Кой е правилният начин за строеж на тротоари


Миналата седмица обсъдихме това, как да направим света около нас по-добър, само като се изградят правилно площадките за контейнери за отпадъци. Днес ще поговорим за това, как трябва да се проектират тротоарите, така че върху тях да не се събира прах, локви или мръсотия.

Ще Ви посоча някои елементарни правила, които трябва да се спазват, за да бъдат тротоарите безупречни, а пътищата да станат значително по-чисти.

Най-напред трябва да се разбере от къде на тротоарите се появява праха, мръсотията и локвите. Всичко е много просто.

Ако нивото на тревните площи е по-високо от това на бордюра или тротоара, то е логично, че водата ще се стече именно на тротоара, по време на дъжд или през пролетта, когато се топят снеговете. Там непременно ще се появят локви и когато изсъхнат ще остане мръсотия, а тя не може да се измие, тъй като няма къде да се оттече мръсната вода. Остава възможността да се измете и то на ръка.

Когато водата няма къде да се оттече тя се просмуква в порите на асфалта. Заради температурните колебания повърхностният слой на асфалта се разрушава. Поради тази причина, дори постоянният ремонт на пътя не дава никакъв ефект.

Изводът е: Отсъствието на нормално оттичане на водата причинява силно замърсяване на пътя, а от там и неговото разрушаване. С пътеките в парковете положението е същото. Заради мръсотията те бързо се рушат. Освен това, хората стъпкват тревните площи, когато се опитват да избегнат локвите.

Асфалтът постепенно изчезна. При дъждовно време, вода и мръсотия се стича от двете страни.

Класически пример. Всичко, което почвата в алеята от ляво не може да поеме, се стича заедно с калта на тротоара. Появяват се големи локви.

Ако тревните площи са на по-ниско ниво от бордюра (дори да няма отточен канал), водата вече не се стича по тротоара. Но тази, която попада на тротоар при дъжд или снеговалеж остава. Лятно време, на такива тротоари, обикновено се образуват големи не пресъхващи локви. Ако те все пак пресъхнат, на тяхно място се появява прах, смесен със сол и пясък, които са били разпръснати през зимата за борба с поледиците.

Ситуацията е същата при пътищата и магистралите. Мръсната вода се стича на пътя, а не обратно, на което пречи или бордюра, или снега. Още повече, че нормалната водосточна канализация си остава мечта за български градове.

 

Това не е правилно – пръстта е нахвърлена върху бордюра, при първият дъжд всичко ще се стече върху пътя.

Ето какво се получава, когато тревната площ или това, което е под нея, се окаже по-високо от нивото на пътя. Вижте колко мръсотия!

Какво да сторим?

Много е просто. Правилният вариант е, когато бордюрът е на нивото на тротоара или пътя, а тревните площи отстрани или пръстта са на по-ниско с няколко сантиметра. Водата просто ще се оттича от тротоара в тревата, заедно с мръсотията и пясъка.

Правилно построените тротоари, и зиме, и лете се почистват по-лесно. На тях през зимата ще има по-малко лед, а снегът вече няма да има нужда се прехвърля през бордюра, а може да се избута на тревата с мини-трактор или с широка ръчна лопата. През лятото цялата мръсотия от тротоара изчезва по естествен начин заедно с водата по време на дъжд.

През летните месеци въобще не е нужно да се почиства, разбира се ако жителите не замърсяват умишлено. Вижте снимка на тротоар, направена в 21.00 часа.

А ето същият тротоар няколко часа по-късно. Прахът и растителните отпадъци са измити от водата и чистачите изобщо не се занимават с този тротоар.

Тротоарът е направен почти правилно.

А ето и идеална алея в парк.

Правилно изградена алея.

А това е неправилно изградена алея. Водата, листата, прахът и всякаква мръсотия са обречени да се задържат в тази образувана падина. А самият асфалт ще се разруши много по-бързо.

Но как ще стане на пътното платно? Ето една относително правилна схема. Водата се оттича в канали, а тревата е отделена от пътя с висок бордюр.

Ако тротоарът и пътя са отделени с трева правилата малко се променят: нивото на тротоара пак е по-високо от това на тревата, но от платното тревата отново е отделена с висок бордюр, за да може мръсотията да не попада на пътя. При тази схема водата от шосето би трябвало да се отича в канализацията.

На много от тревните площи има храсти и дървета. Ако се намали нивото, тяхната коренова система може да се оголи. За да се запазят растенията трябва, или да се повдигне нивото на пътя, вместо да се премахва излишния слой от почвата, или около дърветата да се оставят „острови за безопасност“. Ако дървото расте плътно до тротоара, то е по-добре да се запази тази част от бордюра, която го предпазва.

Какво да правим ако няма средства за мащабна реконструкция? На първо време може да се направят канавки. Водата ще спре да се стича на тротоара. Освен това, подобни канавки могат да се превърнат в препятствие, макар и не голямо, за тези шофьори, които тъгуват по паркирането на тревата. Между другото, в някои парка, вече прилагат тази схема.

