В държавите на Европа е приета концепцията за нулева търпимост към смъртността (Vision Zero). След всяко произшествие с пострадали там се провежда разследване, а първостепенната отговорност носи държавата. Дори ако всичко е направено по стандарт, пак може да бъдеш лишен от длъжност или от свобода: ти си специалист, поради тази причина си длъжен да предвидиш опасните участъци от пътя и да ги обезопасиш. Стандартите задават рамките на допустимостта, а конкретното решение винаги се взима от проектанта.
Сега нека да погледнем пътищата и улиците в Норвегия, една от най-безопасните страни в света: по данни на Световната здравна организация, в автомобилни катастрофи загиват 3,8 души на 100 000. За сравнение в България са 10 души на 100 000.
Изкривяване на траекторията
Ако Ви се налага със знаци и плакати да молите шофьорите да намалят скоростта, то Вашата улица е проектирана неправилно. Глупаво е да се строят прави като стрела пътища, а после да чакаме хората послушно да карат със скорост 20 км/ч. Обкръжаващите условия трябва да убиват самата мисъл за бързо шофиране – поради тази причина улиците в жилищните райони се правят с шикани (поредица от резки последователни завои).
Подобно нещо може да се постигне и с шахматно подредени места за паркиране, саксии с растения, храсти и дори велопаркинг – решение може да се намери при всякакъв бюджет.
Промяна в нивото
Свикнали сме да делим улицата на тротоар и път – подобно зониране често приспива шофьора. Поради тази причина повдигнатите до нивото на тротоара пешеходни пътеки или цели кръстовища, намаляват скоростта на движение, шофьорите не се чувстват толкова удобно и карат по-внимателно.
Повдигнатите пешеходни пътеки влизат в ролята на легнали полицаи, а освен това и запазват сухи краката на хората: водата просто се стича от тях.
Промяна в настилката
В главите на нашите хора е дълбоко вкоренено равенството „асфалт = път“. Това е лошо, тъй като улицата и пътят са различни неща. Холандците много обичат да застилат улиците в жилищните си квартали с плочки и павета, за да могат шофьорите интуитивно да усетят, че на тези места трябва да карат по-внимателно. И в Норвегия правят така:
Ако няма възможност да се покрие цялата улица, то поне пешеходните пътеки могат да се покрият с павета. Обърнете внимание, че участъците преди пешеходната пътека са с релефни павета, а самата пътека е с равни плочки – шофьорът инстинктивно намалява, а инвалидът без проблем може да премине самостоятелно с инвалидния си стол:
Оцветяване
Това е друг начин да се промени настилката, който също е ефективен. Вече съм показвал примери за промяна на опасните улици с помощта на боя и стълбове – и в Норвегия има нещо подобно:
Смяна на приоритетите
Улицата може да се подобри не само с дизайн, но и с буквата на закона! Например, велосипедистите да бъдат с предимство. Този метод работи добре, както в южните градове на Германия, така и в северния климат на Норвегия, но най-добре е промяната на приоритета на пътя да е съвместно и с промяна на траекторията му и други подобни средства:
Пропусни насрещно движещите се превозни средства
Може би сте виждали нещо подобно във Вашия град, но само в междублоковите пространства – едната кола пропуска другата, за да могат да се разминат. Това не само спестява място на улицата, но и повишава безопасността. Такива разминавания обикновено се правят на пешеходните пътеки или до училища в жилищен район. Има и риск да надраскаш колата си, но по-добре да пострада тя, отколкото нечий живот.
Тесни ленти
Да се движиш по широко платно бързо, удобно и безопасно, има буфер за маневри – ето така разсъждават нашите мозъци. При това положение, скоростта увеличава риска от катастрофи и намалява шанса при сблъсък да оживее пешеходеца или велосипедиста. За да се преборим с желанието да се шофира със скорост по-висока от разрешената, лентите за движение са правят тесни: колкото по-малка трябва да е скоростта, толкова по-тесни са платната. В градските условия, широчината на улицата не стига за всички участници в движението, за това пък тесните ленти позволяват да се добави още една лента за велоалея или за автобуси. Тук добре се вижда, как норвежците строят лентите за движение точно с такава широчина, каквато е необходима за габаритите на автомобилите и автобусите:
Визуална чистота
Вниманието ни е ограничено: за определен промеждутък от време ние можем да забележим ограничен брой детайли. Това е критичен момент при шофиране на автомобил: скоростта на реакция и спиране е много малка. За това е изключително важно да се махнат ярките знаци, екрани и други отвличащи вниманието елементи в участъците с училища и пешеходни пътеки. Дори знаците могат да се премахнат – трябва да се остави само най-важното, не да се акцентира върху пешеходната пътека, а да се насочи вниманието към човека. Просто сравнете тази пешеходна пътека с която и да, направена по „стандарт“ във Вашия град:
