няма да бъде приспособен за придвижване на хората без автомобили. За да се стигне до спирката ще трябва да премине през асфалтова пустиня.
Може ли градът да строи паркинги и да ги продава без надценка? В Москва опитаха, но обявиха експеримента за неуспешен: много е скъпо, дори за столица, а потреблението е малко. Отново се получи субсидиране на определени хора от града. В резултат от това бе научен урок и направен правилен извод: днес градът не строи паркинги, но помага на инвеститорите с площадките.
А как при другите
Във Франция за допълнителни паркоместа се плаща и допълнителен данък, който отива за развитието на обществения транспорт; в Лондон жилището получава премиален статут, само ако няма място за паркиране; В Мексико наскоро отмениха задължителния минимум на паркоместа.
В Израел, всяко ново жилище трябва да има 1-2 паркоместа, но собственикът притежава и мястото: може да го отдава под наем, да го продаде или да си постави дивана там и да пие бира. Не е най-добрата практика, но поне е честно спрямо купувачите.
Дори в Амстердам няма безплатен паркинг: може да чакаш реда си и да получиш разрешение срещу 150 евро на година да паркираш в квартала си, но само ако вашата сграда няма изобщо места за паркиране, а ако има – ще трябва да наемете или да купите място там, тогава въобще няма да ви издадат резидентско разрешение. Подобна практика е разпространена из цялата страна, но точния брой на паркоместата за новите жилищни сгради се определя от общината. Правилото е само едно – да няма безплатен паркинг в града.
Ако районът започва да се проектира от нулата, то броят на местата е заложен в един общ план, местата могат да се разместят по време на проектирано, без строители да имат право на глас. В квартала на Копенхаген – Орестад, например специално са намалили броя на паркоместата с цел да се даде приоритет на обществения и вело- транспорт за придвижване. Почти всички места за паркиране (90% от тях) се намират на 17 паркинга: само там живущите в квартала могат да наемат паркомясто за автомобила си за 100 евро на месец.
В Района Хамарби Щьостад на Стокхолм за 12 000 жилища има осигурени 4000 места за паркиране на паркинги и 3000 на улицата. Само за справка: паркирането по улиците на Стокхолм за месните граждани струва между 25-90 евро.
Какво да правим
Изходът от ситуацията е прост: да се въведе платеното паркиране в границите на града и да се отмени минималния праг за паркиране. Търсенето на места за паркиране ще направи строителството на паркинги печелившо, но ще трябва да плащате наем за тях или да вземете кредит, за да си купите място. Звучи ужасно, но при покупката на автомобил не ви обещават и безплатен паркинг или пък сте прочели подобен текст в конституцията или някъде другаде? Ако няма къде да поставите диван в жилището – то вие и не си купувате диван, тук принципът е същият, а да се придвижиш винаги може и с такси.
Строителите ще имат възможност, при същия бюджет, да налеят повече средства в благоустройството или архитектурата, или като цяло да намалят цените за квадратен метър – от това ще спечелят всички жители без изключение.
Грубо? Да. Но по-добро и по-ефективно решение все още никой не е измислил. Има само едно изключение: паркингът за инвалиди винаги е безплатен, тъй като на тях и без това им е сложен живота.
Боя се, че придвижването с обществен транспорт не е добро решение за България. Свързано е с нерви и неприятни изживявания. Особено в град като Пловдив.
Придвижването с велосипед е опасно за живота при наличие на толкова бясни шофьори около теб. А и като цяло велосипедът подходящ предимно за джендъри и гей активисти.
Всичко зависи от приоритети в града. Неприятен обществен транспорт? значи необходимо да подобрят го. Весилопед е опасен за живот? проблема в неправилно вело инфраструктура, няма друга причина.
Тук можете да прочетете подробно за правилно транспортно планиране в града https://bgurban.com/%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2/
Аз се боя,че ти си подобен активист..и не го осъзнаваш.В Пловдив пътувам с градския транспорт и съм доволен, карам велосипед с 5 годишното си дете изминаваме средно по 20 км на излизане и да опасно е ,но не чак толкова.. Имам два автомобила и ги ползваме единият за дълги пътувания ,другият за неотложни нужди ,пазарувания и тн. които са паркирани на частен паркинг…
Приятел,с последния си коментар за велосипедистите,ти позволявам директно да си сложиш край на живота !!!
Аз лично нямам по голяма радост от това че вече мога да пътувам с метро и не ми се налага да шофирам. Единствено мисля че трябва да се разшири зоните с Буферни паркинги за хората идващи от околията на града или от по далечни населени места
Днешната норма предвижда паркирането/гарирането да се осигури на 100% в границите на урегулирания поземлен имот.
Тази норма вече е недостатъчна. Необходими са две паркоместа (респ. гаражи) за всяко семейство, а се предполага, че жилищата ще се обитават от семейства. Постоянно се увеличава и броят на инвалидите, които също се придвижват с автомобили.
Еднозначно решение не може да има, т.е. не може да се заповяда на хората авторитарно, как да живеят. В миналото само Елена Чаушеску си беше позволила да налага ограничителни норми за хранене на редовата румънка и затова диктаторката намери смъртта си под куршумите на народния гняв.
Днес най-често възложителите (предприемачи) строят сгради без да са обезпечени с минимума изискуеми места за паркиране/гариране, използвайки всевъзможни трикове (най-популярният от които е плик с банкноти дарен на отговорното лице одобряващо проекта). Пасквилът на предпримачите е, че хората не искат да си купят паркоместото или гаража предназначен да бъде част от техния апартамент. Гаражът е самостоятелен обект и се търгува свободно.
Така, до тук предприемачът е прав, но не съвсем защото държавата му позволява.
Как може това да се реши по елегантен начин? Просто е решението. Жилището се купува, като в нот.акт се вписва тежест, че купувачут не желае да закупи гараж/паркоместо. Тази тежест следва да бъде основния показател за регулиране на растежа на балканския тарикатлък. Утре като си купи автомобил и иска да го паркира на улицата, която е общо градско пространство, тогава да плаща висок данък за местодомуване на улицата.
В проектите си винаги предвиждам високи гаражи, така че в един гараж да могат с хидравлична платформа да се разположат два автомобила, защото днешните семейства разполагат с по два автомобила (най-често един по-комфортен за уикендпочивките и един по-малък и маневрен за градската джунгла).
СЪгласен съм с това да се освободи проектирането от задължителната норма за 100% осигуряване с паркоместа в границите на имота, но само при условие, че се вписва в документите за собственост, категоричния отказ на купувача от такова паркоместо. Нека да си носи отговорност за тарикатлъка в последствие, ак иска да продаде такъв апартамент кой ще го купи.
Всичко останало е само едно чесане на езици. Задълженията и правата вървят в определена пропорция и няма как да стане този вече изтъркан филм: – едни да ядат зеле, а други свинска пържола, та средно статистически всички да сме похапващи на свинско със зеле.
Софийският метрополитен е с отвратителна структура. След като с метро за придвижване от една точка в центъра до друга точка в покрайнините отиват 80-90 минути (с една смяна на мотриса), а с автомобил въпреки задръстванията се отива за 30-50 минути, ясно е като бял ден какво ще избере гражданинът.
От 2008 година имаме издаден патент от Европейския Патентен Офис и от БПВ за оптимално използване на подземните нива на свободните от застрояване училищни и университетски дворни пространства.
Разширихме обхвата и възможностите му със следващия от 2017 г.
На градските власти в София и на всички големи български градове предложихме да използваме тези многофункционални подземни нива. Поискахме вещно право на строеж като предложихме публично-частно партньорство при изграждането и експлоатацията им. Осигурихме кредити по Програми на Европейската Комисия. Получихме и тяхната експертна подкрепа, но властта не се интересува от / за града и средата му – търси, единствено, лични и партийни облаги.
Предложихме да създадем нова и по-умна градска среда, каквато не съществува, все още и в напредналите, в по-добре развитите, икономически страни, но властта у нас, не иска!
Не става дума само за паркиране и гариране, а за всички градски функции, от които се нуждае и отделният град, и части от него. А се знае, че защитата на интелектуалната ни собственост ще бъде осигурена, съгласно българските, европейските и световните норми и закони, поне, още сто години!
Обявихме, че можем да изградим структура от около 20 000 подземни места за паркиране и гариране, комбинирани с функциите – ученически спорт, които тотално липсват / басейни, модерни спортни зали /, или търговски, и складови пространства. Приехме, че ще я кредитираме, изградим и експлоатираме за определен срок, договорен с властта, след което изграденото получава статут на публична общинска собственост. И това не искат, независимо, че, нито градските власти, нито гражданите, трябваше да финансират обектите – нямаше да дадат и лев!
Представете си в градовете, в които живеете, да няма паркирани и гарирани коли по улиците, тротоарите и парковете, а само чисти и спокойни пешеходни зони, а всичко е събрано под теренното ниво на училищните, университетските дворни пространства, дисперсно разпръснатите в градските структури като се запазва тяхната публична общинска собственост! Можеха да се родят нови градове, с коренно различна среда! Предполагам, че реализацията на тези иновации у нас ще стане, когато достигнат столетната си възраст, а ние и вие – няма да имаме нужда от тях!! / мп
От статията стана ясно само едно: Кой каквото и да ти говори- знай, че става дума за пари!
Значи, ако е безплатно паркирането: не може, апокалипсис. Ама, ако е платен паркинг: АХА, всичко е ОК.
Няма да коментирам написаноето от “арх. михаил петков”, това само потвърждава, в какъв “Абсурдистан” живеем.
Че какво му е на Тюмен? Парко места до жилищата. Детски площадки, пейки. Все още дърветата не са поникнали, но и това ще стане.
Та, дори и платено място на паркинг не се намири: поради липса и на такива. Но нека да си представим, че има. Ясно е, че то няма да е в близост до Вашето местоживеене. Вие сте майка с малко дете: самотна майка, с работещ баща, с още едно или наколко деца, и дори няма да коментираме атмосферните условия или че сте в неравностойно положение. Трябва да отидите до някъде: на разходка в парк, на пазар, на доктор. Как “пу*яволите” ще се предвижваш?