На междуградските пътища е достатъчно нивото на платното да е по-високо от това на банкета, за да се избегне замърсяването от пръските от всяка минаваща кола.

На снимката се вижда, водата на тротоара, а през зимата тук ще се образува и поледица. За това бордюрите трябва да се вдигат на нивото на тротоара, за да може водата свободно да се оттича.

Още един бич за тротоари – водата стичаща се от неправилно поставените водосточни тръби. При дъжд тя предлага на пешеходците мокри крака, заради нея се образуват опасни заледени участъци по тротоарите. В целият цивилизован свят, краят на водосточната тръба отдавна е скрит в канализацията. Но не и в България.

От ляво – лошо. От дясно – добре.

Дори в Минск вече умеят да крият тръбите в тротоара.

Белград.

Така не трябва да се прави.

Трябва де са поставят нормални водосточни тръби. Разбира се ще чуете аргумент, че това е безумно скъпо. Но разходите бързо се оправдават. Първо, на чистачите няма да им се налага да чупят образувалия се лед на ръка. Второ, хората ще престанат да падат на тротоарите и болниците няма да харчат бюджетни средства за тяхното лечение. Тъй като у нас съдебната система все още не е развита, не можем да добавим и аргумента, че ще отпаднат съдебните разходи. А това, че тротоарът ще стане по-чист и безопасен е ясно и така.

Германия. Тръбите трябва да са от здрав материал поне 3 мм дебел, за да не се налага подмяната им всяка година.

Нека да видим как стоят нещата по схемата „тротоар-бордюр-трева“ в различните градове и държави.

Това е улица в холандски град. Защо тук няма прах и мръсотия? Първо, естествено никой не паркира където му попадне и не разнася мръсотията по града. Второ има шахти за оттичане и при дъжд водата отива направо там, като отнася и праха със себе си. „Но тук няма тревни площи!“ ще кажете Вие, обаче това е само първият пример.

Хамбург. Обърнете внимание на тревата и бордюра от ляво. От такава леха водата просто не може да се стече на пътя.

Правилно изградена алея в градинка. Берлин. Такъв тротоар ще живее дълго, независимо от често променливото време. И почти не е нужно да се почиства.

Омск. Всичко е много добре измислено. Вижте, в бордюра дори има специален отвор, за да може калта да се стича на пътя. Е, добре… примерът с Омск не е много удачен.

Лондон. Тротоарът е на по-високо ниво от цветните лехи и е леко наклонен към пътя, за да може дъждовната вода да стича натам. Той също винаги ще остава чист.

Идея за тротоар от Сингапур. Канавка за отвеждане на водата и изпъкнала решетка, която се запушва значително по-бавно от останалите.

Отново Сингапур. Пътят е на по-ниско равнище от бордюра и тревата, но за сметка на това в бордюра са монтирани готини водосточни тръби.

Дренаж от пясък, за да не се стича мръсотията от тревата по тротоара.

Правилно изграден тротоар в Лион. Нивото на тревата е значително по –ниско.

Участъците с открита пръст в Лион се засипват с дървени стърготини, за да не се разлети праха и мръсотията из града. По принцип, откритата почва трябва да се избягва в града .

Повечето проблеми се решават много лесно, ако правилно се проектират улиците. Добри пътища, чисти улици и удобни тротоари може да има във всеки град. И не е виновен климатът ако проектираш неправилно.

 

* Оригиналът е от блога на Илья Варламов

4 Replies to “Кой е правилният начин за строеж на тротоари”

  1. Не споделям мнението, че никой който проектира тротоари, улици и градинки не е и чувал за тези очевидни неща. Някак акцентът пада върху това, че никой не е и чувал за тези очевидни “правила”. Това са глупости. Никой няма да проектира пръстта на градинката да изкача 5 см над бордюра. Никой няма да проектира задължителния 2 % наклон на тротоара наобратно, или отводнителна решетка в най висока точка. Всички тези “истини” са известни от поне 100 години и ги пише във всички учебници. На практика: Ако няма поддръжка всяко нещо губи своята функционалност. Вятъра навява прах и пръст която се замита в градинките и нивото на почвата се покачва. Бордюрите се разкривяват и потъват от паркиращите върху градинките коли, решетките системно не се чистят и не изпълняват функциите си, плочките се кърпят и предвидения в началото наклон се губи и куп други подобни. Тези снимки от Германия и Франция изглеждат толкова подредено поради няколко еднаквоважни причини. Добро проектиране, добро изпълнение, добра поддръжка, добро почистване. Едното от изброените да не е наред и всичко става като в България

    1. Не знам какво е що е , но сме много далеч от истината .България прилича на държава от третия свят ,а не от Европа! Нямаме почти един нормален град с нормална градска среда,всичко е патологично .

  2. В България изсичат дърветата , за да направят тротоар- нещо напълно абсурдно и неприемливо в Европа и европейските градове. Защото тук е държавата на абсурдите.

Вашият отговор на Александър Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *